Мисловно предъвкване: Повторение на разговори в главата ми

След като разговаряте с някого, дори и познат, усещате се ли, че предъвквате отново разговора в главата си? Обмисляте ли обстойно това, което сте казали? Иска ли ви се да сте казали нещо различно? Притеснявате ли се, че сте излезли груби или по някакъв начин неприлични? Дали разговорът продължава да се повтаря в главата ви още дълго, дори след като вече не се интересувате от него?

Не сте сами.

В чуждата психологическа литература процесът на мисловно предъвкване се нарича руминация. Ние също ще използваме този термин.

"Руминацията се отнася до тенденцията да се мисли повторно за причините, ситуационните фактори и последиците от отрицателното емоционално преживяване (Nolen-Hoeksema, 1991)."

Руминацията е начин да се планира предварително и контролира безпокойството. Това означава, че преповторяме събитията от живота в опит да се уверим, че следващия път ще сме напълно подготвени и няма да се притесняваме. За съжаление, това е безсмислено. Умственото предъвкване никога не спира тревогата, то я подхранва. Тревожността е навик, който няма да бъде решен с предъвкването, което поглъща времето ни.

Тук ще ви дадем един пример за умствено предъвкване, в който може би ще се познаете. Ето какво споделя Сара Нюмън - магистър по хуманитарни науки - от своя опит:

"Най-лошият ми навик, свързан с мисловното предъвкване е повторение на разговори. Мога да кажа само три думи на някого и в крайна сметка да мисля за тези три малки думи още час след като разговора е приключил.

Наскоро имах удоволствието да се срещна с любимия си комик след негово шоу. Следвахме се един-друг във Туитър и когато го срещнах след шоуто, се здрависахме и той каза името ми. Той знаеше точно коя съм аз! Бях развълнувана!

Говорихме само за минута, но въпреки това повтарях разговора в главата си през останалата част от нощта, спах слабо, а на следващия ден се замислих за всяка дума.

Отначало бях наясно, че ровя из думите си, за да се уверя, че не са били груби, нахални или глупави. "Установих ли достатъчно очен контакт? Направих ли някакъв очен контакт избщо?" Може би повторих разговора в съзнанието си, за да проверя и да видя дали съм казала нещо подходящо или неподходящо. "А после какво? - попитах се аз. "Какъв е смисълът?"

Като фен на този комик, това беше уникална възможност за мен. Чувствам се сякаш го познавам, но той не може знае много за мен. А кой иска да звучи като зловещ, вманиячен фен? Просто исках той да ме харесва, като цяло.

Странно, но знам достатъчно за този човек, че да започна да се самоуверявам: "Той не мисли за теб, Сара. Той мисли за себе си. Той мисли за посещението си тук и за това колко добро шоу изнесе пред всички. Той е загрижен за себе си."

Това притъпи повторението на разговора в някаква степен, но той все още се повтаряше в главата ми дълго след като вече не исках да слушам. Мислех си: "Моля те, млъкни! Не ми пука!" Умът ми беше на "тревожен автопилот". 24 часа след срещата ми с него, разговорът все още изкачаше в главата ми, докато правех други неща (миене на съдове, разходка с кучето ми, изтриване на имейли, каквото и да правех).

Предполагам, че винаги съм си мислила, че ако моята предварителна тревожност бъде премахната и съм в състояние да подходя към нещата, които искам да правя без страх, след това няма да има тревога. Грешах. Можех да имам нов начин за справяне с безпокойството, но предполагам, все още използвах същия архаичен метод - търсейки негативни неща, с които да се занимая, преди да подам спомена в паметта за дългосрочно съхранение.

Какво е решението за този изтощителен процес? По-съзнателно усилие от моя страна за избягване на това умствено предъвкване, като упражнявам оптимизъм в други части от моя живот. Имам нужда от "оптимистичен автопилот". Имам нужда от метод за намиране на позитивното, преди да натрупам спомени за дългосрочно съхранение.

Днес се справям доста добре с това. Когато руминацията се опита да се настани в ума ми, си казвам: "Нямам нужда от теб. Ти не си полезна за мен." Чисто и просто аз вече не съм съучастник в преживяването. Силният навик да търсим позитивите във всички ситуации е предпазната мярка. В края на краищата всички руминации са просто търсене на негативност, която да предъвкваме мисловно.

Освен винаги илюзорния оптимизъм, има известни факти, които трябва да срещна лице в лице. Вместо мисловното предъвкване, ще е необходимо по-малко време, за да приема, че:

• Не можем да контролираме това как другите гледат на нас.
• Хората наистина са по-загрижени за себе си, отколкото за това, което другите казват и правят.
• Другите могат и ще ни съдят, но в крайна сметка това няма значение. Вашата личност не се определя от преклонението на другите. Вие сте много повече от това. "Ти си това, което обичаш, а не това, което те обича" (Чарли Кауфман)
• Никога не знаеш какво ще се случи в бъдеще, а ти се справяш добре с импровизацията през целия си живот до момента."

По статията работи: Елиза Трайкова

Снимка: huffingtonpost.com

Източник: psychcentral.com

Още по темата:

• Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят
• 10 неща, които страдащите от тревожност, трябва да правят всеки ден
• Високата тревожност и ниската толерантност към фрустрация
• Обсесивно-компулсивно разстройство — как да го управляваме с методът от 4 стъпки на Шварц