Съвет от психолога: как да разпознаете лъжеца

"Вероятно имейлът ти е отишъл по погрешка в папката ми "Спам"."

"Не, изглеждаш невероятно в тези панталони."

"Преведох наема още миналата седмица."

Благородните лъжи представляват необходим способ за избягване на неприятни ситуации, но големите лъжци ни костват много емоционална енергия и доверие. Как обаче да разберем, че ни мамят?

В проучване* от 2009 г., публикувано в научното списание Journal of Forensic Sciences, се използва метод за анализиране на човешкия глас. Методът обаче дава резултати с ниво на успешност идентично на това на хора, които са правили предположения. Също така, изследване** от 2013 г. открива, че емоционално интелигентите индивиди много по-лесно се поддават на измама.

Тези не толкова окуражителни заключения не означават, че не можем да подобрим шансовете си. Все още не е установено едно-единствено универсално решение, но съществуват няколко метода за разпознаване на заблудите и неистините. 

Съществува широкоразпространеният мит, че така наречените микроизражения са доказателство за наличието на лъжа. Ако не сте чували този термин преди, микроизраженията са краткотрайни изражения, които разкриват нарочно прикрити емоции (разширяване на зениците, лек тик). Въпреки това потискането на емоциите не означава автоматично, че даденият човек се опитва да ви излъже. Често хората не показват напълно чувствата си, защото ситуацията не го позволява. Все пак много малко хора биха казали открито на шефа си, че ги ядосва, или биха се развикали на опашката в банката, защото някой ги е прередил.

Като имате предвид, че микроизраженията невинаги са надежден показател за наличието на лъжи, учените все пак са установили, че лъжците могат да бъдат разпознати по така нареченото "прикрито удоволствие" (duping delight), въведено като термин за първи път от Пол Екман. То се изразява в приятното чувство, което произлиза от предусещането на лъжеца, че се е измъкнал успешно с измамата. Прикритото удоволствие може да се прояви като бегла усмивка или като нервно движение на ръцете.

Друг метод, препоръчван от психолога д-р Елън Хендриксен, за разпознаване на неистините е избягването на зрителния контакт. Повечето лъжци осъзнават, че заблуждаването е неетична постъпка, така че отбягването на зрителния контакт намаля моралната тежест от неправилното действие. Допълнително, лъжата изисква много когнитивни усилия и емоционална енергия, така че едновременното поддържане на зрителен контакт идва в повече на извършителя на неморалната постъпка.

Думите може да са лъжи, но тялото обикновено казва истината. Например: няколко силни думи като "Кълна се, че ти преведох сумата миналия вторник", комбинирани с повдигане на раменете, най-вероятно означават, че ще чакате парите си още няколко дена. Друг пример е предоставяне на твърдението "Разбира се, че ще сътруднича по време на разследването", казано с леко поклащане на главата. И в този случай д-р Елън Хендриксен съветва да очаквате трудности при разпита на този човек.

Независимо на кого се казва лъжата – на родител или съдия – извършителите на заблудата често репетират самото презентиране на невярната си или подправена история. Те обикновено тренират да разказват измислената случка от началото до края. За да разберете дали думите, които чувате, са плод на въображението на събеседника ви, просто ги накарайте да ви представят историята отзад напред.

Пример за това е "Какво се случи точно преди колата да попадне в канавката?". След като зададете въпроса, се опитайте да забележите колко трудно е за разказвача да отговори на запитването ви.

Използва ли прекалено много думи предполагаемият лъжец, когато десет биха свършили работа? Сравнете тези две изказвания: "С оглед на развилата се ситуацията мога да кажа с абсолютна сигурност, че никога не съм и никога не бих преместил храната ти за обяд от общия хладилник в офиса" и простичкото и ясно "Не съм взел обяда ти". Според клиничния психолог ако е първото, най-вероятно се опитва да ви излъже.

Честният и искрен човек назовава участниците в случилото се с техните имена, докато един лъжец предпочита да използва безлични местоимения или неясни фрази. Пример за подобно разграничаване от ситуацията са изрази като "онази жена" вместо "г-жа Иванова". Също така лъжците избягват да употребяват местоимението "аз". Така че вместо да кажат "Не съм вземал от касата", те биха предпочели "Никой тук не би прибирал пари от касата."

Лъжците полагат много усилия, за да създадат впечатление за честни и искрени хора. Те се усмихват в правилния момент и формулират думите се по възможно най-убедителния начин. Огромното старание да изглеждат като надеждни хора понякога обаче се обръща срещу тях. Поради това поведението на лъжците често изглежда пресилено и изкуствено, което всъщност си е. Ако смятате, че някой се опитва да ви заблуди, най-вероятно сте прави. Накратко – непрестанната широка усмивка на лицето на събеседника обикновено е признак за прикриване на лъжа.

*Harnsberger, J.D., Hollien, H., Martin, C.A., Hollien, K.A. (2009) Stress and Deception in Speech: Evaluating Layered Voice Analysis. Journal of Forensic Sciences, 54, 642-650.

Baker, A., ten Brinke, L. & Porter, S. (2013). Will get fooled again: Emotionally intelligent people are easily duped by high-stakes deceivers. Legal & Criminological Psychology, 18, 300-313.

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: pixabay.com; canva.com