Видове невербална комуникация

Още в първите мигове от срещата ни с някого, още преди да сме се запознали официално и дори преди да сме заговорили, ние започваме да трупаме информация за него. Почти всеки елемент от характера на хората и тяхната личност може да бъде разгадан от техния външен вид, поза, начин на движение, жестове, мимики.

Всяко едно от невербалните поведения, които излагаме, като нашите жестове, начина, по който седим, тембърът и тонът на нашия глас, разстоянието, на което заставаме от човека, с когото говорим, и контактът с очите, който правим, предава силни послания. Дори когато разговорът е приключил, комуникацията продължава, макар и по несловесен начин.

Невербалните послания съставляват цели 80 процента от първите впечатления за човека. Те са ясни знаци за вътрешното му състояние и за неизказаните му чувства и мисли.

Невербалното поведение представлява съвкупност от невербални знаци (целенасочено предаване на невербална информация) и невербални сигнали (те излъчват информация, независимо от желанието на човека да я сподели или не), в които се комбинират съзнателни и несъзнателни характеристики, отчасти вродени, а отчасти и придобити в резултат на възпитанието и образованието, най-вече в ранното детство.

Петте различни роли на невербалната комуникация

Повторение:

Невербалните сигнали могат да служат като повторение на вербалното послание, което го прави по-силно.

Противоречия:

Невербалните сигнали може да са в противоречие със съобщението, което се опитваме да предадем.

Заместване:

Несловесният сигнал може да замени вербален сигнал. Например, очите могат понякога да изразяват много повече от думите.

Завършване:

Невербалните сигнали могат да добавят допълнителна информация или да завършат словесния сигнал.

Акцент:

Невербалните сигнали могат да подчертаят или да поставят ударение върху вербалното послание.

Изрази на лицето

Изразите на лицето са отговорни за огромната част от невербалната комуникация. Помислете колко информация може да бъде представена с усмивка или намръщена физиономия. Много често погледът е първото нещо, което приковава вниманието ни, дори още преди да чуем какво ни се говори.

Докато невербалната комуникация и поведението могат да се различават значително в отделните култури, израженията на лицето, показващи щастие, тъга, гняв и страх, са еднакви в целия свят.

Жестове

Те са важен начин за предаване на смисъл без думи. Жестовете на ръцете например носят различни послания в различните страни и култури. Често срещаните жестове включват махане, насочване и използване на пръстите, за да се посочат цифри.

В съдебната зала например адвокатите са известни с използването на различни невербални сигнали, с които се опитват да променят мнението на съдебните заседатели. Адвокат може да погледне часовника си, за да покаже, че нечии аргументи са досадни – подобни невербални сигнали се възприемат като толкова мощни и влиятелни, че някои съдии дори забраняват различни видове невербално поведение.

Когато хората лъжат, често прибират ръцете си – в джобовете или отзад на кръста. Друг признак за лъжа е жените да оправят червилото си например, а мъжете да приглаждат мустаците си, дори да нямат такива, тоест, жестовете често се въртят около устата, тъй като осъзнават, че лъжат.

>>> Какво е невербална интелигентност

Език на тялото

Езикът на тялото е вид невербална комуникация, при която физическото поведение се използва, за да се предаде информация. Това включва стойка на тялото, жестове, мимики, движение на очите, дистанциране и докосване. Психологът Албърт Мерабиън установява, че общото въздействие на едно послание 7% е словесно (само думи), 38% – вокално (височината на гласа, интонацията и други звукови характеристики) и 55% несловесно.

Изследванията на езика на тялото са се увеличили значително от 70-те години на миналия век, но популярните медии са се съсредоточили предимно върху интерпретацията на отбранителните пози, пресичането на ръцете и кръстосването на краката. Докато тези невербални поведения могат да показват чувства и нагласи, изследванията показват, че езикът на тялото е много по-фин и по-малко окончателен, отколкото се предполагаше досега.

