Притча за приоритетите: Колко струва един час
Един мъж за пореден ден се прибрал късно от работа. Както обикновено бил изморен и изнервен. На вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш за един час?
- Това не е твоя работа – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми!
- Е, щом толкова искаш да знаеш – 10 лева.
- О... – детето се замислило – Може ли да ми дадеш 5 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост - ядосал се бащата – отивай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече много по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 5 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох грубо с теб – казал бащата. - Ето, вземи парите, за които ме помоли. Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то. - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти, внимателно ги преброило и погледнало към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат – отвърнало детето. – Тук са точно 10 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Колко малко всъщност се иска – само да подредим приоритетите си по важност.
Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: zilzarlife.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА