Ролята на родителите в хранителните разстройства

от 09 ное 2018г., обновено на 26 ное 2018г.

Насилват го да се храни, наказват го, ядосват му се... определено не разбират какво се случва с детето им. Много родители не знаят какво да правят, когато подозират, че детето им може да страда от хранително разстройство. Мнозина изпадат в състояние на отричане, вярвайки, че е невъзможно да се случва онова, което се случва. Ролята на родителите в хранителните разстройства е много сложна.

Това просто не може да се случи с моето дете, невъзможно е да страда от булимия или анорексия. Това отношение е контрапродуктивно, когато има добре обосновано подозрение, тъй като отричането може да забави диагнозата и да усложни интервенцията. Не можем да обвиняваме родителите, че реагират така. Страхът е често срещана емоция и засяга всички ни по един или друг начин. Ако те отлагат да заведат детето си на консултация, това не означава, че не желаят най-доброто за него.

От друга страна, тийнейджърските години са много трудни. Промените, които младите хора изпитват на този етап, могат да доведат до вътрешни и външни конфликти. Виковете, скандалите, липсата на разбиране и фрази като "Това са тийнейджърски глупости", наред със социалния натиск, който се оказва в много случаи, прави диагностицирането на много хранителни разстройства твърде късно.

Ролята на родителите в хранителните разстройства е много сложна. Те трябва да приемат случващото се, а след това да вкарат някои стратегии в действие, за да помогнат на детето си.

Семейната динамика и ролята на родителите в хранителните разстройства

Има няколко проучвания, които анализират влиянието на семейната динамика върху хранителните разстройства. Например, в своята публикация Psychosomatic Families: Anorexia Nervosa in Context, Бернис Л. Росман, Лестър Бейкър и Салвадор Минучин се опитват да намерят общи модели в семейства с история на поне един случай на анорексия невроза.

Резултатите хвърлят светлина върху семейната динамика, която доминира. Някои от тях са с несигурни модели на привързаност, свръхзащита, ригидност, липса на комуникация и включване на децата в родителски конфликти.

"11% от момичетата и момчетата тийнейджъри са изложени на риск от хранителни разстройства" — по данни на Abb Foundation

По подобен начин друго проучване на Селвини, озаглавено "Self-Starvation", разкрива, че семействата, в които има анорексична дъщеря, имат следните характеристики:

Комуникационни проблеми: неслушане и отхвърляне на опитите на другите да комуникират.
Родителите не поемат лидерство или отговорност.
Лоши взаимоотношения между родителите и децата.
Децата са включени в проблемите на родителите си.

Тези проучвания са насочени към анорексията, но информацията може да бъде приложима и за други видове хранителни разстройства, като булимия. Семейната динамика и ролята на родителите в хранителните разстройства са два много важни фактора. Но само тези ли са факторите?

Защо се появяват разстройствата в храненето?

Семейството не е отговорно за хранителното разстройство на детето. Въпреки че семейната динамика и ролята на родителите са много важни, тийнейджърите могат да страдат от хранително разстройство, дори и да идват от семейство, където не съществуват гореспоменатите условия.

Друг често срещан рисков фактор сред младите хора е липсата на положителна самооценка. Ниското самочувствие, особено когато е свързано с визията за тялото, може да бъде фактор, който оказва най-голямо влияние върху развитието на хранителни разстройства.

"Откога търсенето на съвършенство се превърна в нещо, което ни докарва толкова много страдания?"- анонимен

Разстройства като депресия или биполярно разстройство могат да накарат тийнейджърите да използват храната като система за награда или наказание, което в крайна сметка да прерасне във вредна диета. Тази диета се базира на променливи периоди на преяждане и силни ограничения.

Справянето с хранителните разстройства е трудно. Тийнейджърът може да започне да се заключва в стаята си, да спре да комуникира и да слуша. Обаче, порицаването, наказанията и неразбирането на това, което се случва с него, може да влоши ситуацията. Ето защо е важно да знаете как да действате в тези случаи.

Най-голямата подкрепа, която могат да предложат родителите, когато става въпрос за хранителни разстройства

Родителите могат да бъдат голяма подкрепа за всеки тийнейджър, който преживява хранително разстройство, но могат да бъдат и причина за влошаване на нещата, ако не действат по правилния начин. Те могат да бъдат от голяма полза, тъй като познават най-добре моделите на детето си и лесно могат да открият всяка промяна в диетата му. Въпреки това, най-добре е родителите да потърсят професионална помощ, когато се съмняват, че може да се касае за разстройство в храненето.

Нормално е да са разочаровани, когато оценката на професионалиста потвърди диагнозата. Често могат да чувстват, че детето им не напредва или се влошава. Може да се стигне до там родителите дори да обвиняват детето си, без да разбират, че вероятно за него е още по-тежко.

От друга страна, не е необичайно те да бъдат подложени на отхвърляне и грубост — детето да отрича мерките, които се предприемат за неговото здраве. Ето защо е важно да се ръководи процеса заедно с професионалист. Родителите трябва да обяснят мерките на тийнейджъра си и да избягват изкушението да го третират като малко дете.

Насоки и "правила", които могат да помогнат

Необходимо е родителите да останат заедно, да се подкрепят помежду си и да изразяват емоциите си. Също така е важно да следват указанията, установени от професионалиста. Ако не му вярват, то не бива да се колебаят да направят промяна.

Друга важна насока за родителите, които имат дете с хранително разстройство, е да не превръщат разстройството в центъра на живота му всеки ден. Да, нужно е да се занимават с проблема, но детето е много повече от проблема си — то има мечти, надежди и чувства... Немимизирането на "останалата част от живота на детето" е всъщност импулсът, необходим, за да се измъкне то от тази ситуация.

Освен това, когато тийнейджърът не спазва някой от установените указания, е необходимо да се проведе разговор, така че да не се случва отново. Този разговор трябва да бъде коректив, но и да мотивира. Има две цели: да се накара тийнейджърът да се ангажира и да бъде мотивиран да го прави. Родителите не могат да оставят детето си да се откаже, това не е опция.

Трудно, но не и невъзможно

Както видяхме, ролята на родителите в хранителните разстройства е много важна. Но поради сложността на предизвикателството, пред което са изправени, те трябва да търсят професионална помощ. Дори с помощта на професионалист, преминаването през разстройство на храненето е дълъг процес, който изисква много търпение, интелигентност, любов и воля.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: homeword.com