Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Справяне с екзистенциалната тревожност

Справяне с екзистенциалната тревожност

Справяне с екзистенциалната тревожност - изображение
Екзистенциалната тревожност се отнася до чувството на безпокойство за смисъла, избора и свободата в живота. Въпреки че базовата тревожност е основен проблем на живота и отразява чувството на страх или заплаха, тя обикновено се отнася до контекста на нещо физическо или материално в околната среда.

Например, човек с определена фобия може да се страхува да лети със самолет, а друг със социално тревожно разстройство да се притеснява да държи реч.

За разлика от горните два случая, екзистенциалната тревожност отразява по-дълбок вид афект, което я прави по-трудна за управление.

Разбиране на екзистенциалната тревожност

Независимо дали става дума за екзистенциална загриженост, отчаяние или тревожност, концепцията е една и съща: идеята, че животът е по същество безсмислен и нашето съществуване няма смисъл, което се базира на факта, че е ограничено и всички ние трябва да умрем някой ден.

Екзистенциалната тревожност има тенденцията да се появява в преходни периоди и отразява трудностите при адаптирането, често свързани със загубата на чувство за безопасност и сигурност. Например, студент се пренася далеч от дома или възрастен преминава през труден развод, което го кара да се чувства сякаш основата, на която е градил живота си, се разпада. Това може да доведе до размисли за смисъла на съществуването.

Екзистенциализмът подчертава, че всички сме свободни да правим избор в живота и с тази свобода ние носим отговорност.

Въпреки това, предвид крайната ни съдба в лицето на смъртта, нашите действия могат да изглеждат безсмислени, когато се разглеждат във връзка с по-голямата картина на живота.

По този начин свободата води до отчаяние, а отговорността, която носи тази свобода предизвиква тревожност. Без значение какъв избор правим, това не променя факта, че времето ни на тази земя е ограничено.

Как екзистенциалистите разглеждат тревожността

Екзистенциалистите гледат на нея по различен начин от психиатрите и психолозите. Вместо да възприемат тревожността като проблем, който трябва да бъде решен, те я виждат като неизбежна част от живота, която всеки някога ще преживее, и нещо положително, което може да ни даде важни уроци.

Те обръщат внимание на базовите безпокойства в живота като смъртта, свободата, изолацията и безсмислието. Последните се смятат за причина за нашия ужас и страх, защото никога не можем да бъдем сигурни, че сме направили правилния избор, а веднъж направен, алтернативата вече е отхвърлена.

Колко често сте били изправени пред решение и сте се страхували, че може да е погрешно? Страхът от неправилен избор отразява тревога, относно свободата, свързана с екзистенциалните проблеми.

Екзистенциалистите вярват, че чувстваме това безпокойство, защото няма "правилен" път и ръководство, което да ни каже какво да правим. По същество всеки от нас се нуждае от смисъл в живота си. Ако тази отговорност се чувства прекалено голяма, то можем да избягаме от нея чрез поведение, което ни предпазва от безпокойството.

Екзистенциална срещу невротична тревожност

Тревожността, според здравия разум, е проблем, който трябва да бъде фиксиран. Психотерапията и медикаментите се използват за лечение на тревожни разстройства като паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство и социално тревожно разстройство, а Диагностичният и статистически наръчник за психичните разстройства (DSM-V) изброява критерии или симптоми, които групират тревожността в различни категории.

Екзистенциалистите виждат екзистенциалното безпокойство като нормална последица от човешкото съществуване, а невротичното безпокойство е избягващо поведение. С други думи, ако се притеснявате, че самолетът ще се разбие или всички в публиката ще се смеят на речта ви, тогава успешно сте се разсеяли от притесненията дали животът ви има значение или какво ще се случи, след като умрете.

Ясно е, че това са две различни дефиниции за тревожност, които не са напълно несъвместими. Описаното по този начин екзистенциално безпокойство напомня повече на депресия, отколкото на тревожност — може би защото термините "тревожност" и "отчаяние" често се използват взаимозаменяемо в този контекст.

През 1844 г. датският философ Сьорен Киркегор пише: "Всеки, който се е научил да се тревожи по правилния начин, е разбрал основния принцип." Това изразява идеята, че екзистенциалното безпокойство надхвърля страха от ежедневните проблеми. Лекарите третират медицинския модел и невротичната тревожност, а онези с екзистенциален или феноменологичен (базиран на опита) подход мислят за тревожността като за необходимост.

