Сериозно за шегата: чувството за хумор е силна черта на характера

Хуморът присъства във всички култури и е характерен за всяка възраст. За науката обаче чувството за хумор започва да придобива друг, положителен, смисъл едва през последните десетилетия, благодарение на експерименталната психология.

Шегобийството като негативна черта

В исторически план психолозите са възприемали хумора като нещо негативно, тъй като са смятали, че той цели да демонстрира надмощие, вулгарност, фройдистки конфликт на личността или пък че е защитен механизъм за прикриване на чувствата. Погледнато от този ъгъл, човекът е използвал хумора, за да унижи или покаже пренебрежение към другите, или за да се самоизтъкне. Ето защо той дълго време е бил извън обсега на психологическите проучвания.

Сега хуморът и умението да го използваме се определят като сила на характера. Позитивната психология го определя като средство да накараме другите да се чувстват добре, да се сближим с тях или да облекчим стреса. Чувството за хумор вече се счита за предимство, заедно с мъдростта и желанието за научаване на нови неща и любопитството.

Какво е нужно, за да разберем или измислим шега?

Необходими са няколко умствени операции. Когнитивните психолози са привърженици на трифазната теория на хумора. Човек трябва да може следното:

1. Да си представи структурата на самата шега.

2. Да открива противоречията и техните различни интерпретации.

3. Да разрешава това противоречие като премахва скучната и буквална интерпретация и се фокусира върху смисъла на забавната.

Индивидуалните познания са организирани в ментални структури за запаметяване, наречени схеми. Когато видим или си помислим за нещо конкретно, в мозъка ни излиза на преден план и се задейства съответната схема. Тогава изникват и необходимите за целта знания.

Обърнете внимание на картинката по-долу.

Когато видим кравите като част от анимационно филмче, в мозъка ни заработва схемата, свързана с първата фаза – структура на шегата.

Когато обаче забележим, че всъщност кравите са в колата, а хората пасат отвън, вече имаме две ментални изображения в съзнанието си: първоначалната схема, свързана със самите крави, а после схемата, свързана с втората фаза – онова, което виждаме като смешно изображение от самата анимация.

Потискайки реалистичното изображение в ума, успяваме да оценим смешното в това как кравите управляват кола, докато хората пасат встрани от тях. „Знам основното за кравите“ изведнъж се измества от „кравите трябва да пасат трева, а не хората.“ Ето това представлява оценяване на смешното в една неправдоподобна ситуация.

Смешният елемент е субективно преживяване, което е резултат от разрешаването на поне две несъвместими схеми. При словесните шеги втората схема често се задейства в края им, когато всички избухват в смях.

Не е смешно

Защо не всеки се разсмива на смешка?

Има поне две причини, поради които понякога не схващаме шегата. Първата е, че нейният край трябва да създава различно ментално изображение, което да е в противоречие с онова, изградено в началото. Втората е, че не всеки може да пренебрегне и потисне първоначалното реалистично изображение, което изниква в съзнанието му.

Дискриминационни шеги

Когато шегата касае стереотип, който считаме за обиден (етническа, расистка или сексистка шега), може дори да откажем да пренебрегнем реалистичната представа, която имаме.

Насилие

Насилието в анимационните филми е още един пример. Любителите на животни могат да не успеят да схванат шегата, ако тя се отнася за жестокост към животно, било то и рисувано. Те не могат да се фокусират върху смешния елемент.

Защо възрастните не разбират шегите, както младите?

Поради негативни промени, свързани с остаряването, по-възрастните хора губят част от когнитивните си умения, необходими, за да си изградят няколко изображения в съзнанието едновременно. А това е много важно, ако трябва да открият противоречието. За да се схване една шега се разчита основно на капацитета на работната памет и контролните функции. Ако обаче един по-възрастен човек успее да разбере шегата, той би я оценил много по-високо, отколкото един по-млад човек.

Мъдростта и хумора

В още няколко аспекта възрастните са по-облагодетелствани. Мъдростта е начин да си обясниш случващото се, който се усвоява с възрастта, и също е свързан със субективното благосъстояние. Хуморът е свързан с мъдростта – мъдрият човек знае как да го използва или кога да се присмее на самия себе си.

Интуицията и хуморът

Интуицията помага при вземането на решения и също се развива с напредването на годините. Много често благодарение на нея успяваме бързо да си създадем първи впечатления за една шега, вместо да отделяме време за логически разсъждения.

Пътуване във времето

Човекът има уникалната способност да прави разбор на времето, да разсъждава за миналото, настоящето и бъдещето, както и да си представя детайли, свързани с тях. Така както хуморът е свързан с човешкия опит, така е и времевата перспектива. Нашето умение да се наслаждаваме на шегите се преплита с менталната ни способност да пътуваме във времето.

Негативна перспектива за миналото

Всеки от нас има различно умение за пътуване във времето, тоест да си представя подробно картини от миналото, настоящето или бъдещето. Например някои хора притежават така наречената от психолозите негативна перспектива за миналото – често мислят за предишни свои грешки, които нямат нищо общо с настоящите обстоятелства. Дори ги преживяват все така ярко и в детайли, въпреки хубавото си настояще или оптимистичното бъдеще пред тях.

Перспективата за времето е свързана с усещането за щастие. Колко щастливи ще се чувстваме зависи от качеството на детайлите, които изникват в съзнанието ни, по отношение на минали или настоящи картини. Когато се фокусираме върху детайли, свързани с начина, по който се случва нещо („как“ детайли) се чувстваме по-добре. Ако се съсредоточим върху причините защо се е случило или не дадено събитие („защо“ детайли), извикваме в съзнанието си твърде абстрактни идеи, което ни прави по-малко щастливи.

Да си спомним за наша разпаднала се връзка от миналото. Ако се фокусираме върху конкретни събития, довели до раздялата, ще бъдем по-спокойни, отколкото ако размишляваме над причините и понятия като любов и интимност.

Според едно проучване хората, които използват хумора по позитивен начин, имат и положителна перспектива за миналото си, и обратно. Така можем да повлияем положително и на мисленето си, а оттам и на настроението си.

Да се научим да ценим хумора

Експерименталните психолози продължават да променят всеобщата представа за хумора, виждайки, че ролята му в ежедневния ни живот е важна.

Както гласи един виц: „Колко психолози са необходими, за да се смени една крушка? Един, но тя самата трябва да пожелае промяната.“