Притча за гледната точка или защо светът е едно голямо огледало

Двама мъже седeли на една пейка и разговаряли.

Покрай тях минал пияница, погледнал ги и си казал: „Тези двамата със сигурност седят и обсъждат къде да отидат да се почерпят.” И напълно забравил за своите дела, забързал към първата кръчма. Не след дълго, покрай същите мъже минал развратник и като ги погледнал си помислил: „Седят си спокойно хората по сред бял ден и се уговарят къде да отидат да задоволят плътските си нагони. Аз с какво съм по-назад от тях?”. И веднага променил маршрута си, като се отправил към близкия публичен дом.

Трети човек минал покрай беседващите хора. Добър и чист човек бил той, погледнал към седящите на пейката мъже и си казал: „Ето, хората намират време да провеждат мъдри и стойностни беседи, загърбили света на суетата. А аз, вече трети ден не намирам време да посетя болния си съсед.” И отлагайки всичките си лични дела, се отправил към дома на съседа си да го подкрепи с добра дума.

Светът не е нито такъв, нито онакъв. Той просто е едно голямо огледало и всеки вижда в него това, което таи или носи в себе си…

По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: lifemirror.net

Още по темата:

• Притча: Често лъскавите дрехи и обноски са маска, зад която крием страховете си
• 40 профанни правила за живота от Джордан Питърсън, които всеки трябва да знае
• 6 вдъхновяващи цитата от психологията
• В очите на прасето всеки прилича на прасе: 50 житейски урока от Хеймин Сумин – част 2