По този начин екзистенциалната тревожност се счита за пътуване, осъзнаване, необходим опит и сложен феномен. Тя произтича от осъзнатостта за личната ви свобода и ограничението на живота.

Смисъл на живота

Ако страдате от екзистенциална тревожност, може би ще попитате: "Какъв е смисълът да живеем?" Преминавайки през преходните периоди в живота, в които губим сигурността на познатия контекст и структура, може да си зададем въпроса какъв е смисълът на живота, ако в крайна сметка ще свърши. Защо е нужно да преминаваме през всичко това?

Много екзистенциалисти разглеждат този проблем. Журналистът и романист Албер Камю твърди, че единственият изход е да прегърнем абсурдността на ситуацията и да се издигнем над нея, дори да е само в контекста на собствения живот. С други думи, ако искате да бъдете човек в този свят, тогава трябва да направите избор, който да внесе смисъл във вашия собствен живот, независимо под каква форма. Ако ще бъдете тук на Земята 80 години, нека те си заслужават.

Камю твърди още, че способността да изпитваме страст към онова, което би могло да се счете за безсмислен живот, отразява благодарност за самия живот. Ако някак спрем да се опитваме да живеем за края или "целта" и започнем да живеем за самия акт на "битие", тогава животът се отнася до пълното му живеене, до избора на почтеност и страст. Не е изненада, че това звучи като концепцията на осъзнатата медитация в медицинския модел на тревожността.

Преодоляване на екзистиалната тревожност

Като се има предвид, че тя е свързана с осъзнаването на базовите ограничения на живота, като смърт и случайност, тревожността от този тип може да се разглежда като неизбежна, а не патологична. Поради това всеки от нас трябва да намери начин да "живее" с това безпокойство, а не да го елиминира. Или поне така твърдят екзистенциалистите.

Съществуват както полезни, така и безполезни начини да се реагира на този тип екзистенциална криза. Единият, който вече описахме, е изборът да не живеем изобщо или да се откажем от живота.

Вторият е да бъдем погълнати от проблемите на ежедневието, които ни разсейват от това, че не живеем автентичен живот. Това не оставя място за екзистенциална тревожност, но и за автентичност, т.е по същество е маладаптивна стратегия за справяне или избягване. Колко хора познавате, които преминават през живота с "широко затворени очи", без никога да погледнат голямата картина?

Ако сме живели живота си по този начин, избягвайки да мислим за фундаменталната ни ограниченост, а после се случва нещо — изживяване, близко до смъртта или смърт на любим човек — как отговаряме? Според екзистенциалистите, то може да послужи като пробуждане в отношението ни към живота.

Това събитие може да ни подтикне към автентичност, което непременно ще доведе тревога със себе си — мисли за преходността на нашето съществуване и начина, по който живеем. Когато престанем да приемаме за даденост това, че всеки ден се будим и сме все още живи, можем да почувстваме безпокойство, но в същото време и по-дълбок смисъл.

Можем да забележим, че всички ежедневни шаблонни проблеми, които са ни притеснявали толкова много, вече не са от значение, а всички мисли, страхове и безпокойство за ежедневието ни са изчезнали, защото сме изправени пред много по-голям проблем. В края на живота ни, ще има ли всичко това значение? Ще има ли значение каква кариера сме избрали, колко пари сме имали или какво са говорили хората зад гърба ни?

Всички тези промени могат да доведат до по-смели и автентични начини за справяне с екзистенциалната криза. Можете ли да оставите това безпокойство да ви мотивира и да ви води към по-автентичен живот? Какво може да ви научи тази тревожност за връзката ви със света? Запишете мислите си по последните два въпроса. В отговорите си ще откриете как да се справите с екзистенциалното безпокойство.

Екзистенциалната тревожност е различна от така наречената "невротична" тревожност, тъй като не съществуват медикаменти, които могат да бъдат предписани или терапия, която да я облекчи. Ако се сблъскате с нея, независимо дали в резултат на преход или събитие, помислете как можете да придадете най-голям смисъл на живота си. Там ще намерите и пътя си.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: io9.gizmodo.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноНовиниАлт. медицинаЛеченияСпортБотаникаТестове