Начало Психология Поведенческа психология Комуникация Видове невербална комуникация – част 1

Видове невербална комуникация – част 1

Видове невербална комуникация – част 1 - изображение

Има два вида хора на този свят.
Едните влизат и казват: ”ето ме”,
а другите влизат и казват: ”ето те и теб”.
Китайска мъдрост

Още в първите мигове от срещата ни с някого, още преди да сме се запознали официално и дори преди да сме заговорили, ние започваме да трупаме информация за него. Почти всеки елемент от характера на хората и тяхната личност може да бъде разгадан от техния външен вид, поза, начин на движение, жестове, мимики.

Всяко едно от невербалните поведения, които излагаме, като нашите жестове, начина, по който седим, тембърът и тонът на нашия глас, разстоянието, на което държим човека, с когото говорим, и контактът с очите, който правим, предава силни послания, дори когато преставаме да говорим. Дори когато мълчим, комуникацията продължава по несловесен начин.

Невербалните послания съставляват цели 80 процента от първите впечатления за човека. Те са ясни знаци за вътрешното му състояние и за неизказаните му чувства и мисли.

Невербалното поведение представлява съвкупност от невербални знаци (целенасочено предаване на невербална информация) и невербални сигнали (те излъчват информация, независимо от желанието на човека да я сподели или не), в които се комбинират съзнателни и несъзнателни характеристики, отчасти вродени, а отчасти и придобити в резултат на възпитанието и образованието, най-вече в ранното детство.

Петте различни роли на невербалната комуникация

Повторение: Невербалните сигнали могат да служат като повторение на вербалното послание, което го прави по-силно.

Противоречия: Невербалните сигнали може да са в противоречие със съобщението, което се опитваме да предадем.

Заместване: Несловесният сигнал може да замени вербален сигнал. Например, очите могат понякога да изразяват много повече от думите.

Завършване: Невербалните сигнали могат да добавят допълнителна информация или да завършат словесния сигнал.

Акцент: Невербалните сигнали могат да подчертаят или да поставят ударение върху вербалното послание.

Изрази на лицето

Изразите на лицето са отговорни за огромната част от невербалната комуникация. Помислете колко информация може да бъде представена с усмивка или намръщена физиономия. Много често погледът е първото нещо, което приковава вниманието ни, дори още преди да чуем какво ни се говори.

Докато невербалната комуникация и поведението могат да се различават значително в отделните култури, израженията на лицето, показващи щастие, тъга, гняв и страх, са еднакви в целия свят.

Жестове

Те са важен начин за предаване на смисъл без думи. Жестовете на ръцете например носят различни послания в различните страни и култури. Често срещаните жестове включват махане, насочване и използване на пръстите, за да се посочат цифри.

В съдебната зала например адвокатите са известни с използването на различни невербални сигнали, с които се опитват да променят мнението на съдебните заседатели. Адвокат може да погледне часовника си, за да покаже, че нечии аргументи са досадни – подобни невербални сигнали се възприемат като толкова мощни и влиятелни, че някои съдии дори забраняват различни видове невербално поведение.

Когато хората лъжат, често прибират ръцете си – в джобовете или отзад на кръста. Друг признак за лъжа е жените да оправят червилото си например, а мъжете да приглаждат мустаците си, дори да нямат такива, тоест, жестовете често се въртят около устата, тъй като осъзнават, че лъжат.

Параезик (паралингвистика)

Мощен ефект в общуването оказват несловесни елементи като силата и тембъра на гласа, ритъм, интонация, ударение. По подобен начин и писменият текст съдържа несловесни елементи, като почерк, пространствено разположение на думите или емотикони.

Паралингвистичните символи много често са по-силни и от самите думи, тъй като предават емоциите и отношението и играят роля във възприемането на личността.

Помислете колко много може да се промени смисълът на изречение в зависимост от интонацията, с която се изрича. Приятел може да ви попита как сте, а вие да отговорите със стандартното „Добре съм“, но начинът, по който отговаряте, може да разкрие действителното ви състояние. Студеният тон на гласа може да  подскаже, че всъщност не сте добре, но не желаете да го обсъждате. Щастливият тон на гласа ще разкрие, че наистина се чувствате добре. Мрачният тон подсказва, че нещата при вас не са съвсем наред и приканва приятеля ви да разпита по-подробно за проблемите ви.

Много учени са на мнение, че една от основните разлики между параезика и езика на тялото е в степента на тяхната преднамереност. В потока на речта и двете форми на комуникация са несъзнателни в по-голямата си част, и докато мимиките и жестовете са автоматични и до известна степен вродени реакции, то промяната на интонацията обикновено е с определена цел и се основава на модели на общуване, които са усвоени още в ранното детство.

Език на тялото

Езикът на тялото е вид невербална комуникация, при която физическото поведение се използва, за да се предаде информация. Това включва стойка на тялото, жестове, мимики, движение на очите, дистанциране и докосване. Психологът Албърт Мерабиън установява, че общото въздействие на едно послание 7% е словесно (само думи), 38% – вокално (височината на гласа, интонацията и други звукови характеристики) и 55% несловесно.

Изследванията на езика на тялото са се увеличили значително от 70-те години на миналия век, но популярните медии са се съсредоточили предимно върху интерпретацията на отбранителните пози, пресичането на ръцете и кръстосването на краката. Докато тези невербални поведения могат да показват чувства и нагласи, изследванията показват, че езикът на тялото е много по-фин и по-малко окончателен, отколкото се предполагаше досега.

Проксемика

Проксемиката е наука за пространственото поведение. Основни компоненти на пространственото поведение са близостта, ориентацията, придвижване в пространството, територално поведение. Проксемиката е сред направленията на невербалната комуникация. 

Чували сте и със сигурност сте използвали така популярния израз: „Имам нужда от лично пространство“. Всъщност то действително е важен тип невербална комуникация. Пространството, от което имаме нужда и което възприемаме като свое, е повлияно от редица фактори, включително социални норми, културни очаквания, ситуационни фактори, личностни характеристики и ниво на познание. 

Можем да разглеждаме проксемиката като физическа територия - разположението на предметите спрямо нас в пространството, и като лична - това е дистанцията, до която допускаме другите, и зависи от това с кого общуваме. Най-общо пространствените зони могат да бъдат четири  – социална, публична, интимна и лична.

Към втора част >>>

Редактор: Ина Фенерова
Източник: verywellmind.com
Снимка: upbility.net

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиПсихологияНовиниЗдравни съветиЛюбопитноСоциални грижиФизиология