Какво е заучената безпомощност и как се появява

Когато се случват лоши неща, хората предпочитат да вярват, че са сторили всичко възможно, за да ги предотвратят. Но изследвания на т. нар. заучена безпомощност доказват, че когато човешките същества усещат, че нямат контрол над случващото се, са склонни да се отказват и просто да приемат съдбата си.

Какво всъщност е заучената безпомощност

Заучената безпомощност възниква, когато животно е подложено на неприятен стимул, който не може да избегне. В крайна сметка, спира опитите да избегне неприятното усещане и започва да се държи сякаш е абсолютно неспособно да промени ситуацията, дори да възникне такава възможност. Може да се предоставят много благоприятни шансове за избягване на неприятните последствия, но заучената безпомощност ще осуети всякакви мисли за това.

Въпреки, че концепцията е разработена на база поведение на животните, може да се прилага в много ситуации от човешкия живот. Когато хората смятат, че нямат никакъв контрол над ситуацията, те често започват да се държат като напълно безпомощни. Това бездействие може да ги накара да пренебрегнат възможностите за облекчение или промяна.

Как е открита заучената безпомощност

Самата концепция е открита от психолозите Мартин Селигман и Стивън Майер, благодарение на попадането на Селигман в лаборатория на Пенсилванския университет, в която се правят експерименти с кучета, които трябва да пресъздадат заученото поведение, открито от Павлов, по много по-притеснителен начин. Идеята на експериментите се състояла в това - след подаване на звуков сигнал кучетата да почувстват ненараняващ, но неприятен електрошок, като след време да изпитват страх само при подаване на звуковия сигнал.

Учените очаквали, че щом животните разберат какво следва след звуковата сигнализация ще започнат да правят опити да се измъкнат от клетката само при разнасяне на звука (което ще е сигнал, че съществува търсеният стресов отговор). Оказва се, че кучетата изпитват страх от случващото се, но не реагират с опити да го избегнат. Напротив, те се свиват на пода, скимтят и се ужасяват, но не помръдват.

Когато Селигман решава да изучава безпомощното поведение усложнява методите си. Той започва да поставя кучетата в клетка, разделена на две части от ниска преграда, като в едната по пода протича електричество, а в другата не. Кучетата, които са преминали през предходния вид на експеримента, не правят никакъв опит за бягство, макар че за да спрат да изпитват неудобството от електрошока, просто трябва да прескочат ниското преграждение.

За да разгледат спецификите на този феномен учените създават друг експеримент. В който кучетата са разделени на три групи. Тези от първата биват вързани с колани за известно време (по време на електрошоковата сесия) и едва след това освобождавани. Втората група са поставени в същите колани, но им е предоставена възможност да спрат токовия удар чрез натискане на панел, близо до носовете им. Третата група кучета получава същите електрошокове и бутон, но не и възможност да предотвратят електрошоковата сесия. За тези кучета електрошокът изглежда напълно случаен и извън контрола им.

Едва след това кучетата са поставени в клетката, която е разделена на две части. Тези от първата и втората група бързо научават, че скачането в другата част на клетката предотвратява електрическия удар. Тези от третата група обаче не правят опити да се измъкнат. Поради предишния си опит те са развили когнитивно очакване, че нищо, което направят, няма да спре или предотврати неприятното усещане.

Заучената безпомощност при човешкия вид

Тази безпомощност е изследвана при много животински видове, но ефективността й може да се наблюдава и при човешките същества.

Един прост пример – дете, което се справя изключително слабо с решаването на математически задачи, бързо ще почувства, че нищо което прави, няма да окаже влияние на неговия успех по математика. По-късно, изправянето пред всяка математическа задача ще предизвиква у него усещане за немощ.

Заучената безпомощност е свързана и с няколко психични разстройства. Депресията, тревожността, фобиите, срамът, самотата — всички те се изострят от нея.
Добрата новина е, че според изследователите тя невинаги успява да обхване всички човешки настройки и житейски ситуации.

Но какво обяснява защо някои хора развиват заучена безпомощност, а други не? Защо тя е специфична за някои ситуации, а за други, които са по-глобални, не?

Много изследователи вярват, че характерният стил на обяснение при отделните хора помагат да се определи дали ще развият заучена безпомощност или не. Песимистичният обяснителен стил е свързан с по-голяма вероятност за поява на заучена безпомощност. Хората с този обяснителен стил са склонни да гледат отрицателно и с идея за неизбежност на предстоящите резултати.

Какво могат да направят хората, за да преодолеят заучената безпомощност

Психолозите препоръчват когнитивно – поведенческа терапия, която да подпомогне преборването на изкривените мисли и поведенчески модели, допринасящи за съществуването й.

Научената безпомощност може да има дълбоко въздействие върху психическото здраве и благосъстоянието на личността. Тя може да доведе до депресивни епизоди, повишени нива на стрес и понижаване на мотивацията за напредване в живота, ето защо е нужно всеки път когато я локализираме, да се опитваме да я преборим.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywell.com
Снимка: blogspot.com; mhadvocatesunited.wordpress.com