Себепознанието като шега

от 25 май 2018г.

Философията на ума е богато поле за създаване на шеги, тъй като човешките същества осъзнават същността на това да са хора и разликата между познаването на нещо отвън и отвътре (т.е. субективността).

Тихият папагал

„Човек вижда папагал в магазин за домашни любимци и пита колко струва.
- Е, той е говори доста добре — казва собственикът - така че не мога да ви го продам за по-малко от 100 долара.
- Хм – отвърнал клиентът — това е скъпичко. Ами онази малка пуйка ето там?
- О, притеснявам се, че това е още по-скъпо – отвръща магазинерът — тя струва 500 долара.
- Моля!- възкликнал клиентът — Как така е с пет пъти по-висока от цената на папагала!? Той може да говори, а пуйката не, нали?
- Прав сте, пуйката не може да говори, но тя е забележителен феномен. Философ е. Не умее да говори, но мисли!"

Разбира се, шегата тук е, че твърдението за способността на пуйката да мисли не може да бъде доказано, тъй като няма никакви признаци, които да докажат, че е философ. Във философията на ума има една от здравите форми на емпиризма е бихейвиоризъм. Бихейвиористите твърдят, че всяко говорене за "частни", "вътрешни" ментални събития, трябва да бъде преведено в изявления за наблюдение на определено поведение (което включва езиков израз). Ако това не може да бъде направено, тогава твърденията за вътрешни състояния не могат да бъдат проверени и следователно са безсмислени или поне ненаучни.

Бихейвиоризъм

Въпрос: Как бихейвиорист поздравява друг бихейвиорист?
Отговор: „Ти си добре, аз как съм?“

Въпросът тук е, че бихейвиористите свеждат всички мисловни понятия до описания на начина, по който хората се държат. Те правят това, защото поведението, за разлика от скритите мисли на индивида, е забележимо за обществото.

Част от мотивацията за това е била психологията да стане по-научна или поне да напомня "тежката" наука като физиката и химията, която се състои изцяло от описания на обективни явления. Проблемът обаче, поне когато критиците на бихейвиоризма се изявяват, е, че всички знаем много добре, че не сме само едно същество, демонстриращо модели на поведение. Ние имаме съзнание и субективност – уникална вътрешна природа. Да се отрече от това или да се отрече, че нашият частен достъп до него може да бъде източник на знание (например за това как се чувстваме), е абсурдно. И това води до същността на предходната шега.

Познаване на чуждите умове

"Четиригодишно момиче тича към баща си викайки и държейки главата си с ръчички.
- Какво стана, слънце?- пита баща й.
Някъде между риданията момиченцето обяснява, че е играла с деветмесечното си братче в кошарата, когато то е оскубало косата й.
- О, няма страшно — успокоява я баща й — случват се такива неща. Трябва да разбереш, че бебето не знае, че когато дърпа косата ти, теб те боли.
Успокоено, момичето се връща в детската стая. Но след минута от там се чува нов залп от плач и викове. Бащата отива да види какъв е проблемът този път и открива, че сега бебето е обляно в сълзи:
- Какво стана с него?
- О, нищо съществено — отвръща 4-годишната — Просто, сега вече знае."

Класически проблем на съвременната философия е дали може да оправдае убеждението, че другите хора имат субективен опит, подобен на човека, който обмисля проблемите. Наблюдението над хората води до извода, че това е вяра, добивана от човешките същества на доста ранен етап от живота им. Много от тях, пренасят логиката на момиченцето в своя живот, но и те като нея не знаят, че това не е особено ефективна тактика. В случая бебето не знае какво е направила сестра му, а само, че тя е сторила нещо, което му е причинило болка. Това може да го спре да дърпа косата и в бъдеще (за съвсем кратък период от време).

Несъзнателното

„Ловец отишъл в гората и докато търсел улов го нападнал мечок. Той стрелял, но пропуснал. За секунди мечокът скочил върху му, взел пушката и я счупил я на две, като съчка. След това изнасилил човека.

Ловецът трудно преживял случилото се. След два дни купил автомат АК 47 и отишъл отново в гората. До вечерта търсил мечока с изключителен хъс и накрая успял да го намери. Издебнал го, изскочил от храстите, натиснал спусъка и за негово нещастие автоматът засякъл. Мечокът отново взел оръжието, прекършил го и го захвърлил. Но този път, вместо да се опита да изнасили ловеца, сложил ръце на раменете му и му рекъл:
- Хайде да сме честни, не идваш тук заради лова, нали?„

Шегата е забавна, но това, на което разчита е, че слушателят разбира намека на мечока, относно несъзнателните мотиви и желания на ловеца. След Фройд, тяхното съществуване е широко прието и може да се използва за виовете ефективно. По времето, когато са били разпространени идеите на Декарт, подобни намеци са били считани за абсурдни. Умът е смятан за прозрачен, сякаш всичко в него може да бъде лесно идентифицирано. Като цяло през 17-ти и 18-ти век тази шега нямаше да допадне на хората.

Смъртта на Декарт

За да завършим с шегичките, ще ви разкажен за големият френски философ Рене Декарт, най-известен с изявлението си "Мисля, следователно съществувам". Това съждение е основа на цялата му философия. Една от черните шеги за смъртта му разказва, как си е седял в кафене, когато при него е отишъл сервитьор и попитал:

"- Искате ли още едно кафе, господине?

- Не мисля – рекъл Декарт… и ПУФ — изчезнал."

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com
Сниимка: justfunfacts.com

Още по темата: