Тийнейджърите от поколение Z – по-застрашени от депресия, ако злоупотребяват с алкохол и наркотици

Ново проучване на експерти от „University College London“ гласи, че тийнейджърите от поколение Z, родени между 1997 и 2012 г., по-често страдат от психични проблеми, ако злоупотребяват с алкохол или наркотични вещества, за разлика от представителите на „милениалите“, израснали десетилетие по-рано.

Изследователи от Центъра за надлъжни изследвания към „University College London“ и от университета в Ливърпул анализират данните от две кохортни групи на 14-годишни подрастващи, родени през едно десетилетие. В първата група попадат над 11 000 участници от по-младото поколение Z, родени в периода 2000 г. – 2002 г. във Великобритания. Те са обект на научен интерес и по време на проведеното много мащабно изследване на децата от новото хилядолетие и техните семейства. Във втората група са включени повече от 5600 „милениали“, родени в района на Бристъл през 1991 г. и 1992 г.

Анализът е публикуван в списание „Journal of Adolescent Health“ и разкрива, че макар през последните десет години (2005 г. – 2010 г.) консумацията на алкохол, тютюнопушенето и агресивните прояви сред младите хора да са намалели, те до голяма степен обуславят депресивните състояния, наблюдавани при тийнейджърите от поколението Z.

Съавторът д-р Правеета Паталай споделя: „Хубавата новина е, че по-малко млади хора злоупотребяват с алкохол или наркотични вещества. Лошата обаче е, че онези, които все пак го правят, се сблъскват със сериозни психични проблеми, непознати на поколенията преди тях.“

Екипът сравнява честотата на психични нарушения, употреба на упойващи вещества и алкохол, проявите на антисоциално поведение, ИТМ и личното възприятие за наднормено тегло в двете групи от 14-годишни тийнейджъри. След това се разглеждат възможните връзки между тях.

Тийнейджърите от поколение Z са 2 пъти по-застрашени от депресия, ако употребяват наркотични вещества или алкохол

За период от 10 години се открояват две тенденции. Делът на тийнейджърите с депресия е почти двоен, като при поколението на „милениалите“ е 9%, а при представителите на поколение Z – 16%. От друга страна, е намаляла употребата на наркотични вещества и алкохол, както и случаите на антисоциални прояви, които в по-стари изследвания бе доказано, че имат сериозен ефект върху психичното здраве на подрастващите.

Случаите на целенасочена агресия между 14-годишните са спаднали от 40% на 32%. Повече от половината „милениали“ са опитвали алкохол преди 14-та си година, докато процентът при техните връстници едно десетилетие по-късно е 48. 9% от родените между 1981 г. и 1996 г. са пушили цигара на тази възраст, сравнено с едва 5% от тийнейджърите от поколение Z.

И при двете поколения учените изчисляват по-висок ръст на децата с психични проблеми в случаите, когато те са злоупотребявали с наркотични вещества и са проявявали по-често агресия. Оказва се обаче, че при подрастващите от поколение Z по-често рисковите форми на поведение са съпроводени и от оплаквания, свързани с психичното здраве. Например младите хора, родени между 1997 г. и 2012 г., които рано са опитвали цигари, са два пъти по-застрашени от депресивни състояния в сравнение с „милениалите“.

Наднормено тегло и възприятие за собственото тяло (body image) при подрастващите от поколение Z

Изследователите разглеждат също връзката между наднорменото тегло и влошеното психично здраве на тийнейджърите. За 10 години броят на затлъстелите младежи е нараснал двойно – от 4% на 8%. Представителите на поколение Z се възприемат като дебели по-често от „милениалите“, съответно 33% и 26%. При младите хора от поколението Z, които са с наднормено тегло или затлъстяване или се възприемат погрешно като такива, е по-голяма вероятността да страдат от депресия на 14-годишна възраст, отколкото при техните връстници „милениали“ 10 години по-рано.

Д-р Паталай обобщава: „Стана ясно, че сред тийнейджърите от поколение Z, които нямат антисоциално поведение, рязко е спаднал броят на страдащите от депресия. Ако следваме тази логика, то обратното също е в сила – злоупотребата с наркотици и алкохол при останалите, които имат психични проблеми, се среща много по-често. Все по-тясната връзка между депресията и дейностите, които могат да навредят на здравето на подрастващите от тези по-млади поколения, е наистина тревожна. Тя изисква сериозно обсъждане от експертите, които се занимават с обществено здраве, и предприемане на мерки.“

Д-р Сюзан Гейдж от университета в Ливърпул предупреждава, че злоупотребата с опасни субстанции, антисоциалното поведение, проблемите с възприятието за собственото тяло и депресията, които често се наблюдават в пубертета, имат дългосрочни ефекти не само върху отделния индивид, но и върху обществото като цяло. Тя смята, че е важно да се изследват връзките между гореизброените фактори, за да се окаже нужната адекватна подкрепа на подрастващите.