Параезик (паралингвистика)

Мощен ефект в общуването оказват несловесни елементи като силата и тембъра на гласа, ритъм, интонация, ударение. По подобен начин и писменият текст съдържа несловесни елементи, като почерк, пространствено разположение на думите или емотикони.

Паралингвистичните символи много често са по-силни и от самите думи, тъй като предават емоциите и отношението и играят роля във възприемането на личността.

Помислете колко много може да се промени смисълът на изречение в зависимост от интонацията, с която се изрича. Приятел може да ви попита как сте, а вие да отговорите със стандартното „Добре съм“, но начинът, по който отговаряте, може да разкрие действителното ви състояние. Студеният тон на гласа може да подскаже, че всъщност не сте добре, но не желаете да го обсъждате. Щастливият тон на гласа ще разкрие, че наистина се чувствате добре. Мрачният тон подсказва, че нещата при вас не са съвсем наред и приканва приятеля ви да разпита по-подробно за проблемите ви.

Много учени са на мнение, че една от основните разлики между параезика и езика на тялото е в степента на тяхната преднамереност. В потока на речта и двете форми на комуникация са несъзнателни в по-голямата си част, и докато мимиките и жестовете са автоматични и до известна степен вродени реакции, то промяната на интонацията обикновено е с определена цел и се основава на модели на общуване, които са усвоени още в ранното детство.

Проксемика

Проксемиката е наука за пространственото поведение. Основни компоненти на пространственото поведение са близостта, ориентацията, придвижване в пространството, територално поведение. Проксемиката е сред направленията на невербалната комуникация.

Чували сте и със сигурност сте използвали така популярния израз: „Имам нужда от лично пространство“. Всъщност то действително е важен тип невербална комуникация. Пространството, от което имаме нужда и което възприемаме като свое, е повлияно от редица фактори, включително социални норми, културни очаквания, ситуационни фактори, личностни характеристики и ниво на познание.

>>> Защо хората навлизат дълбоко в личното ти пространство

Можем да разглеждаме проксемиката като физическа територия - разположението на предметите спрямо нас в пространството, и като лична - това е дистанцията, до която допускаме другите, и зависи от това с кого общуваме. Най-общо пространствените зони могат да бъдат четири – социална, публична, интимна и лична.

Според специалистите значителна част от нашата комуникация е невербална. Всеки ден ние реагираме на хиляди невербални послания, включващи пози, изражение на лицето, погледи, жестове и тон на гласа. От нашите ръкопляскания до нашите прически, невербалните детайли разкриват кои сме и как се отнасяме към другите хора.

Научните изследвания на невербалната комуникация и поведение започват с публикацията на Чарлз Дарвин от 1872 г. "Експресията на емоциите в човека и животните" . Оттогава насам има изобилни изследвания на видовете и въздействието на невербалната комуникация и поведение.

Въпреки че тези сигнали често са едва доловими, в много случаи ние приемаме информацията именно по невербален начин, като използваме различни поведения. Например, можем да комбинираме намръщен поглед с кръстосани ръце и ядосан поглед, за да покажем неодобрение.

Погледът и зрителният контакт

Те са обект на изследване още от древни времена. Преди повече от 20 века Квинтилиан е написал: „В самото лице най-изразителни са очите. Чрез тях се изразява най-добре душата”. Едно от универсалните правила е да гледаме събеседника си в очите, но има култури, в които това не е прието. В Кения например зет и тъща трябва да разговарят обърнати с гръб един към друг, докато в Латинска Америка добре възпитаните девойки никога не гледат мъжете в очите, когато разговарят с тях...

С погледа си на практика можем да изразим всичко - похвала, порицание, упрек, заплаха, предупреждение, подкана, одобрение, възхищение, изненада, учудване, радост, болка и много други нюанси на емоции, настроения и чувства. Отказът на говорещия да установи зрителен контакт със събеседника си може да се тълкува като неувереност, надменност, пренебрежение, а в някои случаи, когато става дума за говорене пред голяма аудитория, и като страх от публичната изява, липса на знания.

