Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Гелотофобия – какво представлява страхът от присмех

Гелотофобия – какво представлява страхът от присмех

Гелотофобия – какво представлява страхът от присмех - изображение

"Смехът е най-доброто лекарство" е често използвана фраза, далече преди изследванията да предоставят доказателства в подкрепа на положителния ефект от смеха върху здравето и благосъстоянието. Повечето от нас автоматично приемат, че ден, изпълнен с усмивки и веселба, е пълноценен ден. Но смехът има и тъмна страна, за която повечето не подозират.

За някои хора смехът, или по-точно присмехът, е помрачаващо живота, предизвикващо мъчителен срам и събуждащо непоклатим страх оръжие, което трябва да бъда избягвано на всяка цена. Гелотофобията – страхът от присмех – е сериозно състояние, което в никакъв случай не трябва да бъде подминато с лека ръка.

Какво точно е гелотофобията?

Гелотофобията, произлизаща от думата gelos, която на гръцки означава смях, се характеризира като състояние, при което индивидът изпитва силен страх от присмеха на другите. Това означава, че дори забелязването на чужда усмивка или чуването на смях на далеч е достатъчно, за да предизвика интензивен срам, тревожност и страх.

Гелотофобията се разполага по продължението на спектър по интензивност сред общата популация. Екстремните случаи, които вероятно можем да определим като патологични, включват симптоми като социално отдръпване, параноидни наклонности, лоши междуличностни умения, ниско самочувствие и неумение за изпитване на удоволствие от хумора и смеха. Ако не бъде обърнато внимание на тези признаци на страха от присмех, те могат значително да влошат здравето и качеството на живот, особено в напреднала възраст.

Гелотофобите не само интерпретират радостните усмивки като показващи презрение, а и тълкуват предизвикващите смях ситуации, звучния смях и шеговитите коментари като подигравка. Вследствие на това негативно тълкувание на реакциите на другите страдащите от страх от присмех изпитват силен срам. Тези заключения са подкрепени от проучването на Дженифър Хофман, Трейси Плат, Уилибалд Рух и Рене Пройер (Jennifer Hofmann, Tracey Platt, Willibald Ruch & René T. Proyer), публикувано през 2015 г. в научния журнал SAGE Open.

Смята се, че страхът от присмех е предизвикан от преживяването на травмиращо събитие, което е включвало някаква форма на осмиване или гавра – без значение дали негативното преживяване се е случило в детството или в по-късен период от живота. Според някои учени причината за тази фобия може да бъде намерена още в най-ранна възраст – неуспешното установяване на връзката между бебе и родител. Също така, е възможно състоянието да придружава други разстройства като социална тревожност и синдром на Аспергер. Всъщност, според едно проучване 80% от хората, страдащи от страх от присмех, също са получили диагноза и за социална тревожност и/или Група А (параноидни, шизоафективни) на личностните разстройства.

Какво е чувството да страдаш от гелотофобия?

Анализ на израженията на лицата на гелотофобите показва, че ако се усмихнете на страдащите от състоянието, вероятно те ще ви отвърнат със "замръзнало", напрегнато изражение и асиметрична презрителна усмивка.

Според резултатите от изследване от 2015 г., публикувано в научния журнал Psychophysiology от група учени (Papousek, Aydin, Lackner, Weiss, Bühner, Schulter, Charlesworth & Freudenthaler), сърдечният ритъм на гелотофобите се забавя, когато слушат предварително записан смях.

Лице, което не показва емоция, и забавен пулс кореспондират на едни от първите публикувани наблюдения за състоянието от д-р Майкъл Тице, който въвежда термина "синдрома на Пинокио". Научният термин се позовава на скованото държание (когато човек изпитва страх от присмех), което може да се прояви като принудено, неестествено движение на крайниците в опит да се упражни контрол над цялото тяло.

Това вдървено държание се обяснява като склонност към сдържане и абсолютно владеене на емоционалните реакции, въпреки че тези с гелотофобия и експертите в областта често съобщават, че страдащите не могат ефективно да контролират изразяването на чувствата си. Гелотофобите споделят, че често предизвикват "емоционално заразяване" в другите – прихващането на негативни настроения и изражения на лицето.

Характеристиките на гелотофобите

Съдейки по резултатите от проучване от 2014 г., проведено от Пройер, Велензон и Рух (Proyer, Wellenzohn & Ruch) и публикувано в научния журнал The Journal of Psychology, самоопределите се гелотофоби не идентифицират хумора, надеждата, смелостта, любопитството, ентусиазма и любовта като свои силни черти за разлика от другите участници. В такъв случай бъдещето на този тип хора не изглежда толкова слънчево. За щастие, изследователите успяват да открият още нещо. Силните страни на гелотофобите спрямо тяхната собствена преценка и тази на техните връстници са скромността и разсъдливостта.

Освен това според друго проучване, отново базиращо се на самооценката на участниците, гелотофобите са по-склонни и проявяват по-агресивно поведение в сравнение с хора, които не отговарят на критериите за състоянието. Изследването е проведено от екип от учени (Weiss, Schulter, Freudenthaler, Hofer, Pichler & Papousek) през 2012 г. и е публикувано в научния журнал PLoS One.

Кой точно страда от гелотофобия?

Резултатите от мащабно изследване от 2009 г., което включва повече от 2,600 участници от 73 страни, показват, че страхът от присмех е глобален феномен до определена степен. Докато една черта, характерна за състоянието, е изключително често срещана в една държава, тя може да е сравнително рядко наблюдавана в друга. Например около 80% от участниците от Тайланд съобщават, че започват да изпитват подозрение, когато чуят смеха на другите в тяхно присъствие, само 8,5% от участниците от Финладния се съгласяват с това твърдение.

Важно е да се отбележи, че резултатите за чертите, определящи наличието на гелотофобия, не се намират само в най-долната или в най-високата степен - в някои държави определени черти са по-често срещани от други, но в нито една страна не се наблюдават силно проявени или слабо проявени всички черти едновременно. Изследователите предполагат, че разликата се дължи на фактори като колективизма и индивидуализма или независимостта и взаимната зависимост.

Проучването е проведено от голям екип от учени, наброяващи повече от 100 изследователи (René T. Proyer and colleagues), и е публикувано в научния журнал International Journal of Humor Research.

Редактор: Нора Маркова
Източник: brainblogger.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиАлт. медицинаЛайфстайлЛеченияБотаникаСнимкиИсторияНовиниСпорт