Нагласите на хората с разстройства на храненето

Понякога е трудно да разберем като страничен наблюдател през какво преминават хората, страдащи от разстройства на храненето. Някои от нас вероятно се питат как може човек да иска да повръща, да се лишава от храна, да преяжда, докато не го заболи коремът, или да се чувства сякаш самата мисъл за храната го измъчва.

Този тип разстройства обаче имат определена функция за страдащите. Още в началните курсове по психология се повтаря постоянно, че моделите на поведение съществуват, защото са били стимулирани от средата и/или останалите хора. Следователно, когато се информираме по-добре за причинителите на хранителните разстройства – как преяждането или гладуването отговарят на някакви нужди – то тогава поведението на страдащите ще спре да изглежда толкова озадачаващо. 

Д-р Елън Хендриксен – практикуващ клиничен психолог и лектор в Бостънския университет, обяснява, че е трудно да покажем емпатия към поведение, което включва повръщане, гладуване или преяждане до болка. За да се появи едно хранително разстройство, винаги има причина. В тази статия ще разгледаме четири нагласи, които се наблюдават в случаите на анорексия, булимия, орторексия и други форми на проблеми с храненето.

Друга пречка към разбирането на хранителните разстройства е поставянето на страдащите в рамка. Въпреки факта, че разстройствата на храненето се наблюдават при индивиди от най-различен пол и раса и с най-различен социално-икономически статус и тип тяло, най-често срещаният образ на страдащ е този на младо, слабо и богато момиче.

От друга страна, тези, които не отговарят на стереотипа – мъжете, малцинствените групи и тези с наднормено тегло – в повечето случаи биват подминавани или остават незабелязани в продължение на години. Тестването за наличието на разстройство, насочването към специалист по психично здраве или дори приемането на признанията на страдащите на сериозно е много по-малко вероятно, когато хората не кореспондират на очаквания профил за човек с хранително разстройство.

Въпреки че мъжете и жените с анорексия, булимия или компулсивно преяждане са с най-различен произход, това, което ги свързва, са нагласите им. Разбирането на тези мисловни процеси може да подсили емпатията и най-важното – да спомогне за по-голяма гласност по темата и достъп до лечение.

Нека заедно разгледаме следните 4 фактора, които изграждат нагласите на хората с разстройства на храненето:

Фактор №1: Нуждата от контрол

Разстройствата на храненето представляват начин за упражняване на контрол, когато ежедневието е прекалено хаотично и турбулентно. В един свят, в който единствената константа е промяната, контролирането на консумацията на храната може да предостави така желаното чувство за сила и самостоятелност в трудни моменти – когато родителите ви се развеждат, връзката ви се разпада, премествате се в ново училище, започвате нова работа или вашият кръг от приятели се изменя.

Хранителните разстройства могат да бъдат и начин за справяне с промяна в тялото вследствие на естествени процеси като стареенето, настъпването на пубертета или бременността. Анорексията, булимията, орторексията или компулсивното преяждане също така може да представляват опит за справяне с интензивни негативни емоции като самота, тъга или чувство за некомпетентност. По тази причина, когато промените в средата и/или телата настъпят с пълна сила, хората с хранителни разстройства успяват да си възвърнат сигурността и стабилността,  чрез всяка глътка, хапка и калория.

Интересно откритие от експеримент* от 2008 г., който изследва нагласите на хората с диагноза анорексия, е, че около 1 от 5 попитани съобщава, че не се интересува от теглото си или формата на тялото си. Тази находка кара изследователите да се замислят дали основният фактор на анорексията всъщност не е желанието за контрол, а не теглото.

Това е една от причините, поради които хранителните разстройства са толкова трудни за лекуване. Тези, които страдат от тях, могат да откажат лечение не защото са щастливи или доволни, а защото не искат да им бъде отнето единственото нещо, което все още могат да контролират.

Фактор №2: Избягването на негативните чувства

Изследователите от Университета в Торино в Италия решават да анализират личностните черти на индивидите с диагноза анорексия и булимия. Резултатите** от проучването сочат, че много от чертите на участниците се различават, но все пак има един обединяващ фактор – черта, наречена избягване на вреда. Накратко, това е склонността да се притесняваме прекалено много относно потенциални опасности, провал или както името предполага – вреда. Тази личностна черта представлява коктейл от страх, съмнение и песимизъм.

Прекомерното притеснение е вид избягване – нещо, което ни възпира от това да се изправим пред най-големите си страхове, свързани с евентуалните грешки, отношенията с другите и чувството за некомпетентност. Следователно обсесивните мисли относно храната, калориите, теглото или часовете, инвестирани в упражнения, могат поемат същата функция – да ни разсеят от дълбоките ни страхове, че сме лоши хора, че не заслужаваме обичта и грижата на другите или че никой не може да ни помогне.

Някои изследователи дори смятат, че разстройствата на храненето всъщност представляват форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Натрапчивите мисли относно вината, срама, некомпетентността или неуспехите се неутрализират чрез прилагането на определени ритуали, свързани с избора на определени храни, ограничаването на калориите или освобождаването от консумираната храна (посредством повръщане, приема на разхлабително или физически упражнения). Едно проучване*** от 2005 г. констатира, че на повече от 40% от индивидите с булимия или анорексия може да бъде поставена и придружаваща диагноза обсесивно-компулсивно разстройство.

Накратко, фокусът върху храната, теглото или формата на тялото служат като начин за отбягване на по-големи и по-сложни страхове, пред които страдащите не искат да се изправят.