По погледа често ние се опитваме да разберем и дали човекът срещу нас е честен. Нормалният, постоянен контакт с очите обикновено се приема като знак, че човек казва истината, докато неспособността да се поддържа контакт с очите се възприема като показател за лъжа или измама.

Любопитно: Учени от САЩ и Бразилия въвеждат Методика на изследване на изражението, наречена FAST, в 5 различни култури, на 3 различни континента. Лицето се дели на три зони, като във всяка от тях се търси проявление на 6–те основни емоции: гняв, радост, изненада, отвращение, мъка, страх и възможните комбинации. Изследователите са единодушни, че чрез усмивката и мимиките процесът на общуване се улавят не само нагласите и настроенията, но и емоционалното състояние на говорещите.

Хаптика (езикът на докосванията и тактилната комуникация)

Общуването чрез докосване е друго важно невербално поведение. Проведени са значителни проучвания за значението на докосването в детска възраст и ранното детство. Класическото изследване на маймуните на Хари Харлоу демонстрира как липсата на докосване и физически контакт възпрепятства развитието. Бебетата маймуни, отгледани от заместващи майки (направени от тел), имат трайни дефецити в поведението и социалните взаимодействия. От друга страна, по време на противоречивите експерименти става ясно, че бебетата маймуни предпочитат физическия контакт и топлината на козината пред млякото. Това наблюдение противоречи на психологическата теза, според която връзката с майката произтича от задоволяването на потребността от храна.

Изследователи са установили, че лицата с висок статус са склонни да навлизат в личното пространство на други хора с по-голяма честота и интензивност от лицата с по-нисък статус. Полът също играе роля в начина, по който хората използват докосването, за да предадат отношението си.

Жените са склонни да използват докосването като жест на загриженост и нежност, докато мъжете, от друга страна, са по-склонни да използват докосване, за да упражняват сила или да контролират другите.

>>> Как да използваме невербалната комуникация, за да разрешим по-бързо конфликтите

Външен вид

Изборът на цветове, стил, материя, прически и други фактори, които влияят на външния вид, също се счита за средство за невербална комуникация. Изследванията на психологията на цветовете показват, че различните цветове могат да предизвикат различни настроения. Визията може да промени и физиологичните реакции, преценките и тълкуванията. Просто помислете за всички преценки, които правите за някой въз основа на външния му вид. Тези първи впечатления са важни, поради което експертите винаги съветват търсещите работа да се обличат подходящо за интервюта с потенциалните си работодатели.

Изследователите са установили, че външният вид може да играе роля и в начина, по който се възприемат хората и дори колко печелят. Проучване от 1996 г. установи, че адвокатите, които са оценени като по-привлекателни от техните връстници, са спечелили близо 15% повече от тези, класирани като по-малко привлекателни. Културата също оказва важно влияние върху начина, по който външния вид оформя впечатленията ни. Докато в западната култура слабото тяло се цени високо, в някои африкански страни по-високото тегло се свързва с по-добро здраве, богатство и социален статус.

Артефакти (аватари, дрехи, козметика, бижута и всякакви аксесоари)

Този важен елемент от невербалната комуникация също влияе на преценката ни за даден човек. В любимите си форуми в интернет може да изберете аватар, който да представлява вашата самоличност онлайн. Много често хората прекарват дълго време в разработването на определен имидж, избирайки изключително внимателно тези на пръв поглед дребни детайли, тъй като те носят голям заряд от информация.

Невербалната комуникация играе важна роля в това каква информация предаваме на другите, както и как интерпретираме действията на хората около нас. Важно нещо, което трябва да запомните при разглеждането на невербално поведение, е необходимостта от наблюдение на нечии действия в група. Това, което човек казва в присъствието на други хора, а не само пред вас, заедно с изразите, които използва, външния вид и тона на гласа, може да ви каже много за това, което този човек в действителност мисли и какъв е той всъщност.