Седемте най-популярни извинения, за да не се обърнем към психолог, когато ни е нужен

Може би сте си мислили, че ви трябва професионална подкрепа. Дори е възможно да сте имали среща с консултант или терапевт. Но всеки път, когато стане дума да пробвате подобно начинание, се оправдавате.

Вашите извинения може би са добри, а може и да са типично оправдание. Нека видим дали съвпадат с най-често срещаните.

1. Поредното излишно нещо, за което нямам нито време, нито енергия

Животът ви влачи? Убедени ли сте, че е „естествено“ да сте непрекъснато стресирани и да избутвате с усилие всеки изминал ден? Помислете пак.

Стресът и претоварването често се случват, защото вашият начин на живот не е толкова ефективен, колкото има потенциал да бъде. Ако не можете да формулирате причината, която ви кара да се чувствате щастливи, може би дори не можете да я разпознаете. Дали не живеете според ценности, наложени от някой друг и различни от вашите собствени?

Не е изключена травма от миналото, оставила тлеещото безпокойство, което изгаря енергийните ви запаси, така че да не остане нито един ресурс, управляващ живота ви и държащ мислите на фокус.

Да, терапията е ред в списъка с неща за вършене, които все отлагате. Но в дългосрочен план тя може да направи живота ви по-лесен, защото помага да се сортират въпросите, споменати по-горе.
Когато човек се справи със старата травма, той освобождава пространство в препълнения си ум. Щом обработи емоциите, започва да му остава енергия, а при научаване кой е всъщност, се оказва, че е много по-лесно да взема решения, които да му оставят увереност, вместо усещане за изчерпване.

2. Няма да плащам на някой, за да си седи и да ме съди

Не само че няма, а и не е редно да ви съдят, докато сте на терапия. Счита се за неприемливо психологът да прави подобни неща, добрият консултант се обучава и живее без осъждане и със старание за емпатичност.

3. Не съм луд и нямам нужда някой да ми изяснява, че нещо не ми е наред

Опитният терапевт е може би последният човек, който ще ви нарече „луд“. Освен че психолозите не харесват особено много подобни стигматизиращи изрази, те са и твърде добре запознати с огромното разнообразие от нормалност, ширещо се по Земята.

4. Не искам да ми лепнат диагноза

Има хора, намиращи комфорт в диагнозата, виждайки основа върху която да стъпят, докато разберат какво преживяват. Други имат чувството, че са поставени пред клетка, с която не искат да имат досег. Важно е да помните, че не всяко психическо страдание е „болест“, която да гледате с микроскоп. Диагнозата е създадена от хора, занимаващи се с психично здраве, за да опишат група от симптоми, често срещани заедно.

Това помага на психолозите да си предават информация, но това не бива да работи против страдащите. Един добър консултант или терапевт никога няма да ви види само като диагноза, а като уникален човек.

5. Терапевтите си имат свои проблеми, как ще оправят моите?!

Да, терапевтите са просто хора. Те не са съвършени. Но имат високи умения за слушане и съпричастност, които са отнели години обучение и практика, за да бъдат постигнати. Надали някой приятел или близък би могъл да ви изслуша, както един добър терапевт.

И за да сме честни, задачата на терапевта не е да оправи живота ви, а да ви слуша, без да ви съди, да задава добри въпроси, за да ви помогне да осъзнаете кое е най-доброто за вас.

6. Вече опитах веднъж и не ми помогна, значи не е за мен

Терапията в сърцето си е взаимоотношение, така че може да се окаже, че не може да съдите за нея само по запознанството. Може да отнеме време да откриете най-подходящите терапия и специалист, на които да се доверите. Разбира се, това невинаги е приятно, но си заслужава. Когато откриете правилния терапевт, ще усетите разликата в живота си.

7. Защо да се притеснявам — аз няма да се променя, нали ще съм пак себе си

Важно е да се запитате защо мислите, че трябва да се „промените“. Може би сте си добре и сега, и единственото, нуждаещо се от промяна, е начинът ви на общуване, или този, по който правите своя избор. Терапията може да е полезна за всичко това.