Защо хората с тревожност и други афективни разстройства трудно регулират емоциите си

Регулирането на емоциите е нещо, което ни се налага да правим всеки ден. Този психологически процес означава, че ние можем да контролираме как се чувстваме и как изразяваме емоциите си, без значение в каква ситуация се намираме. Някои индивиди обаче намират тази задача за много трудна. Понякога неспособността да се справят успешно с емоционалните си състояния кара някои хора да практикуват поведения като умишлено самонараняване, употребата на алкохол или преяждане, като начин да избягат от тях.

Има няколко различни стратегии, които използваме, за да регулираме емоциите си – например може да приложим стратегията "преоценка" (променяме начина, по който се чувствате относно нещо) и "преместване на фокуса" (пренасочване на вниманието към нещо друго). Основните невронни системи в префронталния кортекс на мозъка са отговорни за тези две стратегии. Когато обаче са налице нарушения на тези невронни механизми, човек не може да управлява емоциите си ефективно.

Например много често срещана е следната ситуация: за да понижим нивата си на тревожност, ние не отваряме писмата с месечните сметки, което ни кара да се чувстваме по-добре за кратък период от време. Само че с тези краткосрочни ползи идват и дългосрочните негативи от постоянно увеличаващите се сметки за погасяване.

>>> Тревожност и стрес: нашите най-лоши врагове

Тези неуспешни опити за регулация на емоциите и нездравословна употреба на стратегии са едни от основните характеристики на много психични разстройства, включително тревожността и афективните разстройства. Всъщност изследователите са открили няколко причини за тази дисрегулация.

1. Дисфункционални невронни системи

При тревожните разстройства проблемите във функцията на мозъчните системи, свързани с емоциите, са придружени от много по-интензивни от нормалното емоционални отговори, както и изострено възприемане на налична опасност* и негативна нагласа спрямо света. Тези характеристики оказват влияние върху това колко ефективни са стратегиите за регулиране на емоциите и често водят до прекалено разчитане на нездравословни стратегии като избягването или потискането на емоциите.

В мозъка на хората с тревожни разстройства системата, спомагаща за активирането на преоценката, не работи толкова ефективно. Части от префронталния кортекс показват по-ниска активация**, когато се прилага тази стратегия в сравнение с хора без диагноза. Всъщност, колкото по-висока е честотата и тежестта на тревожната симптоматика, толкова по-малко активация се наблюдава в тези мозъчни области. С други думи, колкото по-интензивни са симптомите, толкова по-малко способни са хората с тревожни разстройства да преоценят реакциите и ситуацията, в която се намират.

По сходен начин индивидите, които страдат от депресия, срещат изключителни трудности при регулацията на емоциите си, водещи до продължителни периоди на депресивно настроение. Те полагат огромни усилия да приложат когнитивен контрол, за да преодолеят негативните състояние и да понижат интензивността на чувствата. Тези трудности се дължат на различия на невробиологично ниво, като например намалена плътност на сивото вещество и намален обем в префронталния кортекс на мозъка. По време на задачи за регулиране на емоциите като част от научни експерименти***, хората с депресия показват по-ниска активация именно в тази мозъчна област.

При хората, страдащи от депресия, понякога се забелязва по-малко ефективна функция в мотивационните системи на мозъка. Възможно е това да обяснява липсата на удоволствие и мотивация.

2. По-малко ефективни стратегии

Без съмнение различните хора притежават различни умения да прилагат регулаторни стратегии. Но за някои те просто не работят толкова добре. Напълно е вероятно мъжете и жените с тревожност да намират за по-малко ефективна стратегията за преоценка, защото те неволно обръщат повече внимание на негативната и заплашителна информация. Това може да им попречи да обмислят по-положителни обяснения и значения на случващото се.

Възможно е преоценката да не е много ефективна стратегия и за индивидите с афективни разстройства. Когнитивните предубеждения могат да накарат хората с депресия да интерпретират ситуациите като по-негативни.

3. Нездравословни стратегии

Въпреки че нездравословните стратегии могат да накарат хората да се почувстват по-добре в краткосрочен план, те често водят до негативи, които се наблюдават дълго след стресиращата ситуация. Така страдащите всъщност подклаждат тревожността и депресията. Тревожните личности разчитат повече на нездравословни стратегии като потискане (инхибиране или скриване на емоционалните реакции), и по-малко на адаптивни стратегии като преоценка. Въпреки че все още не е напълно ясно за учените, повечето от тях смятат, че по време на интензивни емоционални преживявания тревожните индивиди намират за много трудно да се дистанцират от случващото се – необходима първа стъпка за прилагането на стратегията преоценка. Поради това те често избират потискането като начин за справяне със силните емоции.

Използването на нездравословни стратегии като потискане и мисловно предъвкване (повтарящи се негативни мисли) също е ключова характеристика на депресивните състояния. Те, в комбинация с трудностите при прилагането на адаптивни стратегии като преоценка, удължават и изострят депресията.

Важно е да се отбележи, че афективните разстройства не са резултат само от невронни аномалии. Изследванията показват, че нарушенията са вследствие от специфична физиология на мозъка, определени фактори на средата и начин на мислене.

* Lee Pergamin-Hight, Reut Naim, Marian J. Bakermans-Kranenburg, Marinus H. van IJzendoorn, Yair Bar-Haim. Content specificity of attention bias to threat in anxiety disorders: A meta-analysis, Clinical Psychology Review, Volume 35, 2015, Pages 10-18,

** Goldin PR, Manber T, Hakimi S, Canli T, Gross JJ. Neural Bases of Social Anxiety Disorder: Emotional Reactivity and Cognitive Regulation During Social and Physical Threat. Arch Gen Psychiatry. 2009;66(2):170–180.

*** Johnstone T, van Reekum CM, Urry HL, Kalin NH, Davidson RJ: Failure to regulate: counterproductive recruitment of top-down prefrontal-subcortical circuitry in major depression. J Neurosci 2007; 27:8877–8884