Свръхгрижовни родители: прекалено ли съм ангажиран в живота на моето дете

от 08 ное 2018г., обновено на 23 май 2019г.

Сигурно сте чували за този тип родители: те са свръхрижовните личности, които непрекъснато са с децата си; те са амбициозните майки и бащи, които съставят на малчуганите дълги списъци с извънкласни дейности и очакват всичко да бъде изпълненo; може би сте ги срещали - те са яростните защитници, готови да изпълнят всяка прищявка на своите дъщери и синове.

Известната авторка на книги за отглеждането на деца Джeйн Илслий Кларк (Jean Illsley Clarke) казва следното по темата: "Родителските грижи са просто друго название за всички начини, по които показваме грижа към другите и себе си. Децата трябва да бъдат обгрижвани, иначе няма да оцелеят. Те трябва да имат храна, дрехи, защита, допир, признание и обич… Истинските грижи не трябва да бъдат заслужени. Те нямат цена и не трябва да бъдат платени чрез раболепие и покорство."

Свръхгрижата е нещо напълно различно. Според професора по социални и поведенчески науки, който специализира в сферата на семейството и брака, и автор на редица книги Дейвид Бреденхофт (David J. Bredehoft) тя се изразява в прекалената ангажираност спрямо ежедневието на детето. С други думи, свръхгрижовните родители изпълняват задълженията на своите дъщери и синове вместо тях самите. Тези майки и бащи задушават децата си с обич, като им позволяват прекалено много, само и само малчуганите да се чувстват задоволени и щастливи. Този тип родители постоянно се въртят около децата си, за да може да ги предпазят от негативните преживявания и емоции като раздразнение, стрес и тревожност.

Представяме ви няколко примера за подобно поведение от страна майките и бащите. Посочените статистически данни се отнасят за американските родители, това обаче не означава, че те не важат по принцип за всички свръхгрижовни личности:

43% от родителите пишат домашната работа на децата си, като броят на бащите, които правят това, е значително по-голям (47%), отколкото на майките (39%).
Голяма част от американците (62%) признават, че покровителското им поведение е прекалено.
Родителите на повече от една четвърт от кандидатите за работа, които тъкмо са завършили университет, са подали мотивационно писмо или CV на работодател вместо собствените си деца. При близо 15% от неуспешните кандидатури майките и бащите са се оплакали на работодателите, когато техният син или дъщеря не са били одобрени за позицията, а 12% от родителите са се обадили, за да насрочат интервю за своето дете.
Значителен брой родители споделят, че всекидневните дейности на децата им са прекалено хаотични и многобройни.
При 37% от семействата майките и бащите плануват да похарчат повече от 1,000 долара през следващата академична година за извънкласни дейности и учебни семинари, а приблизително 20% смятат да инвестират повече от 2,00 долара.
Родителите на деца, които посещават основно училище, съобщават, че 73% от синовете и дъщерите им са взели участие в спортни занимания, религиозни младежки групи, музикални уроци или доброволчески дейности през последните 12 месеца.
Свръхгрижовните родители могат да отключат безпокойството в децата си и да попречат на емоционалното и когнитивното им развитие.
Почти половината от малчуганите на възраст от 9 до 13 години се чувстват стресирани през цялото или по-голяма част от времето, тъй като имат прекалено много задачи за изпълняване.

Как обаче да установите дали и вие сте свръхгрижовни родители?

Прочетете и отговорете на следните 10 изказвания относно поведението ви спрямо детето ви. Според професор Дейвид Бреденхофт с колкото повече твърдения се съгласявате, толкова по-голяма е вероятността да сте прекалено ангажирани с живота на малчуганите.

През по-голяма част от времето…

1.	Участвам във всички дейности на моето дете.
2.	Насочвам голяма част от вниманието си към малчугана.
3.	Предусещам от какво има нужда детето ми и му го предоставям.
4.	Винаги се уверявам, че детето ми се забавлява.
5.	Съставям график за моя син/дъщеря, включващ множество уроци и спортни занимания.
6.	Винаги съм нащрек за още занимания, в които да участва малчуганът.
7.	Не мога да търпя да виждам, че детето ми е разочаровано, недоволно или раздразнено.
8.	Подбирам интересни задачи, когато детето ми изпитва скука.
9.	Дейностите на сина/дъщеря ми трябва да са забавни и увлекателни.
10.	Извършвам някои задачи, които по принцип детето ми трябва да направи само.

Кои са факторите, водещи до свръхгрижовност и прекомерна ангажираност?

Много често родителите правят за децата си неща, които малчуганите би трябвало да свършат сами. Майките и бащите практикуват този тип поведение поради редица причини. Възможно е родителите да бързат, да са стресирани или да искат дадена задача да бъде изпълнена по определен начин. Също така е вероятно те да вярват, че е тяхно задължение да предпазват децата си от стреса и неприятните емоции. Въпреки че свръхгрижовните родители не правят тези неща, за да навредят на малчуганите, тяхното поведение не оказва полезно влияние върху развитието на децата в дългосрочен план.

Когато синовете и дъщерите споделят какви умения и знания не са успели да култивират като малки поради непрестанната намеса на майките и бащите си, те включват в отговорите си комуникационни и междуличностни умения, познания относно домакинската работа, способност за вземане на адекватни решения и за организиране на паричните средства и личното време, както умения за поемане на отговорност.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychologytoday.com
Снимки: unsplash.com