Притча за надменността

Преди много, много години Дяволът решил да продаде всички инструменти от своята работилница. Един по един ги подредил внимателно в стъклена витрина, за да бъдат видени от всички.

Каква колекция само било това! Най-отпред бил блестящият кинжал на Завистта, а до него – чукът на Гнева. Следвал лъка на Страстта, а до него стрелите на Ревността, Чревоугодството и Похотта. На отделен рафт лежали мрежите на Лъжата, Клюката и Интригата. По-нататък се разполагали оръжията на Сребролюбието, Скъперничеството, Ненавистта и Унинието. До всяко едно от тях стояло название и цена. А на най-красивия рафт, отделно от всички останали инструменти, лежало едно малко нищо и никакво дървено клинче, до което се намирала табелка „Гордост/Надменност”.

За всеобща почуда неговата цена значително надминавала цената на всички останали взети заедно! Един от разглеждащите колекцията попитал Дявола защо цени толкова високо това странно клинче и получил следния отговор:

- Това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам винаги, когато останалите не сработят. Ако успея на набия това малко клинче в главата на човека – продължил той, – отварям врата за целия си останал арсенал! Противоотровата се нарича Смирение и Скромност. За разлика от Примирението и Срамежливостта, които въпреки външната прилика, служат на противоположната страна. Започваме ли твърде често изреченията си с АЗ, изтъкваме ли се твърде често, не оставаме ли делата ни да говорят за нас вместо думите, не се ли трудим, не създаваме ли блага с ръцете си, тогава външното благоприличие е само маска, прикрила Егото ни.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: demodia.com