Как срамът от детството може да повлияе на взаимоотношенията в зряла възраст

Често проблемите във взаимоотношенията в зряла възраст се дължат на негативни случки и събития в детството, предизвикващи срам. Мъчителното чувство може да възникне в резултат на домашно насилие, тормоз или отхвърляне от връстниците, пренебрегване или малтретиране в семейството, родители с психични проблеми. Срамът, изпитан през детските години, може да предразположи към нарцистични взаимоотношения в зряла възраст, когато това чувство продължава да съществува. Преодоляването на срама не е лесно, тъй като почти винаги е съпроводено с чувство на лично унижение, което се култивира от детството.

Въпреки че всеки от нас е изпитвал срам в даден момент от живота си, мнозина бъркат това мъчително чувство с вина. Има обаче ключови разлики между вина и срам. Вина изпитваме, когато чувстваме, че сме направили нещо нередно или лош избор. Срамът, от друга страна, е убеждение, че грешим, независимо от конкретно събитие или избор. Срамът се вплита в идентичността ни и може да доведе до психични проблеми, включително депресия.

>>> Срамът подмолно управлява нашия живот

Срамът може да се прояви по различни начини във взаимоотношенията в зависимост от много фактори, включително продължителността на негативните ситуации в детството – изолирани или хронични – и колко дълбоко е засегната самоличността. Срамът в детството може да предизвика много негативни последици в зряла възраст. Сред най-често срещаните са:

Чувство на празнота

Срамът може да породи продължителни чувства на празнота, самота, неспособност за пълноценна връзка или необходимост от създаване на фалшив Аз, с цел прикриване на истинската идентичност като недостойна за приемане. В екстремни случаи продължителните чувства на срам и празнота могат да бъдат признак на гранично личностно разстройство и да повлияят негативно на качеството на романтичните отношения.

Ако човек се чувства празен отвътре, това може да увеличи вероятността от развитие на рисково поведение, включително пристрастяване към наркотици или алкохол, натрапчиво поведение (обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства), пристрастяване към секс или използване на други разсейващи фактори.

Модел на нездравословни взаимоотношения

Повечето хора са склонни да гравитират към това, което е удобно и познато, дори и да е нездравословно за психическото им здраве. Това често означава привличане към връзки, които напомнят за детството и семейството. И все пак, често се оказва, че преминаването от една нарцистична връзка към друга се дължи на ранна обусловеност. Този модел на нездравословни взаимоотношения засилва чувството на срам и потенциала за травматични връзки.

Нарцистични адаптации

Може би най-тревожни са корелациите между насилието в детството, срама и пренебрегването и повишения риск от нарцистично поведение в отношенията в зряла възраст. В такива ситуации поведението е в двете крайности. В едната крайност хората стават необичайно взискателни и сурови към себе си, с цел да прогонят чувството на срам, докато в другата се развива грандиозно чувство за право или фантазии за неограничен успех, богатство или перфектна връзка.

Най-лошият сценарий е развитието на нарцистично личностно разстройство, предизвикано от чувството за малоценност и срам. Въпреки че може да се предположи, че грандиозното поведение е начин за компенсиране на чувството за малоценност, това невинаги е така. Някои хора с прикрит нарцисизъм опитват да прикрият срама си с фантазии за съвършенство, идеализиране на взаимоотношенията или вяра, че превъзхождат другите, дори ако поведението им е интровертно и срамежливо.

Животът с непреработен срам е болезнен и има отрицателни последици върху качеството на интимните отношения. Ако не се преживее, срамът може да доведе до повишен риск от нарцистично поведение, депресия, тревожност и повтаряне на неизлекуваната детска травма.