Теория на Фройд за шегите и тяхната връзка с несъзнаваното

Акценти

Гениалността на Зигмунд Фройд се крие в неговата способност да забелязва неща от ежедневието, които повечето учени, изследващи ума, считат за маловажни. Той например вярва, че шегите са много повече от забавен начин да възприемаме реалността.

Неговият труд по темата е озаглавен „Шегите и тяхното отношение към несъзнаваното“ и е публикуван през 1905 г. Фройд анализира характеристиките, елементите и мотивациите зад ежедневните шеги, на които повечето от нас се смеят. Той смята, че може би те разкриват повече от очевидното.

Любопитен факт е, че ученият пише това произведение едновременно с друго от своите велики писания: „Три есета за теорията на сексуалността“. Това обаче никак не нарушава качеството на двете творби, поне по отношение на стила и дълбочината на разсъжденията.

Какво са шегите според Фройд

Според психолога шегите се основават на една (или повече) от следните шест основни техники: кондензация, изместване, двоен смисъл, използване на един и същ материал, игра на думи и парадоксално противоречие. Какво означават всъщност те?

Кондензация

Това е сливането на две думи или понятия в едно, което създава потенциално смешно недоразумение.

Както когато някой каже:

- Откажи цигарите!

И другият отговори:

- Аз съм експерт в това. Вече съм го правил осем пъти.

Изместване

Когато прехвърлим усещането за нещо върху нещо друго. Например:

- Знаехте ли, че футболистите от "Левски" искат вратарят им да се ожени?
- Наистина ли? Защо?
- Защото това е единственият шанс да отпразнуват нещо.

Двоен смисъл

Когато използваме една и съща дума с различно значение.

"По-добре е да давате, отколкото да получавате." С уважение, боксьорът.

Използване на един и същ материал

Това е използването на едни и същи думи или изрази за генериране на ново значение. Например:

- Как си? – попитал слепият паралитика.
- Не виждаш ли? - отговорил паралитикът.

Игра на думи

Тук една дума намеква за друга. Пример:

My ex-wife still misses me but her aim is getting better. (в превод miss означава „липсвам“, но и „пропускам да уцеля“).
„Бившата ми съпруга все още не може да ме уцели, но мерникът й става все по-точен.“

Парадоксално противоречие

Прави се изявление, което по-късно е отречено. Както в случая:
Той не само не вярваше в призраци, той не се и страхуваше от тях.

Растеж и развитие на вицовете

Фройд забелязва, че в шегите има два типа мотивация:

• невинната шега, чиято единствена цел е събеседникът да се разсмее;
• тенденциозната шега, чиято цел е да изпрати различно от буквалното послание, което често е злонамерено или нецензурно.

С невинните шеги удоволствието и смехът идват изключително от скритото в тях деликатно чувство за хумор, докато в тенденциозните удоволствието идва от нарушаването на дадено правило.

Сред тенденциозните шеги можем да открием сатирични, иронични и нелепи изказвания. Враждебното или нецензурно съдържание невинаги е неприятно, но е очевидно. Тези шеги пораждат удоволствие у онзи, който ги изрича или слуша, защото са свързани с нарушение на правило или приет начин на мислене.

Много често се случва тенденциозните шеги да са насочени към фигура на властта, идеология, вяра, раса и т.н. Те често са „политически коректен“ начин да се изложи истината, която иначе не би могла да бъде изречена на глас.

» Сериозно за шегата: чувството за хумор е силна черта на характера

Вицове и репресии

Според Фройд шегите са механизъм за противодействие на социалната, културната или индивидуалната репресия, която поражда недоволство или невроза. Благодарение на шегата, част от напрежението, заложено в репресиите, бива освободено. Основната идея е, че ако това е смешно за другите, то е защото ги освобождава от някаква принуда или задръжка.

Смехът е средство за освобождаване на емоционалното напрежение. Предизвикателство е и за онези, които потискат другите. В този смисъл тенденциозните шеги и смях играят гражданска роля. Вместо за директна атака към човек или идея, езикът се използва по друг, много по-интересен начин, за да бъде изразено нечие недоволство. Табутата в секса се разбиват не чрез неблагоприлични действия, а чрез „мръсни“ шеги.

Като се има предвид всичко гореизброено, шегите според Фройд са средство да научим повече за репресиите в обществото и за потиснатите желания на отделния човек. Това е възможност да засегнем деликатни теми и табута, за които не се говори открито. Шегите са тясно свързани с несъзнаваното и могат да ни разкрият аспекти от субективната реалност на човека или културата.