Стрес в офиса - причината може да се крие във взаимоотношенията ви с шефа

Всеки от нас знае колко ужасно е да работиш под стрес. За съжаление, по целия свят, служителите са изправени пред все по-високи служебни изисквания и в резултат на това, стресът на работното място нараства. Опитвайки се да открием в какво се корени, често обвиняваме началника си.

Дали обаче е справедливо? Според ново изследване, публикувано в The Leadership Quarterly взаимоотношенията ни с шефа влияят върху начина, по който реагираме на стрес.

Фаза на предизвикване и фаза на заплаха

Стресът невинаги ни вреди. Проучвания показват, че когато имаме нужния психологически ресурс да отговорим на очакванията – като например самоувереност – стресът дори ни е полезен. Психолозите наричат това „фаза на предизвикване“. От друга страна, когато нямаме достатъчно психологически ресурс, той е безполезен за нас, така наречената „фаза на заплахата“.

Оказва се, че не е толкова просто да се формулира – ниските нива на стрес са полезни, а високите – не. В изследванията на тази тема по-скоро се обръща внимание дали ние възприемаме и изживяваме стреса като предизвикателство (тоест нещо полезно) или като заплаха (нещо ненужно), без значение какви са нивата му. Наистина е важно, защото реакцията при стреса като предизвикателство е свързана с подобряване на здравето и на резултатите в работата, а реакцията при стреса като заплаха влошава здравето ни и понижава ефективността ни на работното място. Причината е, че телата ни реагират различно в предизвикващи/ заплашителни ситуации. Когато се чувстваме предизвикани, нашата физиологична реакция е по-ефективна – например, засилва се притокът на кръв към мозъка и мускулите.

Физическите различия при състояния на предизвикване и на заплаха от стрес ни позволяват да измерим обективно дали даден човек се чувства предизвикан или заплашен от определен стресов фактор. Този тип различия могат да се открият като се наблюдават сърдечносъдовите реакции, например показателите на кръвното налягане. В едно от последните изследвания е използван този подход, за да се разбере дали отношенията с началника влияят на начина, по който се справяме със стреса.

Лидерство и стрес

Идеята за психологическа връзка с началник може би изглежда странна. Със сигурност лидерството се асоциира с определени черти и умения, типични за „шефа“. Все повече проучвания обаче отхвърлят подобни асоциации. В своята същност лидерството е колективна дейност, която включва взаимоотношенията на цяла група или организация с техния лидер. Ако се чувстваме силно свързани с началника си, вероятността да бъдем по-отдадени, да полагаме повече усилия и да сме в по-добри служебни взаимоотношения с колектива, е много по-голяма.

Но как да разберем дали психологическата ни връзка с началника е силна или слаба? В основни линии, ако смятаме, че началникът ни представлява интересите на екипа (не толкова своите собствени), развива споделени ценности и цели и създава усещане за сплотеност в организацията, то връзката ни с него е силна.

Силна, слаба и неутрална психологическа връзка

Психолозите вярват, че силната психологическа връзка с началника може да има благотворно влияние върху нивата на стрес преди дадено напрегнато начинание или задача. В едно от проучванията участват 83 души, всеки, от които с различна сила на връзката си със своя лидер – силна, слаба или неутрална. Всички участници са студенти и това, в което ще участват е представено пред тях като истина. Става въпрос за състезание (когнитивен тест) между техния университет и местен такъв, който играе ролята на конкурент. Избран е определен човек, който да бъде техен лидер. В единия от случаите той е професор от същия университет, което предполага силна връзка между него и студентите, а в другия – професор от конкурентния университет – тоест връзката е слаба. Същият този човек е представен в третия случай като професор, който не работи към конкретен университет (неутрална връзка).

Първата част от проучването включва въпросник, в който на участниците се задават въпроси, свързани с това как се чувстват преди напрегнатото състезание. Става ясно, че при наличието на силна връзка с лидера на групата, самите участници приемат задачата като нещо положително, като предизвикателство. Те се чувстват по-уверени. Чувстват се готови да положат повече усилия и да се представят по-добре на когнитивния тест.

През втората част, и вече с различна група участници, се проследяват промените в сърдечносъдовата система, тоест как реагира организмът, когато е поставен пред предизвикателство или заплаха. Проследяването включва и измерване на кръвното налягане. Открита е зависимост между силата на връзката с лидера и физическите показатели на участниците. Хората, които се чувстват по-слабо свързани със своя лидер, имат усещането, че са пред заплаха, а това вреди както на представянето им, така и на здравето им.

Резултатите от изследването хвърлят голяма светлина върху стреса и причините за него сред работещите хора. Докато лидерите са от същата организация, в която работят и служителите, те все пак чувстват грижа към тях – поне до известна степен. Лидерът от конкурентния университет, който присъства в гореописания експеримент, е първообраз на лидер, който не представлява интересите на своите служители.

Лидерът имат една основна задача – да развие силна психологическа връзка със своя екип. Той може да се обърне към служителите, за да създадат заедно споделени ценности и споделена визия за бъдещето. По този начин, лидерът е „един от нас“, а това сериозно понижава нивата на стрес.

Стресът не е просто знак дали сме силни или не. Влияние оказват и фактори като социалните ни взаимоотношения. Анализирайки тези фактори, можем да намерим и подходящите инструменти, с които да подобрим резултатите си на работното място.