Мисловно предъвкване: Повторение на разговори в главата ми

След като разговаряте с някого, дори да е познат, усещате се ли, че предъвквате отново разговора в главата си? Обмисляте ли обстойно онова, което сте казали? Иска ли ви се да сте казали нещо различно? Притеснявате ли се, че сте изглеждали груби или по някакъв начин неприлични? Може би разговорът продължава да се повтаря в главата ви още дълго, дори след като вече не се интересувате от него?

Не сте сами.

В чуждата психологическа литература процесът на мисловно предъвкване се нарича руминация. Ние също ще използваме този термин.

"Руминацията се отнася до тенденцията да се мисли повторно за причините, ситуационните фактори и последиците от отрицателното емоционално преживяване (Nolen-Hoeksema, 1991)."

Руминацията е начин да се планира предварително и контролира безпокойството. Това означава, че преповторяме събития от живота си в опит да се уверим, че следващия път ще сме напълно подготвени и няма да се тревожим. За съжаление, това е безсмислено. Мисловното предъвкване никога не спира тревожността, то я подхранва. Тя е навик, който няма да бъде решен с предъвкването, което изцяло ни поглъща.

Тук ще ви дадем един пример за мисловно предъвкване, в който може би ще се разпознаете. Ето какво споделя Сара Нюмън - магистър по хуманитарни науки - от своя опит:

"Най-лошият ми навик, свързан с мисловното предъвкване е повторението на разговори в главата ми. Мога да кажа само три думи на някого и в крайна сметка да мисля за тези три малки думи още час след като разговора е приключил.

Наскоро имах удоволствието да се срещна с любимия си комик след негово шоу. Следвахме се един-друг във Туитър и когато го срещнах след шоуто, се здрависахме и той каза името ми. Боже, той знаеше точно коя съм аз! Бях развълнувана!

Говорихме само за минутка, но въпреки това повтарях разговора в главата си през останалата част от нощта, не спах добре, а на следващия ден мислех за всяка дума.

Отначало бях наясно, че се ровя из думите си, за да се уверя, че не са били груби, нахални или глупави. "Установих ли достатъчно очен контакт? Дали имаше очен контакт избщо?" Може би повторих разговора в съзнанието си, за да проверя дали съм казала нещо подходящо или неподходящо. "А после какво? - попитах се аз. "Какъв е смисълът?"

Като фен на този комик, това да го срещна беше уникална възможност за мен. Чувствам се сякаш го познавам, но той не знае нищо за мен. А кой би искал да звучи като зловещ, вманиячен фен? Просто исках той да ме харесва, като цяло.

Странно, но знам достатъчно за този човек, че да започна да се самоуверявам в това, че "Той не мисли за теб, Сара. Той мисли за себе си. Той мисли за посещението си тук и за това колко добро шоу изнесе пред всички. Той е загрижен за себе си."

Това притъпи повторението на разговора в някаква степен, но той все още се повтаряше в главата ми дълго след като вече не исках вече да слушам. Мислех си: "Моля те, млъкни! Не ми пука!" Умът ми беше на "тревожен автопилот". 24 часа след срещата ми с него, разговорът все още изкачаше в главата ми, докато правех други неща (миене на съдове, разходка с кучето ми, изтриване на имейли, каквото и да правех).

Предполагам винаги съм си мислила, че ако моята предварителна тревожност бъде премахната и съм в състояние да подходя към нещата, които искам да правя, без страх, след това няма да усещам тревожност. Грешах. Можех да имам нов начин за справяне с безпокойството, но предполагам, все още използвах същия архаичен метод - търсейки негативни неща, с които да се занимая, преди да подам спомена в паметта за дългосрочно съхранение.

Какво е решението за този изтощителен процес? Да полагам по-съзнателно усилие, за да избягвам това мисловно предъвкване, като упражнявам оптимизъм в други сфери от моя живот. Имам нужда от "оптимистичен автопилот". Имам нужда от метод за намиране на позитивното, преди да натрупам спомени за дългосрочно съхранение.

Днес се справям доста добре с това. Когато руминацията се опита да се настани в ума ми, си казвам: "Нямам нужда от теб. Ти не си полезна за мен." Чисто и просто аз вече не съм съучастник в преживяването. Силният навик да търсим позитивите във всички ситуации е предпазната мярка. В края на краищата всички руминации са просто търсене на нещо негативно, което да предъвкваме мисловно.

Освен винаги илюзорния оптимизъм, има известни факти, с които трябва да се изправя лице в лице. Вместо да предъвквам мисловно, ще е необходимо по-малко време, за да приема, че:

• Не можем да контролираме това как другите гледат на нас.
• Хората наистина са по-загрижени за себе си, отколкото за това, което другите казват и правят.
• Другите могат и ще ни съдят, но в крайна сметка това няма значение. Нашата личност не се определя от преклонението на другите. Ние сме много повече от това. "Ти си това, което обичаш, а не това, което обича теб." (Чарли Кауфман)
• Никога не знаем какво ще се случи в бъдеще, но се справяме добре с импровизацията в живота си до момента.