Какво е ментална ригидност

Думата "тесногръд" се използва често в популярния език. С нея описваме някого, който демонстрира ментална ригидност, не разбира или не желае да разбере друга гледна точка, или някого, който, за да бъде прав, ще се опита да ви убеди, че грешите.

Обикновено, когато говорим за тесногръди хора, ние имаме предвид онези, които отхвърлят подходите, идеите или перспективите на останалите, за да могат да останат "затворени" в собствените си идеи и мисловни схеми. Това са хора, които се опитват да приспособят света към собствения си ум, а не обратното.

Тази дума, наред с многото популяризирани други, има по-голяма дълбочина, когато я гледаме от гледната точка на психолога. Думата "тесногръд" има различни варианти в психологията. Ще се съсредоточим върху два от тях, тъй като техните значения са доста сходни.

Ментална ригидност

Тя включва липса на гъвкавост и отворена мисъл да се видят идеите от различни гледни точки, да се устои на критиката на нещо, в което вярваме, и да живеем, вместо да оцеляваме. Този термин се използва често в клиничната психология като феномен, симптом и личностна особеност.

Ето няколко примера:

• Концепцията за менталната ригидност също се споменава често, когато се говори за комфортната зона. Тя отрязва крилете, от които се нуждаем, за да проявяваме въображение, да се усъвършенстваме и да изследваме нови места.
• Като симптом можем да наблюдаваме ментална ригидност при психични разстройства, като синдрома на Аспергер, деменция и обсесивно-компулсивно разстройство. В тези случаи тя носи същото значение, което споменахме по-рано.
• Най-широко разпространената употреба на думата "ментална ригидност" е като особеност на личността. В клиничната психология тя обикновено означава набор от умствени, емоционални и поведенчески характеристики (но предимно психически), които се наблюдават заедно. По този начин има спектър на ментална ригидност с два противоположни полюса: висока и ниска ригидност.

Необходимостта от когнитивно затваряне

Въпреки това, не означава, че отговорът е правилен, истинен, искрен или дори здрав. Но какво общо има горното с тесногръдите хора? Просто е. Представете си, че един ден пепел започва да пада от небето. Нещо необяснимо в началото, тъй като наблизо няма вулкан, нито нещо друго, което да произвежда пепел в толкова голям мащаб.

Един тесногръд човек или такъв с висока нужда от когнитивно затваряне би казал, че това не е пепел, а сняг. И точка. Той не би се замислил отново. Както казахме, колкото повече се нуждаем от затваряне, толкова по-спешно е да намерим отговор, дори той да не е верният.

Сега си представете ситуация, в която се включват емоциите. Да приемем, че член на семейството е починал. Някой с висока нужда от затваряне - и не забравяйте индивидуалните различия - би се опитал да намери отговор на голямата несигурност около смъртта по категоричен и вероятно по-болезнен начин. Ще канализира гнева си в това да обвини лекарите или ще се чувства виновен за собствените си грешки, които е допуснал по отношение на своя близък.

Има много възможни сценарии, но всички те споделят неотложност, въпреки че тя не е от помощ в тези ситуации. По този начин се свързва нуждата от когнитивно затваряне и тесногръдието: неотложността и ниската толерантност към несигурност принуждава индивида да намери бърз отговор, без наистина да търси правилния такъв.

Тесногръди ли сте?

Отговорът на този въпрос се състои от две части. Говорихме за менталната ригидност като тип личностна характеристика и като необходимост от когнитивно затваряне, и двете от които изпълняват потребност, която всички ние имаме в себе си повече или по-малко: да преодолеем несигурността.

Първата част от отговора включва да бъдете честни със себе си за това дали се опитвате да намирате обяснения или да ги давате. Ако позволявате на приятелите си да довършат, когато говорят, ако понякога оставяте любопитството да надделее над изкушението да се придържате към първоначалното обяснение или ако можете да живеете, без да сте получили отговор на някои въпроси, вероятно сте далеч от тесногръдието.

Както видяхме, присъствието или отсъствието на ментална ригидност не е личен въпрос, така че очевидно няма смисъл да казвате: "Аз съм по-малко ригиден от теб", защото всеки определя своята скала.

От друга страна, що се отнася до необходимостта от затваряне, нужно е да се спомене, че въпреки наличието на скали и тестове за измерване, що се отнася до ежедневието, всички ние я притежаваме. Няма нищо по-човешко от търсенето на ментална ефективност и избягването на дистрес, причинени от неразбирането на нещо, още повече, когато са замесени емоции. Кой би могъл да обвини онзи член на семейството, който обсъдихме в примера по-горе, за чувствата му относно смъртта?

Не забравяйте ключовия момент в тази статия: всичко това се наблюдава в спектър. Трудно е да се каже дали някой е "ментално ригиден" или "не е ментално ригиден", дали "се нуждае от когнитивно затваряне" или "не се нуждае от когнитивно затваряне". В крайна сметка, въпреки че сме в състояние да измерим тези фактори, то само ние можем да достигнем до дъното на собствената си ригидност. Така че може би не става въпрос за повече или по-малко ригидност, а за това защо я проявяваме и по какъв начин това ни вреди.