Как да кажем на близките си, че не искаме да имаме деца

Дали да имаме деца, или не е важно решение, което обаче засяга единствено самите нас. Защо тогава се оказва много по-трудно и болезнено да го съобщим на членовете на семейството си? Експерти по психично здраве дават съвети как да се справим с това предизвикателство, без да позволим да ни разубедят.

Как да започнем разговора?

В повечето случаи хората, които решават да нямат деца, се нуждаят от време, за да свикнат с тази мисъл. Според изследванията много от тях знаят още в тийнейджърските си години, че това не е техният житейски път. По-страшно е как да разкрият истината пред най-близките си роднини.

Кали Уолкън, консултант към „The Lookout Point“, споделя: „Макар причините, които стоят зад нежеланието на някои от нас да имат деца, да са ясни и категорични, често предстоящият разговор буди силна тревожност. Причината е, че отсрещната реакция е или негативна, или най-малкото недоумяваща. Изниква въпросът „Защо“, тъй като традиционното схващане налага всеки човек на определена възраст да създаде семейство и потомство. Липсата на разбиране и уважение към решението задейства защитни механизми, които допринасят за повишаването на напрежението.

Не убеждаваме, а информираме

Мелиса Уеснър, лицензиран професионален консултант и собственик на компания за консултантски услуги „LifeSpring Counseling Services“, смята, че най-сигурният начин да не отстъпим под натиска на роднините е като не спираме да си повтаряме, че вече сме взели решение. Разговорът с близките няма за цел да ги убеди, че сме прави, а просто да ги информира за нашите планове за живота.

Тя добавя още: „Подходете честно и открито. Да споделите с тях намеренията си не е своеобразна форма на покана за преговори. Вие просто обменяте информация.“

Експертът дава насоки и за езика, който е добре да използваме. Вместо „правилното решение“ е по-разумно да наблегнем на „най-доброто решение“. Когато вмъкваме думи като „правилно“ и „грешно“, сами попадаме в капана на черно-бялото мислене. В момента, в който се появи сив нюанс, се чувстваме объркани. Изрази като „най-доброто решение“ са вид застраховка, защото те допускат известно нюансиране, без обаче да ни тласкат към промяна на решението.

Как да се справим с по-трудните членове на семейството?

Истината е, че ако сме от хората, избрали живот без деца, сме принудени да търпим стигмата, наложена от обществото. Понякога дори членовете на семейството не са способни да проявят толерантност. Те упрекват, гневят се, изразяват своето разочарование. В отчаянието си могат да бъдат твърде настоятелни, дори агресивни спрямо нас, и да се опитат да ни накарат да размислим.

Уеснър, която също е решила, че не желае да има деца, отбелязва: „Важно е да помним, че роднините ни имат право да се чувстват по определен начин, но не и да ни притискат и да бъдат груби с нас. Нужно е да поставим ясни граници.“

Освен че е неадекватно, тяхното поведение е напълно безполезно и няма да даде очаквания резултат. Самата Уеснър си спомня как са я уверявали, че „ще промени мнението си, когато остарее“. Днес тя е на 40 години и все още смята, че е взела най-доброто за нея решение.

Според консултанта Кали Уолкън, ако усетим, че роднините ни се опитват да ни разубедят и ни оказват известен натиск, може би е добре да проявим разбиране и емпатия. Не бива да забравяме, че те са изправени пред същите предразсъдъци на обществото като нас. Нашите майки и бащи са принудени да приемат тежката мисъл, че никога няма да имат внуци. Със сигурност е болезнено.

Експертите предупреждават обаче да не допускаме състраданието да измести границите ни. Без значение каква е причината, ние вземаме решенията в живота си.

Емпатия и категоричност едновременно – как?

Специалистите уверяват, че е напълно възможно да уважим чувствата на любимите си хора и в същото време да останем твърди. Бихме могли да се обърнем към тях с думите: „Разбираме, че за вас е трудно да приемете решението ни, защото… . Обмисляхме го дълго време и сме сигурни, че това е най-добрият избор лично за нас.“

Кога е по-добре да пренасочим или прекратим разговора?

Не е изключено, дори когато сме очертали ясни граници, нашите близки да продължат да се съпротивляват на решението ни. В този случай Уолкън препоръчва да приложим една лесна за реализация, но и много ефективна техника на асертивно поведение, известна като „техника на счупения запис“. Достатъчно е да повторим няколко пъти бавно думите „Това е моето решение и то е най-доброто за мен“.

>>> Намалете стреса с повишена асертивност

Ако не забележим промяна в отношението им към нас, спокойно бихме могли да им кажем „Споделихме с вас какво сме решили и не желаем да продължаваме разговора на този етап.“ Звучи крайно, но е най-доброто, което можем да направим, ако не искат да ни чуят или опитват да ни разубедят.

В случай, че се стигне до конфликт и виждаме, че роднините вече са прекрачили личните ни граници, можем да ги предупредим, че ако не престанат, ще си тръгнем. Трябва да сме готови да се оттеглим наистина, ако смятаме, че разговорът не е продуктивен.

Как да преборим стреса, когато сме под натиска на семейството?

Дори когато развръзката е положителна и родителите не се бунтуват срещу нашето решение, а проявят разбиране, ние се чувстваме неловко и със сигурност сме подложени на стрес.

Подкрепа от приятели

Разговорите неизбежно носят напрежение, затова е важно да се обградим с хора, които разбират през какво преминаваме и ни подкрепят. В тяхната компания ще се почувстваме отново важни и ценни. Те ще ни вдъхнат кураж и увереност, че сме взели най-доброто решение.

Водене на дневник

Освен общуването с приятели, Уеснър препоръчва да описваме в дневник мислите и емоциите си. Воденето на дневник е с доказан терапевтичен ефект и помага за справяне с различни проблеми. Ако държим да получим обективна оценка на случващото се, бихме могли да се свържем със специалист. По време на терапията можем да споделим чувствата си, без да се страхуваме, че ще ни съдят, и ще усвоим асертивни (себеутвърждаващи) умения, които ще ни помогнат при по-нататъшни срещи и разговори с членовете на семейството.

По преценка на терапевта, в консултацията могат да участват и роднините.

Въпреки че все повече хора избират да продължат живота си, без да станат родители, често те не срещат нужното разбиране. Ако и ние сме изправени пред същото предизвикателство, е важно да запомним, че това е нашият личен избор. Добре би било да поставим ясни граници по време на разговора с близките си и да не им позволяваме да се опитват да ни убедят, че грешим. Добрите, подкрепящи приятели, а понякога и намесата на специалист по психично здраве, ще ни помогнат да продължим напред, щастливи с решението, което сме взели.