Отричането като симптом на алкохолизма

Един от най-фрустриращите фактори при алкохолизма е, че той почти винаги е придружен от феномен, известен като отричане – отказ да се признае истината или реалността на състоянието. Наред с отричането, човекът с разстройство на употребата на алкохол възпрепятства възможността да осъзнае своето състояние. То е често срещан симптом на алкохолизма, който пречи на лицето да потърси лечение. По-важното е, че приятелите и членовете на семейството също могат да участват в отричането.

Признаци на отричане при алкохолизма

Честността често е първото нещо, което си заминава в хода на разстройството на употребата на алкохол. Онзи, който пие, лъже за пиенето си – себе си и другите. Тези лъжи имат няколко форми на отричане в поведението.

Рационализация: алкохоликът обяснява прекомерната употреба на алкохол по начин, който да я направи по-приемлива.

"Пих само две питиета."

"Не съм пил от седмица."

Отхвърляне: алкохоликът отказва да говори за пиенето си или го отхвърля като реален проблем.

"Нека сега да не говорим за това, а?"

"Престани да се заяждаш постоянно с това пиене."

Вина: алкохоликът прехвърля вината за пиенето си на други хора, ситуации или лош късмет.

"Тя толкова ме ядоса, че трябваше да изпия едно."

"Ако работата ми не беше толкова отчайваща, нямаше да се нуждая от питие."

"Това е просто лош късмет, че ченгето ме спря на излизане от бара."

Прикриване: Алкохоликът започва да крие пиенето си от другите и да отрича, когато му задават въпроси.

"Не, това, което помирисваш, е освежител за уста."

"Да, отбих се в бара, но просто да поздравя приятелите."

Сравнения: Алкохоликът може да извинява пиенето си пред себе си или другите, изтъквайки, че това е нормален модел на поведение или, че не пие толкова, колкото другите.

"Не пия толкова, колкото Иван, а той няма никакви проблеми."

"Поне не съм пиян цял ден, както беше баща ми."

Фалшиво съгласие: Алкохоликът се съгласява, че има проблем и трябва да предприеме действия, но никога всъщност не го прави.

"Да, трябва да откажа пиенето."

"Това е последното ми питие."

Защитно поведение: алкохоликът защитава пиенето си като избор.

"Това е моето тяло и моят живот, не ти влиза в работата."

Как се развива отричането

Алкохоликът прикрива и отрича пиенето си, поради собственото си чувство, че има нещо различно или "сбъркано" у него. Някъде вътре той осъзнава, че алкохолът му е по-важен, отколкото е готов да признае. Тъй като разстройството на употребата на алкохол води до увреждане на мозъка и неговите функции, отричането и болестта могат да продължат да се задълбочават.

Защитен механизъм

С напредването на болестта, когато пиенето започне да предизвиква реални проблеми в живота на алкохолика, отричането нараства значително. Пиянството може да доведе до проблеми на работното място, до разрив в отношенията или дори арест за шофиране в нетрезво състояние, но алкохоликът отрича тези проблеми да имат нещо общо с пиенето. Някои специалисти твърдят, че това е чисто и просто защитен механизъм.

Как е възможно? Обикновено, до момента, в който болестта е достигнала до своята криза, човекът е изградил система за подкрепа от семейството и приятелите, които неволно му позволяват да продължи да живее в отричане. Те често демонстрират вторично отричане, измисляйки сходни с неговите извинения за пиенето му и последствията от това.

Предпазване на алкохолика

Семейството и приятелите често защитават своя любим човек, прикривайки го, като изпълняват работата, която той не върши, плащайки сметките, които той не плаща, измъквайки го от проблемите със закона — като цяло, поемайки отговорностите, които той е изоставил.

• Днес не може да дойде на работа, има вирус.
• Трябва да го измъкнем от затвора; ще загуби работата си — тогава какво ще прави?
• Вината беше моя, г-н полицай; Казах някои неща, които не трябваше да казвам.

Спасяване от последиците

Правейки тези неща, семейството и приятелите защитават алкохолика от последствията от неговите действия. Алкохоликът никога не изпитва болката, причинена от неговото пиене. Сякаш близките му подлагат дюшек под него, така че той никога да не пострада от падението си.

Въпреки че пиенето го поставя в безпомощно и зависимо положение, алкохоликът може да продължи да вярва, че той все още е независим, защото е спасяван от проблемите си от добронамереното си семейство, приятели, колеги, работодатели, а понякога духовници и консултанти.

Вторичното отричане предпазва алкохолика от това да удари дъното

Ролите, които играят, онези, които оказват "помощ" на алкохолика, могат да бъдат също толкова натрапчиви и вредни, колкото и самият алкохол, което много пъти е обект на отричане за неговите близки.

Когато тази "помощ" е наоколо, алкохоликът е свободен да продължи да задълбочава болестта си, отричайки я, докато не достигне дъното — момент, в който дори на най-предания пияч му се налага да признае, че има проблем. Но няма начин той някога да го удари, когато под него винаги е постлан дюшек. В интернет пространството можете да намерите много въпросници за самооценка, които да ви помогнат да определите дали сте застрашени от алкохолизъм. Попълнете ги днес!