Мисловните игри, които играем с остаряването

Поглеждали ли сте се някога в огледалото, осъзнавайки, че сте се променили? Може би внезапно виждате бръчка, която никога преди това не сте забелязвали, или сиви косми...  или, както се случва по-често, осъзнавате, че тялото ви се е променило, но не към по-добро?

Остаряването е чудесен тонкоректор по много и различни начини, през който всички ние преминаваме. С възрастта настъпват промени, за някои от които не можем да направим нищо; други може да прикрием и трети, с които трябва да се борим, за да запазим здравето си.

Осъзнаването, че справянето с тези промени изисква усилия, може да предизвика много объркващи чувства, но и някои изумителни откровения. Всички ние като че ли преминаваме през вариации на едни и същи етапи, сблъсквайки се с промените на възрастта.

Етапът "Какво е това?"

Ние преминаваме през живота с определена представа за себе си - представа за начина, по който изглеждаме (познаваме недостатъците и положителните си качества). Има неща, които харесваме у себе си; други, които не ни харесват и такива, върху които винаги работим. Всичко това са наши характерни особености и ние живеем с тях.

Но един ден поглеждаме в огледалото и следва неизбежното: "Какво е това?!". Виждаме косъмчета, които никога не са били там преди, промяна в някои части на тялото или, че дрехите вече не стоят по същия начин.

Стоим там пред огледалото и се замисляме за факта, че винаги сме знаели, че този ден ще настъпи, но не толкова скоро. Независимо от това, този ден е вече тук и ние трябва да се справим с него.

Етапът "Не е кой знае какво, ще го поправя!"

След като първоначалният шок отмине, повечето от нас се отърсват от идеята до известна степен, преминавайки във фазата: "Не е кой знае какво, мога да го поправя". В края на краищата трябва да има крем, боя или упражнение, което да помогне, нали? Така че, въздъхваме дълбоко и съставяме план, чрез който вярваме, че можем да поправим онова ново нещо, което нарушава нашето пожизнено възприятие за това кои сме ние и как изглеждаме.

Изправени пред някакъв проблем, повечето от нас се чувстват незабавно по-добре, когато знаят, че съществува план, чрез който да се справят с него.

Етапът "Защо не мога да го поправя?!"

Убедени, че се готвим да се погрижим за проблема и да направим всичко възможно за нашия личен свят, ние предприемаме действия по план, който в този момент прави тези промени "не толкова голяма работа". Това, което най-често не осъзнаваме, е фактът, че нито един от тези "планове" или средства няма да доведе до незабавна промяна в това, пред което сме изправени. Ако това беше така, то антиейдж процедурите, фитнесът и разкрасителните продукти не биха били толкова невероятно успешни, колкото всъщност са.

Всички ние остаряваме и никой не може да избяга от промените, които настъпват заедно с това. Трудно е да признаем, че нашият отдавна изграден образ за самите нас се променя. А мисълта, че методите, независимо дали трайни и здравословни (т.е. загуба на тегло и здравословни навици), или временни и интензивно поддържащи (т.е. боя за коса или кремове против стареене) не могат да поправят нещата "за една нощ", е дори още по-трудна за приемане.

Нашата представа за това кои сме, как изглеждаме и какво трябва да компенсираме, трябва да се промени, заедно с нас. И въпреки че тези промени всъщност са постепенни, повечето се чувстват внезапни. Това означава, че очакваме бърза корекция и истината е, че често такава не съществува.

Тази фаза може да доведе до много сложни чувства и последващо поведение. И въпреки че това може да се случи почти във всяка възрастова група, то много хора се изправят пред този проблем на средната възраст, в резултат на което се оказват изправени пред криза.

Етапът "Това съм АЗ сега – ако не ти харесва, си свободен да си вървиш!"

Мисловните сътресения, през които преминаваме, докато се опитваме да се справим с промените, които настъпват с възрастта, често изискват определено време за справяне. Някои хора го правят бързо, но за други пътят е неравен и трае доста време. Всички тези чувства могат да са различни при половете. Кризата на средната възраст при мъжете, например, може да се проявява в различни симптоми от тези при жените, които преминават през същата гама емоции.

В крайна сметка, всички се надяваме да стигнем до момента "сега това съм аз, ако не ви харесва, вървете си". Макар че физическите промени на стареенето не са желани (или красиви), то понякога психологически такива са доста ценни. Усещането за комфорт, увереност и приемане на себе си, което усещаме в определена точка в живота, може да донесе със себе си душевен мир и перспектива. Защото най-накрая осъзнаваме, че има неща, които не можем да променим, така че придобиваме нова перспектива за наистина важното в живота. Това не означава да се откажем да бъдем в най-добрата физическа версия на себе си, а че намираме други, по-съществени начини да определим кои сме ние и какво харесваме в нас самите.

Както споменахме по-горе, стареенето е велик тонкоректор. Времето не дискриминира, а повечето от нас изглежда не му обръщат много внимание, докато не остави своя белег по неоспорим начин. Ако се опитате да разпознаете личните си фази, то ще имате възможност да минете по-лесно през тези изменения и ще се окажете по-щастливи, отколкото си мислите, че е възможно.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychcentral.com

Снимка: thefiftypluslife.com

Още по темата:

• Депресия в третата възраст — фактори и разпознаване