Начало Психология Поведенческа психология Патология Натрапчиви мисли при някои психични разстройства

Натрапчиви мисли при някои психични разстройства

Натрапчиви мисли при някои психични разстройства - изображение

Често натрапчивите мисли са напълно нормални. Въпреки това, ако страдате от повтарящи се, раздразнителни мисли и те пречат на вашето ежедневие, то може да се касае за някои психични разстройства.

По-долу ще разкрием връзката на натрапчивите мисли с шест от разстройствата, при които те са общ симптом:

  • Безпокойство
  • Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
  • Депресия
  • Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
  • Биполярно разстройство
  • Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Натрапчиви мисли и тревожност

Хората, диагностицирани с ОКР, обикновено страдат от по-графични, по-насилствени или по-неподходящи мисли, а тези с тревожност често са погълнати от нежелани мисли от по-малко интензивен (но не по-малко нежелан!) калибър.

Хората с генерализирано тревожно разстройство (ГТР) често са особено склонни да се безпокоят за безопасността на член от семейството. Хората със социално специфична форма на тревожност (като социална фобия) често изпитват затруднения да забравят моментите, когато са допуснали грешка, казали са или са направили нещо глупаво.

Когато човек с тревожност е изправен пред внезапна и нежелана мисъл, той често предприема най-лошите възможни действия: превръща я в обсесия в опита да я избие от ума си и по невнимание й дава сила, която тя е нямала преди.

Натрапчиви мисли и ОКР

Натрапчивите мисли са основен симптом на ОКР и почти всички, диагностицирани с това разстройство страдат от тях.

Д-р Робърт Л. Лейхи го описва по следния начин:

"Имате някои мисли или усещания, които не ви харесват. "Защо имам тези странни, болни, отвратителни, нежелани мисли?""

Тези мисли водят до онова, което Лейхи нарича негативна оценка на мислите — смятате, че има нещо нередно във вас, заради това, че имате тези мисли и че не бива да ги имате. Може да решите, че носите отговорността да адресирате тези мисли, като ги контролирате и избягвате, или като търсите успокоение в други.

Това, което различава хората, страдащи от ОКР, от останалите по отношение на натрапчивите мисли, е тяхната реакция, която всъщност причинява проблемите. Експертът по тревожност д-р Дебра Касин прави списък с най-честите натрапчиви мисли — неща като загуба на контрол, извършване на нещо насилствено, сексуални актове -, които около 90% от хората съобщават, че са имали поне веднъж или два пъти. Разликата между повечето хора и тези с ОКР е, че първите са "леко притеснени" от мислите, докато вторите често са крайно обезпокоени от тях.

Натрапчиви мисли и депресия

Хората, страдащи от тревожност и ОКР, не са единствените, които имат натрапчиви мисли; хората с депресия също са склонни към тях.

Повтарящите се внезапни мисли често водят до депресия, особено когато са твърде депресивни. Тези повтарящи се депресивни мисли са известни като руминация или мисловно предъвкване. Когато хората руминират, те се съсредоточават върху проблематична мисъл, поведение или друг проблем, който ги тревожи. Те обикновено се връщат към проблема отново и отново, непрекъснато се опитват да измислят решение, но никога всъщност не го правят.

Натрапчивите мисли, които може да има някой, който страда от депресия, включват:

  • Оценява всичко в крайности (т.е. вижда всичко в черно и бяло).
  • Винаги вижда негативното и очаква най-лошото да се случи.
  • Предъвква мисловно конкретно лошо преживяване и генерализира всички подобни преживявания в бъдеще.
  • Мисли твърде много (напр. анализира прекалено).
  • Опитва се да чете умовете на другите или приема, че знае какво мислят или какви са техните намерения.
  • Предсказва, че ще се случи нещо лошо и приема тази прогноза като "съдба".
  • Увеличава всички възприемани пренебрежения или обиди.
  • Счита натрапливите си мисли за верни и фактически.
  • Чувства отговорност за неща, които не са в неговия контрол, и предполага, че ще се случи най-лошото.
Тези мисли могат да превземат ума на някого, да възпрепятстват неговата обективност и да му попречат да види истината за ситуацията — че това са само мисли, че те не са непременно верни и че не отразяват действителността.

Натрапчиви мисли и ПТСР

Хората с ПТСР също могат да имат натрапчиви мисли, които да са свързани с паметта за травмиращото събитие и да са ретроспекции на самото събитие.

Можем да мислим за този симптом на ПТСР като "да бъдеш заклещен в миналото" — хората с този проблем имат затруднения да забравят какво се е случило с тях, а мозъкът им непрекъснато го припомня чрез натрапчиви мисли, спомени, ретроспекции и кошмари. Любопитно е, че мозъкът може да предизвиква точно същите усещания в тялото на страдащия, които той е чувствал по време на събитието - това му пречи да го остави в миналото.

Тези натрапчиви мисли вкарат човека в състояние на "силна тревога" или така нареченото състояние "бий се или бягай". Той е в пълна готовност и в постоянна власт на хормоните, които мозъкът освобождава, когато засече опасна ситуация.

Натрапчиви мисли и биполярно разстройство

Хората, диагностицирани с биполярно разстройство, също могат да страдат от натрапчиви мисли и обсесивно мислене. Общите приблизителни изчисления сочат, че поне една пета от хората с биполярно разстройство страдат от натрапчиви, обсесивни мисли.

Това създава т.нар. ефект "колелото на хамстера в мозъка", при което страдащият се въвлича в нова мания всяка седмица или дори всеки ден и я преследва, докато не изникне друг проблем.

"Това е почти като... хората взимат лопатата, започват да копаят и нямат търпение да видят какво ще открият, но в крайна сметка се вкопчват в мислите си и преди да се усетят вече са дълбоко в капана на нищото. Всички неща, за които първоначално са били ентусиазирани, просто не са там."

Тези обсесивни мисли и тревоги имат неприятни последици — смущения в съня, диви прищевки или дори лошо, вредно или нефункционално поведение, които отнемат цялото внимание на страдащия, който не може да се фокусира.

Натрапчиви мисли и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Горното вероятно звучи твърде познато на всеки, който е диагностициран със СДВХ или има любим човек с този проблем.

Класическият симптом на СДВХ е затруднение в съредоточаването на вниманието, дори когато няма очевиден източник на разсейване. Оказва се, че мнозина от страдащите от СДВХ също се борят с натрапчиви, повтарящи се или смущаващи мисли.

Проучване по този въпрос установява, че участниците със СДВХ имат значително по-тревожни и стресиращи мисли от тези без синдрома. Първите докладват за наличието на значително повече мисловно предъвкване. Това сходство на симптомите предизвиква голямо припокриване между СДВХ и ОКТ, което затруднява поставянето на точната диагноза.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: mental-health-matters.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиЛайфстайлНовиниАлт. медицинаЛеченияСпортТестовеБотаника