Начало Психология Позитивна психология Терапевтични занимания и креативност Систематичната десентизация – техника от поведенческа терапия за справяне с фобиите

Систематичната десентизация – техника от поведенческа терапия за справяне с фобиите

Систематичната десентизация – техника от поведенческа терапия за справяне с фобиите - изображение

Десентизацията, по-често срещаната като систематична десентизация, е вид техника от областта на поведенческата терапия – пациентът постепенно се излага на определени предизвикващи страх стимули, за да се пребори с неконтролируема фобия.

Десентизацията е част от лечението, базиращо се на когнитивната терапия, което е насочено към специфични фобии, без обаче да се опитва да реши проблемите, предизвикващи силната уплаха.

Още от началото на 20-ти век систематичната десентизация се е превърнала в неизменна част от лечението на много фобии.

Произход и история

Първият случай на прилагане на систематична десентизация в клинична обстановка е описан от пионера бихейвиорист Мери Ковър Джоунс през 1924 г., която открива, че най-успешният метод за премахване на маладаптивното поведение при децата е представянето на причиняващия страх предмет, докато малчуганите са радостни и спокойни.

Колегата и приятел на Джоунс – Джоузеф Уолп, се заема с операционализацията на метода през 1958 г. Той базира своите проучвания на идеята, че ако един човек успее да достигне състояние на релаксация и спокойствие (което представлява противоположност на тревожността и страха) и след това изпита страх под някаква форма, цялостното въздействие на негативното чувство ще бъде намалено.

Важни експерименти

Проучването на Мери Ковър Джоунс се фокусира върху тригодишно момче на име Питър, което страда от патологичен страх от бели зайци. Джоунс успява да го убеди да хапне малко храна – приятно занимание за детето – и в продължението на дълъг период от време постепенно и бавно премества бял заек все по-близо до него. По време на експеримента психологът се опитва да запази приемливо разстояние между Питър и белия заек, за да не попречи на детето да се храни. В крайна сметка момчето успява да погали животното.

Колегата на Джоунс – психологът Уолп, причинява експериментална невроза в котки, като след това лекува причиненото състояние благодарение на прилагането на десентизация. Уолп дава храна на котките, докато представя заучения стимул, предизвикващ уплаха. След това той прилага тези свои теории върху своите пациенти. Уолп заключава, че принуждаването на хората да се изправят срещу страховете си често предизвиква раздразнение, докато комбинирането на релаксация с постепенно излагане на различни нива на страх успешно премахва фобиите.

Основните теории

Систематичната десентизация се базира на три хипотези, които представляват до голяма степен същността на поведенческата терапия:

  • Не е задължително да се открие скритата причина за възникването на фобията.
  • Методологията, изразяваща се в поетапното излагане на увеличаващи се нива на страх не води до заместване на заученото поведение.
  • Не е задължително да се променя пациента като цяло – десентизацията е насочена към определени специфични реакции към фобии.

Ползата от систематичната десентизация

Десентизацията има най-голям процент на успеваемост при наличието на точно определими реакции към стимули. Систематичната десентизация е прилагана в случаите на сценична треска, тревожност от изпити, страх от бури, летене със самолет, змии и клаустрофобия, като резултатите от терапевтичния метод са обнадеждаващи. Тези фобии могат значително да ограничат ежедневните дейности на страдащите. Например възможно е страхът от бури да превърне живота на пациента в почти непоносим по време на дъждовния сезон, докато страхът от птици може перманентно да ограничи страдащия в дома му.

Степента на успех изглежда зависи от интензитета на фобията. Както при всички останали психични заболявания пациентите с най-леки форми са най-лесни за лечение. Проблемните състояния, които не се повлияват добре от систематизираната десентизация, са неспецифичните или генерализираните форми на тревожност или силен страх. Например доказано е, че агорафобията (генерализираната тревожност от големи открити пространства) не е добре съвместима с десентизацията.

Период на лечение

Резултатите още от 50-те години на 20-век подкрепят твърдението, че ефективността на систематичната десентизация е сравнително висока както в краткосрочен, така и в дългосрочен план в модифицирането на проявите на фобия. За разлика от други психологични подходи десентизацията не изисква внимателно предначертан план за действие, като повечето сесии траят около 45 минути. Предишни проучвания откриват, че между 19 и 20 сесия са необходими за оптимален успех. Също така, десентизацията може да бъде проведена в малки групи – индивидуалните сесии не са задължителни.

Критика и нужда от подобряване на процеса

Процентът на успеваемост е сравнително висок, въпреки че някои скорошни проучвания сочат, че ползите от техниката намаляват с течение на времето. Според някои учени като психолога Джоузеф Б. Фърст систематичната десентизация представлява метод, който прекалено много опростява сложната природа на неврозите, страха и тревожността. Техниката игнорира социалната среда и поведение на пациента, които най-вероятно са причинили и продължават да причиняват невротичното поведение.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноАлтернативна медицинаЛеченияЗдравни съветиБотаникаНовиниСоциални грижиОрганизацииСпециалистиИнтервютаЛайфстайлИсторияКлинични пътекиСнимкиСпортНормативни актовеЗаведения