Симптомите, издаващи несигурност

С колко хора общуваме ежедневно? Дали разбираме всеки от тях? А дали те разбират какво се случва с нас?

В работата, у дома и с приятели, ние сме обградени със знаци, които показват душевното състояние на хората. Ако искате да прикриете собственото си неудобство или желаете да съзрете чуждото притеснение, може би трябва да потърсите някой от издайническите признаци.

Стереотипни движения

От невръстна възраст, у всекиго остават навици, които го успокояват. Най-видимите са гризането на нокти или клатушкането. Но също толкова успокояващи и запълващи мисловните празнини, са въртенето на кичур коса, тактуването, щракането с химикалка или всяко, повтарящо се многократно движение. Подобни динамики карат мозъка да се успокои и да не задълбава, в евентуални притеснения.

Старание да изглеждаме по-дребни или по-едри

Когато човек сгреши и го хокат, се свива. Фактически това е инстинктът, гласящ, че свити сме по-защитени от опасности. Свити заемаме по-малко място и изглеждаме по-малка заплаха, следователно имаме шанс да понесем по-слаби рестрикции.

Ако наблюдавате хора, попаднали в ситуация, която намеква насилствен изход, сигурно сте забелязали, как телата им сякаш настръхват. Краката са по-разкрачени, лактите са далеч от тялото, ръцете са свити в юмруци. Старанието да изглеждат по-големи и страшни цели да изплашат евентуалния противник.

И двете говорят за несигурност. Но стремежа да сме по-дребни показва, че сме пред по-силен от нас индивид, дори авторитет. А "настръхването" намеква, че се стараем да доминираме.

Нежелание за очен контакт

Подобно поведение е изключително издайническо. Отбягването на нечий поглед, говори за липса на увереност, в собствената значимост и сили - за страх, силно неудобство или липса, на каквото и да е уважение. Повечето хора рядко го правят, дори несъзнателно. Ако ви се случи някой да отбягва усилено погледа ви, имайте предвид, че това говори за изключително голямо напрежение и дори страх от ситуацията.

Държане на ръцете в джобовете или скръстени

Държейки ръце в джобовете, хората показват две неща. "Имам какво да крия" и "притеснява ме, че изглеждам като заплаха". Навикът, при разговор, ръцете да са прибрани, на невидимо за събеседника място, е неразумен. Той сякаш казва, че не сте сигурни, къде да си сложите ръцете, и че ви е неудобна естествената, отпусната позиция.

Кръстосването на крайниците (ръце или крака) е символ на резервираност и неприемане. Най-често, човек ги кръстосва, когато е в отбранителна позиция и има някакви притеснения относно събеседника, темата или двата компонента на разговора.

Ръкомахане

Оказва се, че има много варианти, в които ръцете издават повече от другите части на тялото, защото дори да е овладяна мимиката на лицето, те все още са на наше разположение, да се защитим и ние несъзнателно ги използваме. Ръкомахането, рисуването на изрази с ръце, може и да е нещо съвсем нормално за културата на италианците, например, но в нашата страна се счита за израз на свръхемоционалност. Тази свръхемоционалност всъщност, цели да отвлече вниманието от лицето и да го прехвърли на движещият се елемент, в случая ръцете. Същият ефект, може да се постигне с извършване на някаква дейност, по време на разговор или с демонстриране, че следим трето лице (отново, с цел да се избегне прехвърляне на вниманието).

Да виждаме чуждата несигурност, би било полезно, за да успокояваме околните, и да водим по-пълноценна комуникация. Да наблюдаваме себе си ще ни даде контрол над впечатлението, което правим.

Общуването е сложна и комплексна част от живота ни, но ако познаваме добре елементите, издаващи човешките емоции, ще успяваме да го овладеем все по-изкусно.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: sg.finance.yahoo.com

Още по темата:

• Как страховете влияят на тялото