Фактор №3: Натраплив стремеж към съвършенство

Част от страдащите от някаква форма на хранително разстройство са личности, които могат да се похвалят с впечатляващи постижения. Те са трудолюбиви и старателни хора, които имат високи стандарти за себе си и останалите. Понякога обаче стремежът към постигането на високи резултати може да се превърне в перфекционизъм – непрекъснат натиск и сурова самокритика, когато недостижимите цели не са постигнати.

При други индивиди с хранителни разстройства се наблюдава точно обратното – те не могат да покажат на другите минало, изпълнено с успехи. Но чрез диетите, ограничаването на калориите, освобождаването от храната или безмилостно тежки и дълги физически упражнения те намират начин да бъдат перфектни поне в един аспект от живота си.

Най-новият начин да бъдем перфекционисти, когато става въпрос за храната, е орторексията. Тя представлява не толкова познато, но все по-често срещано разстройство на храненето. Накратко, орторексията е здравословното хранене в неговата крайност. Продуктите, които не са считани за достатъчно "чисти" или полезни за здравето, спират да се консумират или се ограничават до абсолютния минимум.

Като цяло често срещано убеждение сред диагностицираните с анорексия, булимия или орторексия е, че те не са достатъчно добри – не са способни, компетентни, талантливи, умни, достойни за уважение или за обич. Допълнително, много перфекционисти вярват, че могат да поправят тези свои фатални недостатъци само когато достигнат определени цели. Този начин на мислене се нарича условно поставяне на цели, а в случая с хранителните разстройства може да направи щастието пряко зависещо от теглото, приема на калории или силно изменчивото и трудно уловимото усещане, че са имали "добър" ден или не "се чувстват дебели".

Въпреки корена на думата перфекционизмът всъщност не е обвързан с това да сме перфектни, а става въпрос за чувството никога да не се чувстваме достатъчно добри. Така че натрапчивият стремеж към съвършенство чрез някоя от формите на хранителните разстройства или комбинация от тях – орторексия, булимия или компулсивно преяждане – създава така нужното чувство за компенсиране на дефектите/грешките.

Фактор №4: Краткотрайно удовлетворение

Едно проучване**** от 2016 г. разглежда поведението на хиляди мъже и жени с разстройства на храненето. Изследователите откриват, че около 27% от участниците съобщават за практикуването на умишлено самонараняване в някакъв етап от живота си. Сред индивидите с булимия този процент е дори по-висок – 33% от запитаните са признали за вредната практика.

Каква е причината за това застъпване на симптомите? Едно от предположенията на учените е, че моделите на поведение, свързани с хранителните разстройства, и умишленото самонараняване представляват форма на емоционална регулация. Например случвало ли ви се е да сте плакали с глас и след това сте се почувствали по-спокойни? Или сте повърнали, когато сте се чувствали болни, и след това сте изпитали облекчение?

Освен това някои индивиди с диагноза анорексия съобщават, че достигат по-голяма яснота и имат повече енергия, когато гладуват. Част от изследователите предполагат, че тези усещания могат да притежават пристрастяващи качества. Например резултатите от едно проучване***** от 2007 г. сочат, че анорексията и употребата на екстази активират някои от същите рецептори в мозъка. Разликата е там, че при анорексията самото лишаването служи като наркотик.

В краткосрочен план моделите на поведение, характерни за хранителните разстройства, служат като метод за регулирането на емоциите – повръщането, преяждането, гладуването са по свои собствен начин форма на справяне с негативните чувства. Те внушават чувство за контрол, достигнати постижения, компенсация или имат за цел да разсеят страдащия от страхове и съмнения относно неговата стойност и качества. Само че тези модели не представляват устойчиви или здравословни методи за справяне в дългосрочен план.

В края на краищата целта на хората с хранителни разстройства е да заменят нездравословните стратегии със здравословни такива – като например практикуването на самосътрадание, редуцирането на суровата самокритика или възприемането на критиката просто като мисли, а не доказан факт.

*Dalle Grave, R. , Calugi, S. and Marchesini, G. (2008), Underweight eating disorder without overevaluation of shape and weight: Atypical anorexia nervosa?. Int. J. Eat. Disord., 41: 705-712.

**Fassino, S. , Abbate Daga, G. , Amianto, F. , Leombruni, P. , Boggio, S. and Rovera, G. G. (2002), Temperament and character profile of eating disorders: A controlled study with the Temperament and Character Inventory. Int. J. Eat. Disord., 32: 412-425.

***Kaye, Walter & Bulik, Cynthia & Thornton, Laura & Barbarich, Nicole & Masters, Kim. (2005). Comorbidity of Anxiety Disorders With Anorexia and Bulimia Nervosa. The American journal of psychiatry. Pages 2215-2221.

****Cucchi, A., Ryan, D., Konstantakopoulos, G., Stroumpa, S., Kaçar, A., Renshaw, S., Landau, S. & Kravariti, E. (2016). Lifetime prevalence of non-suicidal self-injury in patients with eating disorders: A systematic review and meta-analysis. Psychological Medicine, 46(7), 1345-1358.

*****Jean, Alexandra & Conductier, Grégory & Manrique, Christine & Bouras, Constantin & Berta, Philippe & Hen, René & Charnay, Yves & Bockaert, Joël & Compan, Valérie. (2007). Anorexia induced by activation of serotonin 5-HT4 receptors is mediated by increases in CART in the nucleus accumbens. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America.