Ролята на психологията в разрешаването на дългосрочни военни конфликти

Конфликтите могат да обхващат различни нации и религии, раси и класи. Някои от тях изглеждат нерешими: напрежението и омразата сякаш са постоянни. Все пак има социални психолози, които са се заели да разглеждат как предразсъдъкът и недоверието между групите могат да бъдат преодолени.

Дейвид Едмъндс (David Edmonds) обръща внимание на някои от техните идеи.

Самокритика

Ерън Халперин (Eran Halperin) е доцент към училището по Психология в Интердисциплинарния център в Херцлия, Израел. Той провежда множество експериментални проучвания, за да разбере как хората могат да бъдат накарани да се отнасят благосклонно към „друга“ група и да са по-склонни да се помирят.

В един от експериментите на група израелци е предоставена фалшива статия във вестник. В нея се описва как палестински лидер критикува собствения си народ, продажността на населението в ивицата Газа и по Западния бряг, както и провалите в образователната сфера. По същия начин се процедира с група палестинци – поднася им се информация за израелец, който критикува своя народ.

„Една от основните пречки при разрешаването на конфликти е, че хората просто не искат да чуят какво казват членовете на другата група. Търсехме начин, по който да ги накараме да слушат, начин, който да е лесноосъществим и ефективен.
Използвахме автентични речи на Ахмад Тиби, член на израелския парламент и палестински гражданин на Израел, който говори за Холокоста като една от най-големите катастрофи в историята на човечеството, несравнима с нищо друго.
След като израелците чуват тази реч, изведнъж те стават по-податливи да чуят какво още ще каже той или други членове на палестинското общество по различни въпроси.
Когато израелците чуят палестински лидер – или просто палестински гражданин – да критикува аспект от работата на палестинското правителство – било то образователната реформа или борбата с корупцията, те стават по-отворени към онова, което палестинците имат да кажат по въпросите, свързани с конфликта.

Абсолютно същия феномен забелязахме, когато палестинците слушат критиките на някой израелец към собствените му народ и управление.“

Ефектът се постига чрез разрушаването на идеята за монолитност, тоест, че „другата“ група е изградена от една-единствена доминираща идентичност, притежава една ценностна система и само една политическа цел.

Справедливост

През юли 2015 година Иран окончателно подписва споразумение с главните световни сили за замразяване на противоречивата си ядрена програма, като в замяна си издейства вдигане на международните санкции. Въпросните санкции са в сила от години и засягат сериозно иранската икономика. Загадката е защо е било необходимо толкова много време да се постигне подобно споразумение.

Ник Райт (Nick Wright) от университета в Бирмингам изучава неврология и прилага знанията си в областта на международните конфликти:

„Защо Иран бяха готови да похарчат около 100 милиарда долара, за да реализират ядрената си програма?
Всъщност посланието на иранците е, както външният министър Джавад Зариф заключава в края на 2013 година, че все едно са им казали, че не могат да направят нещо, което всички други могат. Ние какво бихме направили? Бихме ли отстъпили или ще отстояваме позицията си?

Нека направим един мисловен експеримент. Да си представим, че на Фред му дават 10 паунда, но само при условие, че ги подели с нас. Можем да изберем да приемем или откажем начина, по който Фред ще ги разпредели. Ако го приемем, ще получим онова, което той реши да ни даде. Ако откажем, и двамата не получаваме нищо.
Ако Фред ни предложи половината сума, почти сигурно ще я приемем: 5 паунда за нас, 5 паунда за него. Но ако той ни предложи само 1 паунд? Все пак 1 паунд е повече от нищо.
Ако ни вълнува само онова, което бихме спечелили, то е очевидно, че бихме избрали да приемем подялбата 9:1 паунда, защото ще получим 1 паунд, което е по-добре от нищо.
Това, което обаче повечето хората казват е: „Боже, това е толкова несправедливо! Ти получаваш 9 паунда, а аз само 1! Не е честно и отказвам.
Хората са готови да се откажат от пари в името на справедливостта.“

Оказва се, че обикновено в подобни експерименти, ако предложената печалба е под 25%, тя бива отхвърлена. Няма значение дали експериментът се провежда в Лондон или Лагос, Индия или Индонезия.

