Старостта не е край, а ново начало, от което не бива да се страхуваме

Поредният рожден ден, кръглата годишнина, новото десетилетие. За някои от нас те са поводи за празнуване, за други обаче са като напомняне, че животът си тече, младостта отминава и с всяка следваща година се приближаваме до старостта. Всъщност има хора, които се страхуват от нея, без значение на каква възраст са в момента. И, до известна степен, тази тяхна нагласа има своето обяснение. Негативното отношение към възрастта и остаряването са дълбоко заложени в културата на много нации.

Стивън скоро ще посрещне четиридесетия си рожден ден. „Наближава рожденият ми ден. Повтарям си, че нищо не се е променило чак толкова много. Че самият аз не се променям. И, все пак, не знам… Човек чете и чува какво се случва с тялото и ума след 40-тата година. Изглежда сякаш всичко изведнъж тръгва стремглаво надолу, а искам да направя страшно много неща.“

„Очаквах, че тялото ми ще се разпадне, но не се случи нищо подобно“

Ким е на 31. Очакванията й, че след тридесетия юбилей животът й ще вземе рязък завой, не се оправдават. „Много се притеснявах от промените. Честно казано, не зная от какво точно се страхувах, но си мислех, че усещането ще е ужасно. Имах чувството, че не съм постигнала достатъчно, че не съм в отлично здраве, че не се движа активно, че не се храня пълноценно. Накратко, очаквах тялото ми да се разпадне. Е, не се случи. Сега отново се тревожа, вече за годините след 35-ия си рожден ден.“

„Последните 10 години от живота ми са най-щастливите“

Амбър скоро ще стане на седемдесет. Тя споделя, че последните 10 години са били най-хубавите в живота й. „Помирих се със себе си, заживях в хармония. Просто се намерих, приех и заобичах. Разбира се, имах и хубави, и тежки моменти. Но забелязах, че всеки ден бях по-щастлива от предишния. Осъзнавам, че нищо не е вечно. Страхувам се, че усещането ми за щастие някога ще изчезне, може би през следващото десетилетие.“

Всеки има своите причини да избягва старостта. Чувството, че ще загубим важни за нас неща – независимост, близки хора, физически и интелектуални умения, живота си...

Вътрешните страхове и социалната стигма

Понякога обаче страховете са напълно неоснователни и нямат общо с онова, което ни сполетява с напредването на възрастта. Те се крепят на културни стереотипи или предразсъдъци, които нашите приятели, колеги и роднини смятат за нормални и които биват подсилвани от различни аспекти от живота около нас. Според Бека Леви, професор от университета в Йейл и автор на бестселъра „Breaking the Age Code: How Your Age Beliefs Determine How Long and Well You Live“, предразсъдъците са плод на комбинацията от вътрешни страхове и социална стигма.

Леви е на мнение, че рекламните кампании и индустрията, която произвежда и предлага продукти против стареене, са основни виновници за негативната нагласа на обществото.

Положителната нагласа подобрява физическото и психическото състояние

И, макар да има обстоятелства, които не можем да променим, не е невъзможно да погледнем на старостта с други очи. Според учени от Центъра за стареене в Йейл първата важна крачка е да се научим да я възприемаме по различен начин. Резултатите от множество проучвания сочат, че възрастните участници, които са настроени положително към промените в живота си, се чувстват по-добре физически и имат по-висока оценка за себе си. При хората от контролната група, чиято нагласа е негативна, не се наблюдават подобрения в състоянието.

>>> Мисловните игри, които играем с остаряването

Съвети за изграждане на положителна нагласа към стареенето

Как обаче да се настроим положително към старостта, когато непрекъснато ни заливат с послания за времето, което изтича, тиктакащия биологичен часовник, загубата на мозъчни клетки и отслабването на физическите сили?

Доказателства, че животът е хубав и в напреднала възраст

Отговорът е много прост: Можем да променим възгледите си, като търсим активно информация, която да оборва негативните послания за това колко ужасно е човек да остарее.

Нещастието не е запазена марка на старостта

Безспорно с възрастта настъпват някои промени, изпитваме по-често болка, претърпяваме загуби. Но, това не се ли случва през целия ни живот? Родители, деца, приятели не избират кога да се разболеят или да си отидат от нас, без значение на каква възраст сме. Интимните ни връзки не се разпадат само на старини. Разочарованието на работното място, житейските несгоди – те са наши спътници постоянно.

Фокус върху важните неща в живота

Страхът, че остаряваме, е примесен със страха от болката, тревожността, свързана с болестите, и тягостните мисли за смъртта. Много изследвания обаче доказват, че възрастните хора са по-щастливи от младите. Лаура Карстенсен, директор на Станфордския център за дълголетие, добавя: „Целите на човек се променят, когато осъзнае, че е смъртен и времето му на тази земя е ограничено. Всеки край или раздяла го тласкат към пренареждане на приоритетите. Изследването на нови хоризонти е заменено от насладата от вече изградените взаимоотношения. Тогава той спира да пилее дните си и се фокусира върху смислени занимания.“

Попитана защо последните 10 години от живота й са били толкова хубави, 70-годишната Амбър отговаря: „Съсредоточих се върху онова, което е важно за мен. Постарах се да изградя по-близки отношения с моите деца и внуци. Включих се в проекти, които са свързани с опазването на околната среда, надявайки се да съм дала своя, макар и мъничък, принос. Това ми донесе удовлетворение.“

Радостта и трудностите вървят ръка за ръка

В своята книга Карстенсен пише, че единственият начин да прегърнем старостта, вместо да бягаме от нея, е като приемем, че трудните моменти вървят ръка за ръка с „продуктивните занимания, забавлението и усещането за вътрешно удовлетворение“. Като обръщаме внимание на положителните промени, които съпътстват стареенето, ние не отричаме съществуването на негативни, а само изместваме фокуса на мозъка. Така ще изпитваме по-голямо удоволствие и ще бъдем по-щастливи, на каквото и възраст да сме.

Амбър знае, че и след седемдесетата си година може да продължи да преследва целите, които й носят положителен емоционален заряд. „Когато вниманието ми е насочено към любимите хора и отношенията с тях, трудностите, които знам, че ме очакват, ще изглеждат една идея по-поносими.“

Техниките, описани по-горе, са подходящи за всяка възраст. Вместо да се страхуваме, че ще остареем или че ще преживеем тежки загуби, бихме могли да пренасочим мислите си и да правим онова, което ни носи удоволствие. Неприятностите и болката няма да изчезнат от живота ни. Важното е да не им отделяме повече място в съзнанието си, отколкото на хубавите и приятни мигове.

Ако се усмихнем на старостта, тя също ще го направи. Тогава ще изпитаме истинско щастие от настоящето.