Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Смехът е заразен и лековит

Смехът е заразен и лековит

Смехът е заразен и лековит - изображение

Няма да ви говорим за реакции към вицове, падащи клоуни и ситуационни комедии, а за нещо много по-сериозно - за важни социални инструменти.

Независимо дали се чува в претъпкан ресторант, отговор е на приятелска шега или просто сте го засекли на пътя, смехът е основна част от ежедневието. Толкова често срещан е, че забравяме колко странен и важен е. Всъщност смехът е "алтернативен език"несъзнателен отговор на социални и комуникационни знаци. Откъснат от комуникативните вариации и нюанси, той е редовна серия от кратки словесни срички, обикновено изразявани и като "ха-ха", "хо-хо" или "хе-хе". Тези срички са част от универсалния човешки речник, създаден и признат от хората от всички култури.
Като се има предвид универсалността на звука, нашето невежество относно целта и смисъла му е забележителна. Може да се каже, че сме невежи относно най-универсалното нещо в общуването. По някакъв начин се смеем в идеалния миг, без съзнателно да знаем защо го правим. Повечето хора мислят за смехът като за елементарен отговор на комедийна ситуация или определено настроение. Вместо това, след 10 години изследване на малко проучената тема, психолози заключват, че смехът е преди всичко социална вокализация, която обединява хората - скрит език, който всички хора говорят. Това не е заучена групова реакция, а инстинктивно поведение, програмирано от нашите гени. Той ни свързва чрез хумор и игривост.

Независимо, че е едно от най-честите неща в ежедневието ни, не може да се каже, че има много изследвания за него. Изучаването на смеха измъква учените от лабораториите им без прозорци и ги потапя във вълнуващия обществен свят на райския газ, религиозните проповеди, актьорски курсове и клипчета с шимпанзета в търсене на най-древната шега, предизвикваща смях. Може да ви се струва странно, но като отправна точка е взет случаят на три ученички, предизвикали пандемия от смях за около 1200 души, смеещи се спонтанно в естествената си среда през 1962г. в Африка.


В проучването, започнато от психолозите всеки път, когато се чува смях, се отбелязва пола на говорителя - лицето, говорещо непосредствено преди смеха и публиката (онези, които слушат), дали говорещият и слушащите се смеят заедно или непосредствено след него избухва вълна от кикот.

Обикновено мислим, че смехът идва от публиката, но след внимателно наблюдение се оказва, че почти 50% от реакцията се задава от говорителя. Изследването също така показва, че банални коментари като „ето къде сте били“ или „беше ми приятно да се срещнем“, много по-често предизвикват леко хихикане, отколкото шегите. Само 10% до 20% от епизодите на смях, са последвали нещо от рода на шегите. Студентите, които участват в наблюдението, потвърждават социалния му характер, като записват обстоятелствата за него в дневници, които са им предоставени за целта. След изключването на заместващите социални ефекти на медиите (телевизия, радио, книги и т.н.), социалната му природа е учудваща - смехът е 30 пъти по-чест в обществени, отколкото в самотни ситуации. Студентите са много по-склонни да си говорят сами или дори да се усмихват, когато са сами, но не и да се смеят. Колкото и силен порив на радост да има човек, рядко използва смехът (който изпраща на другите), защото липсва публика.

Смеха е нещо изключително трудно за контрол от съзнанието. Опитайте да помолите приятел да се засмее, например. Повечето хора отговорят на подобна молба с „не мога да се смея по команда“. Коментарите от този тип са неочаквано точни — усилията им да се смеят по команда ще са не само принудителни, а и неискрени. Ще им отнеме секунди да предизвикат смях, ако изобщо успеят да го направят. Това предполага, че можем да провокираме умишлено механизмите на мозъка за афективно изразяване.

Лингвистката Дебора Танън описва различията в говора по полов признак. Половите разлики при смеха са изключително съществени. Гореспоменатото изследване говори, че жените се смеят повече от господата. При разговорите дамите се смеят 126% повече, което означава, че са по-склонни да се наслаждават на смеха. Мъжете са основните подбудители на хумора.

Мъжете са основни подбудители на смеха


Като се имат предвид разликите в моделите на смях при мъжете и жените, се оказва, че той е фактор за срещи, флиртуване и сексуални контакти. В 3745 представяния в германски сайт за запознанства 62% процента от жените споменават смях в обявите си, като са заявили, че търсят „чувство за хумор“. Ясно е, че дамите търсят разсмиващи ги мъже, съответно силният пол е готов да влезе в тази роля. Когато Карл Граматик и Иренаус Ейбъл-Ейбсфелд изследват спонтанните разговори между смесени по пол двойки откриват нещо интересно. Според тях колкото по-рано нежният събеседник в разговора се разсмее на среща, толкова по – висок е интересът й към мъжа, с когото говори. В същия дух мъжете се интересуват повече от жени, които се разсмиват сърдечно в присъствието им. Обявите в немското изследване подкрепят и допълват гореспоменатите проучвания – смехът на жената, а не на мъжа, е критичен показател за здравословно взаимодействие.

