Способни ли сме да приемем любовта, която получаваме

Според Джон Амодео, психотерапевт с 40-годишен опит, повечето от нас биха искали да изпитват повече любов в живота си. Искаме да се чувстваме обичани и приети. Но има нещо, върху което трябва да се замислим: Дали любовта, с която се сблъскваме, е по-голяма от способността ни да я приемем? Дали сме в състояние да допуснем грижата и любовта, отправени към нас?

„Замисляли ли сте се, че в живота ви има хора, които искрено ги е грижа за вас и дори ви обичат, хора, които ви ценят много, дори и да не го изразяват с думи? Замисляли ли сте се колко много ще липсвате на семейството, приятелите и дори познатите ви, ако не сте близо до тях?“, често пита Амодео по време на терапия.

Способни ли сме да приемем любовта?

Тъжен аспект на човешкото съществуване е, че хората често изразяват любовта си по начини, които не можем напълно да разчетем. Тук възниква въпросът: Доколко сме готови да приемем топлите чувства на околните, когато ни се обадят просто да ни чуят или изразят обичта си с усмивка и топла прегръдка?

>>> 7 причини, поради които любовта е избор, а не просто емоция

Обичта и грижата са мимолетни неща. Те лесно се пропускат в забързаното ежедневие, присъщо на съвременния живот. Нашите мисли и внимание често са някъде другаде – далеч от настоящия момент. Може би се възстановяваме от натоварен ден или сме претоварени от стресова ситуация. Може би се тревожим за нашето здраве или пък мислим твърде упорито как да изградим по-добро бъдеще.

Разсеяни от това, което е пред нас в настоящия момент, е лесно да пропуснем положителните емоции. Лесно е да пренебрегнем милата постъпка, грижовните погледи и топлите чувства, които кръжат около нас, но не намират път към сърцето ни. Колко често пропускаме грижата, за която копнеем, защото сме заети с други неща, когато тя се появи?

Освен разсеяността има много други фактори, които могат да ни попречат да получим любовта, от която се нуждаем. Може би сме убедени, че не я заслужаваме или че тя не е за нас. Минали наранявания може да ни карат да държим сърцето си затворено за нови чувства и емоции. Не допускаме любовта, защото се страхуваме, че можем да я изгубим. По-добре да останем в безопасност, отколкото глупаво да излагаме на показ нежното си сърце само за да бъде наранено отново.

Въпреки че може да се чувстваме в безопасност по някакъв начин, ние се лишаваме от това, което може да помогне на сърцето ни да се извиси и на душата ни да процъфти. Ако искаме повече любов и интимност в живота си, трябва да бръкнем дълбоко в себе си и да намерим смелостта да поемем този риск. Трябва да разширим способността си да приемаме любовта – да намалим бдителността си, за да можем да си позволим да получим един от най-ценните дарове в живота.

Важно е следващият път, когато някой каже мила дума или направи нещо добро за нас, да се замислим какви чувства поражда това у нас. Дали отразяваме тяхната загриженост – и може би дори любовта им? Какво е чувството? Колко дълбоко можем да го допуснем?

Като станем по-внимателни към ценните моменти, когато грижата и любовта са точно пред нас, можем да си позволим да ги приемем. Изживявайки по-пълноценно тези специални моменти, можем да подобрим способността си да даваме и получаваме нежният дар, наречен любов.