Терапия за приемане и обвързване – философски поглед

Име две форми на поведенческа терапия, които са широко практикувани и възприети днес. Едната е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) – добре проучена интервенция за депресия, тревожност и множество други психологически проблеми. Основната цел на КПТ е да доведе човек до по-адаптивни вярвания, тъй като се смята, че състоянията като депресия се дължат отчасти на дефектни модели на мислене.

Терапията на приемане и предаване, или т.нар. ACT терапия, е втората форма на поведенческа терапия. Разработена от психолога Стивън К. Хейс, ACT терапията често се представя като алтернативна на КПТ, но може да се разглежда и като нейна актуализация. Независимо от това, че са категоризирани, има различия между двете терапии, които представляват философски, както и клиничен интерес.

Промяна на действията, а не изменение на вярванията

Докато предизвикването или приканването към когнитивна промяна е от основно значение на КПТ, ACT терапията не е толкова фокусирана върху преразглеждането на вярванията. При нея решаваща роля заема признаването на психологията на отделния човек, която не бива да се избягва чрез психични механизми (отричане, изместване). Важно е обаче да се отбележи, че признаването не означава непременно одобряване на различните вярвания.

При ACT терапията се набляга не върху изменението на вярванията, а върху промяната на действията. Този вид поведенческа терапия поставя голям акцент върху ясното изговаряне на нечии ценности и на съответстващото на тях действие, независимо от вярванията.

Да вземем за пример човек, който вярва, че не е атлетичен, но въпреки това отдава голямо значение на себеизразяването чрез физическа активност. Стратегията на терапията на приемане и обвързване се състои в това конкретният човек да намери някакъв начин да изразява себе си физически (например като се запише в клас по танци), вместо да се опитва да промени убеждението, което изглежда му пречи. Винаги е възможно и често препоръчително да действаме в противоречие с установените си вярвания в преследване на това, което има значение за нас.

Психологическа промяна, която не включва промяна във вярванията или желанието

Разбирането на отличителните аспекти на терапията в по-широк философски контекст подчертава разликите между възгледите за мотивацията и ума.

Според възгледът на Хюм, наречен на името на философа Дейвид Хюм, човешкият ум има два вида състояния – вярвания (приемане на света такъв, какъвто е) и желания (предпочитание какъв да бъде света). Човешкото действие обикновено е резултат от вярата и желанието.

Основен недостатък на този възглед е, че той пропуска състояния като намерение, решение и избор. Човешките намерения и избори не са съвсем вярвания за света, но не са и просто желания. Те изглежда са трети вид състояние, несводимо до вяра и желание. Именно това кара много съвременни философи (Майкъл Братман, Ричард Холтън) да не подкрепят възгледа на Хюм.

При този възглед обаче има ограничени възможности за промяна на психологията на някого, а оттам и за изменение на неговото поведение. Повечето застъпници на теорията смятат, че твърдението, че желанията не могат да бъдат променени с разум, не е неправдоподобно. Следователно, тъй като психологията на отделния човек не е нищо друго освен съвкупност от неговите желания и вярвания, психологическата промяна, ако е рационална, трябва да премине през промяна във вярванията.

Противниците на теорията предлагат допълнителни възможности. Може да има психологическа промяна, която не включва непременно изменение във вярата или желанието. Вместо това човек може да промени намеренията си.

Клиничната практика изглежда предоставя много случаи на такава промяна. Да вземем за пример човек с разстройство, дължащо се на употребата на вещества, който решава да спре приемът им и продължава да поддържа това решение месеци и години. Този пример не включва промяна във вярата за ефектите на веществото или желанието за прием. Промяната изглежда се крие по-скоро в това, което човекът избира да направи и как решава да живее.

Връщайки се от философия на психологията към въпроса за терапевтичната практика, този контраст между двете гледни точки очертава добре разделението между поведенчески ориентирани терапии, които се фокусират върху промяната на вярванията, и тези, които насочват вниманието към намеренията и изборите.