Систематичната десентизация – техника от поведенческа терапия за справяне с фобиите

Десентизацията, по-често срещаната като систематична десентизация, е вид техника от областта на поведенческата терапия – пациентът постепенно се излага на определени предизвикващи страх стимули, за да се пребори с неконтролируема фобия.

Още от началото на 20-ти век систематичната десентизация се е превърнала в неизменна част от лечението на много фобии.

Произход и история

Първият случай на прилагане на систематична десентизация в клинична обстановка е описан от пионера бихейвиорист Мери Ковър Джоунс през 1924 г., която открива, че най-успешният метод за премахване на маладаптивното поведение при децата е представянето на причиняващия страх предмет, докато малчуганите са радостни и спокойни.

Колегата и приятел на Джоунс – Джоузеф Уолп, се заема с операционализацията на метода през 1958 г. Той базира своите проучвания на идеята, че ако един човек успее да достигне състояние на релаксация и спокойствие (което представлява противоположност на тревожността и страха) и след това изпита страх под някаква форма, цялостното въздействие на негативното чувство ще бъде намалено.

Важни експерименти

Проучването на Мери Ковър Джоунс се фокусира върху тригодишно момче на име Питър, което страда от патологичен страх от бели зайци. Джоунс успява да го убеди да хапне малко храна – приятно занимание за детето – и в продължението на дълъг период от време постепенно и бавно премества бял заек все по-близо до него. По време на експеримента психологът се опитва да запази приемливо разстояние между Питър и белия заек, за да не попречи на детето да се храни. В крайна сметка момчето успява да погали животното.

Колегата на Джоунс – психологът Уолп, причинява експериментална невроза в котки, като след това лекува причиненото състояние благодарение на прилагането на десентизация. Уолп дава храна на котките, докато представя заучения стимул, предизвикващ уплаха. След това той прилага тези свои теории върху своите пациенти. Уолп заключава, че принуждаването на хората да се изправят срещу страховете си често предизвиква раздразнение, докато комбинирането на релаксация с постепенно излагане на различни нива на страх успешно премахва фобиите.

Основните теории

Систематичната десентизация се базира на три хипотези, които представляват до голяма степен същността на поведенческата терапия:

Ползата от систематичната десентизация

Десентизацията има най-голям процент на успеваемост при наличието на точно определими реакции към стимули. Систематичната десентизация е прилагана в случаите на сценична треска, тревожност от изпити, страх от бури, летене със самолет, змии и клаустрофобия, като резултатите от терапевтичния метод са обнадеждаващи. Тези фобии могат значително да ограничат ежедневните дейности на страдащите. Например възможно е страхът от бури да превърне живота на пациента в почти непоносим по време на дъждовния сезон, докато страхът от птици може перманентно да ограничи страдащия в дома му.

Степента на успех изглежда зависи от интензитета на фобията. Както при всички останали психични заболявания пациентите с най-леки форми са най-лесни за лечение. Проблемните състояния, които не се повлияват добре от систематизираната десентизация, са неспецифичните или генерализираните форми на тревожност или силен страх. Например доказано е, че агорафобията (генерализираната тревожност от големи открити пространства) не е добре съвместима с десентизацията.

Период на лечение

Резултатите още от 50-те години на 20-век подкрепят твърдението, че ефективността на систематичната десентизация е сравнително висока както в краткосрочен, така и в дългосрочен план в модифицирането на проявите на фобия. За разлика от други психологични подходи десентизацията не изисква внимателно предначертан план за действие, като повечето сесии траят около 45 минути. Предишни проучвания откриват, че между 19 и 20 сесия са необходими за оптимален успех. Също така, десентизацията може да бъде проведена в малки групи – индивидуалните сесии не са задължителни.

Критика и нужда от подобряване на процеса

Процентът на успеваемост е сравнително висок, въпреки че някои скорошни проучвания сочат, че ползите от техниката намаляват с течение на времето. Според някои учени като психолога Джоузеф Б. Фърст систематичната десентизация представлява метод, който прекалено много опростява сложната природа на неврозите, страха и тревожността. Техниката игнорира социалната среда и поведение на пациента, които най-вероятно са причинили и продължават да причиняват невротичното поведение.

Benson, Steven L. "Systematic Desensitization in the Treatment of Phobic Reactions." The Journal of General Education 20.2 (1968): 119–30. Print.

Bernard, H. Russell. "The Science in Social Science." Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 109.51 (2012): 20796–99. Print.

Deffenbacher, Jerry L., and Calvin C. Kemper. "Systematic Desensitization of Test Anxiety in Junior High Students." The School Counselor 21.3 (1974): 216–22. Print.

Furst, Joseph B. "The Relation of Form to Content in Psychiatric Thought." Science & Society 32.4 (1968): 353–70. Print.
Gelder, Michael. "Practical Psychiatry: Behaviour Therapy for Anxiety States." The British Medical Journal 1.5645 (1969): 691–94. Print.

Jones, Mary Cover. "A Laboratory Study of Fear: The Case of Peter." Pedagogical Seminary 31 (1924): 308–15. Print.
Kahn, Jonathan. "Musician's Stage Fright: Analysis and Remedy." The Choral Journal 24.2 (1983): 5–12. Print.

Morrow, William R., and Harvey L. Gochros. "Misconceptions Regarding Behavior Modification." Social Service Review 44.3 (1970): 293–307. Print.

Rutherford, Alexandra. "Introduction to 'a Laboratory Study of Fear: The Case of Peter' Mary Cover Jones (1924)." Classics in the History of Psychology. 2001. Web.

Wolpe, Joseph. Psychotherapy by Reciprocal Inhibition. Stanford, California: Stanford University Press, 1958. Print.

Wolpe, Joseph, and Arnold Lazarus. Behavior Therapy-Techniques. New York: Pergamon Press, 1969. Print.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com