Какво са шегите според Фройд

Един от най-значимите признаци за гения на Зигмунд Фройд е способността му да забелязва неща от ежедневието, които повечето учени, изследващи ума, не забелязват или считат за маловажни. Една от тези области, които привличат вниманието му, са шегите. Според Фройд те са много повече от просто гениален или забавен начин да виждаме реалността.

Неговият шедьовър по тази тема е произведението Шегите и тяхното отношение към несъзнаваното. Работата му е публикувана през 1905 г. и в нея Фройд анализира характеристиките, елементите и мотивациите зад ежедневните шеги, на които повечето от нас се смеят. Той смята, че може би те разкриват повече от очевидното.

Любопитен факт е, че Фройд пише това произведение едновременно с друго от своите велики писания: Три есета за теорията на сексуалността. Двата ръкописа стоят едновременно на бюрото му, а той непрекъснато прескача от единия на другия. Това обаче никак не нарушава качеството на двете творби, поне по отношение на стила и дълбочината на разсъжденията.

Какво са шегите според Фройд?

Според Фройд шегите се основават на една (или повече) от тези шест основни техники: кондензация, изместване, двоен смисъл, използване на един и същ материал, игра на думи и парадоксално противоречие. Нека да разгледаме всяка от тези техники:

Кондензация

Това е сливането на две думи или понятия в едно, което създава потенциално смешно недоразумение. Както когато някой каже:

- Откажи пушенето!

И другият отговори:

- Аз съм експерт в това. Вече съм го правил осем пъти.

Изместване

Когато прехвърлим усещането за нещо към нещо друго. Ето пример:

- Знаехте ли, че "Левски" искат вратарят им да се ожени?

- Наистина ли? Защо?

- Защото това е единственият шанс да отпразнуват нещо.

Двоен смисъл

Това е, когато използваме една и съща дума с различно значение. Както в случая:

"По-добре е да давате, отколкото да получавате." С уважение, боксьорът.

Използване на един и същ материал. Това е използването на едни и същи думи или изрази за генериране на ново значение. Например:

- Как си?

Слепият попита паралитикът.

- Не виждаш ли? - Отговори паралитикът.

Игра на думи

Тук една дума намеква за друга. Пример:

- Бившата ми жена все още ми липсва. Но целта й непрекъснато се подобрява.

Парадоксално противоречие

Прави се изявление, което по-късно е отречено. Както в случая:

Той не само не вярваше в призраци, но дори не се страхуваше от тях.

Растежът и развитието на вицовете

Фройд забелязва, че в шегите има два типа мотивация:

• Невинната шега, където единственото намерение е да се вкара малко хумор
• Тенденциозната шега, където зад шегата има по-зловещо намерение, което често има нецензурно съдържание.

С невинните шеги удоволствието и смехът идват изключително от неявното забавление, което присъства в тях. От друга страна, в тенденциозните шеги удоволствието идва от нарушаването на някакво правило.

Сред тенденциозните шеги можем да открием сатирични, иронични и нелепи изказвания. Враждебното или нецензурно съдържание невинаги е неприятно, но е очевидно. Тези шеги пораждат удоволствие у онзи, който ги създава или ги слуша, защото има някакво нарушение на правило или приет начин на мислене по отношение на определени теми или видни фигури.

Много често се случва тенденциозните шеги да са насочени към фигура на властта, идеология, вяра, раса и т.н. Те често са „политически коректен“ начин да се изложи истината, която иначе не би била приета.

Вицове и репресии

Според Фройд шегите са механизъм за противодействие на социалната, културната или индивидуалната репресия, която поражда недоволство или невроза. Благодарение на шегата, част от напрежението, заложено в репресиите, бива освободено. Дълбоко в себе си идеята е, че ако това е смешно за другите, то е защото ги освобождава от някаква принуда или задържане.

Смехът е средство за освобождаване на емоционалното напрежение. Предизвикателство е и за онези, които потискат другите. В този смисъл тенденциозните шеги и смях играят гражданска роля. Вместо директно да се атакува другия човек или дадена идея, езикът се използва по гениален начин, за да се изрази това недоволство. Вместо да разбиват табутата на секса чрез извратени действия, хората го правят чрез „мрачни“ или нецензурни шеги.

Като се вземе предвид всичко гореизброено, шегите според Фройд са средство да се знае за репресиите, присъстващи в обществото и за потиснатите желания на отделните хора. Това е възможност да се говори за табута и други проблеми, за които не се говори открито и за които често не ни е позволено да говорим. Ето защо шегите имат много общо с несъзнаваното и те могат да отворят вратата към по-задълбочено разбиране на субективната реалност на човека или културата.