В много общества от цял свят — от Тамил на Южна Индия до Цзелтал на Мексико – смехът е признателно поведение за подчинение и жените в проучването може би са го използвали като несъзнателен вокален показател за солидарност с повече социално доминиращ член на групата. Висока е вероятността половите модели на смях плавно и несъзнателно да се изместват в социалните обстоятелства. Например кикотене на работното място на млада жена, постепенно ще намалее, когато се изкачва по корпоративната стълбица.

Заразен ли е смехът

Всеки може да свидетелства, че смехът е заразен. Това се случва, защото той е под минимален съзнателен контрол, което води до висока спонтанност и нецензурност. Подобно действие отхвърля идеята за тоталната компресия на културата и предизвиква хипотеза, че нямаме пълен контрол над поведението си. Синхронизираните вокални изблици избуяват от неврологичните корени на човешкото социално поведение и реч.

През 1962 г в интернат за момичета в Танзания се появява огнище на заразен смях. Първите симптоми се появяват на 30 януари, когато три ученички започват да се кикотят и не могат да спрат. Симптомите се разпространяват бързо до 95-те ученика, принуждавайки администрацията да прекъсне занятията на 18 март. Момичетата, изпратени по домовете си, допринасят за разпространението на епидемията в други училища в Централна Африка и тя се разпространява като горски пожар, в рамките на 28 месеца е засегнала около 1000 души.

Зараза от смях в Централна Африка

Дететктор и генератор за смях

Отхвърлянето на африканската епидемия, като аномалия може да бъде отложено от внимателно оглеждане на мини епидемиите, произведени от телевизионния смях. Звуци от смеещи се хора са пускани в сериалите през 50-те години, с цел да заместят реалното влияние на публиката, отсъстваща при заснемането им. Подобен смях може и да ви звучи изкуствено, но се наблюдава тенденция зрителите да се смеят, сякаш са част от (несъществуващата) жива алдитория.

Неустоимостта на чуждия смях има своите корени в неврологичния механизъм за откриване на смеха. Фактът, че е заразен, повдига интригуващата възможност хората да имат детектор за смяхневронна верига в мозъка, която отговаря изключително на него. (Заразата може да включва подобен процес във визуално анализиращите райони.) Веднъж задействан, детекторът за смях активира генератор на смяхневронна верига, която на свой ред ни го причинява.


Не може да се каже, че смехът е случайно разпръснат в словесното общуване. Говорителят рядко пренебрегва пунктуационния ефект — тенденция почти винаги, спазваща целостта на фрагментите на речта. Този модел най-често държи първенството в начина, по който се появява смеха.
Наличието му в края на фразите предполага, че неврологичният процес урежда възможността за поставяне на смях в речта и че различни области на мозъка участват в изразяването на когнитивно ориентирана реч и по-емоционално натоварената вокализация на смях. Тоест вокализацията на смисъл – речта, възпрепятства вокализацията на емоция – смеха.

Лекува ли смеха

Намалението на стреса, свързано с хормоните, отделяни по време на смях, кара медиците да смятат, че той подсилва имунната система. Дали чувството за хумор добавя години към живота ви? Не е задължително. Едно мащабно проучване на доктор Хауърд Фридман (професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд) намира, че високите нива на оптимизъм и чувство за хумор в ранна възраст са обратно свързани с дълголетието. Може би това се дължи на факта, че твърде оптимистичните хора се отдалечават от вземането на мерки с мисълта, че "всичко ще се нареди".

Намаляването на болката е едно от обещаващите приложения на смеха. Розмари Коган (професор по психология в Тексаския технологичен университет) открива, че субекти, които се смеят на определен видеоклип или са преминали процедура за релаксация, толерират повече дискомфорт, отколкото други, които не са. Хуморът може да помогне за потушаване на интензивна болка. Джеймс Ротън от Международния университет във Флорида съобщава, че пациентите с ортопедична хирургия, които са гледали комедийни клипове, са поискали по-малко успокоителни медикаменти, отколкото групата, която е гледала драми.

Оказва се, че има положителен ефект и върху стреса. В проучване на доктор Мишел Нюман (доцент по психология в Пенския държавен университет) субектите гледат филм със съдържание, отасящо се до три инцидента, в последствие им се дава задача да го разкажат хумористично или да предадат същинския му смисъл. Използвалите хумористичния тон са имали по-нисък отрицателен ефект и нива на напрежение.

Проблемът с тези изследвания е, че никоe от тях не отделя ефектите на смях от тези на хумора. Никой не позволява възможността предполагаемите ефекти да идват от игровата настройка, свързана с тези поведения. И никой не оценява уникалността на смеха, като контраст с другите видове вокализации, като например викането.
Строгото доказателство, че можем да намалим стреса и болката чрез смях, остава нереализирана, но разумна перспектива. Докато чакаме окончателни доказателства, не може да навреди (и със сигурност е приятно) да се посмеете. Та Бай Ганьо, един американец, един французин и…

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимки: glamour.com; yallairaq.com; empowher.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпециалистиЗдравни съветиИсторияЛюбопитноХранене при...ЛайфстайлСнимкиАлт. медицинаНовиниПсихологияНормативни актовеНаправления в медицинатаОрганизацииЛечения