Свещени ценности

Почти всички имаме своите „свещени ценности“. Под ценности не е задължително да се има предвид религиозни такива. По-скоро става въпрос за ценностите, които са ни присъщи, които формират поведението ни и ни определят като личности.

Антропологът Скот Атран има много трудове на тема тероризъм, насилие и религии.

„Свещените ценности се различават от материалните по това, че вторите се търгуват лесно и са преходни.“
Ако се опитаме да търгуваме със свещените ценности, сами ще се убедим, че би било катастрофално:
„Когато дадено нещо има статут на свещено, опитите ни да го изтъргуваме не само, че няма да дадат резултат, но и ще се върнат към нас като бумеранг. Да си представим, че някой иска да ни даде пари, а в замяна ние трябва да му дадем детето си. Бихме го помислили за луд. Ако продължи да настоява, ние вече ще сме гневни.
Същото е, когато някой ни предложи пари, за да предадем страната си или религията си, или срещу каквато и да е друга свещена ценност, на която държим.

От експериментите, провеждани през годините, става ясно, че колкото повече материални стимули се предлагат, толкова по-дълбока е обидата, и толкова по-ожесточени ставаме в опитите си да защитим тези ценности.

Изнасял съм лекции пред военни части на САЩ във връзка със Средния Изток. Хората изглеждаха склонни да разберат това, което им казвам, и да вярват, че самите те имат свещени ценности, които ревностно защитават.

Предизвикателството се състоеше в това да ги накарам да повярват, че и другите са движени от своите собствени свещени ценности. Ние хората имаме склонността да възприемаме враговете си като консеквенциалисти* – тоест, че се стремят към краткосрочно придобиване на надмощие, като луди хора или пък нихилисти.
Именно тук се допуска грешката, защото силата на един сложен и ожесточен конфликт идва от пречупването на свещените ценности, а не толкова от посегателството върху материалните интереси на дадена група.

Теория за контакта

В някои части на Северна Ирландия двете основни общности – протестанти и католици – нямат визуален контакт една с друга. Формите на контакт, които имат, обикновено са враждебни: например по време на летния почетен марш в памет на загиналите в битката при река Бойн през 1960 година. Без значение е дали стените са издигнати в западен Белфаст или по Западния бряг, защото и в двата случая липсата на комуникация и връзка прави всяка от страните сляпа за човешката природа на врага.

Проф. Майлс Хюстоун, директор на Оксфордския център за изследвания върху конфликти между групите, е най-големият поддръжник на теорията за контакта.
„Тази теория се основава на схващането, че предразсъдъците на членовете на групите могат да бъдат смекчени, ако те бъдат събрани при дадени положителни обстоятелства.

През 2010-а две училища в Олдъм, един от британските градове с най-силно изразени расистки конфликти, са обединени под името Уотърхед Академи. Оказа се много добър и показателен тест.

Реално те избраха две вече съществуващи училища и ги сляха в едно, Брийз Хил и Каунтхил, като в едното учеха почти изцяло само британци от европеидната раса, а в другото – британци от азиатски произход. Все едно да смесиш мляко и бира в една обща халба.

Интересното е, че събитията се развиха според очакванията – бавно, но устойчиво, в една посока. Вече има и данни, че социалните мрежи на двете групи ученици са все по-смесени. В рамките само на 3 месеца се забелязаха дори връзки между представители на двете училища, което допринася за нарушаването на расовата изолация.

Макар ефектът да не е толкова значителен, сливането на училищата сякаш подобри взаимоотношенията между групите."

Теорията за контакта, самокритиката, разбирането на свещените ценности на другите и усещането за справедливост не са панацея при разрешаването на подобни конфликти, но дават възможност за един по-задълбочен анализ върху причините за враждебност, а оттам и за намирането на средства тя да бъде намалена и дори изкоренена. Всички тези средства биха могли да изиграят ролята на психологически полезни лостове в установяването на траен мир.

* Консеквенциализмът е група етически теории, централният пункт на които е, че за моралната стойност на всяко действие може правилно да се съди единствено по последиците, които са настъпили от извършването, а не от намеренията на този, който върши действието. (wikipedia.org)