Притча: Толкова много проблеми ще си спестим, ако имаме повече търпение…

Един цар изпратил вестоносец на владетеля на съседното царство. Вестоносецът, който бил много съвестен и верен човек, яздил без почивка докато не стигнал тронната зала на съседното царство. Останал без дъх, едва успял да произнесе следното:

- Царю честити… Моят повелител ми нареди да Ви кажа… да му дадете бял кон с черна опашка… Ако не му дадете такъв кон, то…

- Не желая да слушам повече! – гневно прекъснал задъхания вестоносец царят. – Предай на твоя цар, че нямам такъв кон, а ако имах, то…

Изплашил се вестоносецът и хукнал през глава, без да чуе докрай посланието. Яхнал коня си и се понесъл назад да докладва на своя цар за дръзкия отговор. Като изслушал отговора, повелителят силно се разгневил и обявил на съседния цар война. Дълго продължила тази война, много жертви взела, много кръв се проляла и много земя била опустошена.

Накрая, изтощени до краен предел, двамата владетели се съгласили на примирие, за да обсъдят претенциите си един към друг. Когато започнали преговорите, единият цар попитал другия:

- Какво искаше да кажеш с думите: „Дай ми бял кон с черна опашка, а ако не ми дадеш, то…”

- „…ще приема, че нямаш такъв и ще ти изпратя този рядък дар в знак на моето уважение към теб!” – довършил думите си първият цар. – Ето това имах предвид. А ти какво искаше да ми кажеш с дръзкия си отговор: „Нямам такъв кон, а ако имах, то…”

- „… непременно щях да го изпратя на моя добър съсед!” – отговорил вторият цар.