Най-честите видове депресия при тийнейджърите

Депресията е често срещана по време на юношеството и може да изглежда по по-различен начин при тийнейджърите, отколкото при възрастните. Подрастващите често изглеждат по-раздразнителни, отколкото тъжни, когато са в депресия. Но не всички видове депресия са еднакви.

>>> Как депресията при тийнейджърите се различава от тази при възрастните

Терминът „депресия“ се използва за описание на различни състояния. Има четири основни вида, които обикновено засягат тийнейджърите. Разпознаването на признаците и симптомите може да бъде от ключово значение за получаване на адекватно лечение, а ранната намеса често може да бъде ключова за успешната терапия.

1. Разстройство на приспособяването с депресивно настроение

Разстройство на приспособяването възниква в отговор на житейско събитие. Преместването в ново училище, смъртта на любим човек или справянето с развода на родителите са примери за промени, които могат да предизвикат този вид депресия при тийнейджъри. Разстройството започва в рамките на няколко месеца след отключващото събитие и може да продължи до половин година. Ако симптомите са налични след шест месеца, може би това не е правилната диагноза.

Макар и кратки по своята същност, разстройствата на приспособяването могат да окажат негативно влияние върху съня, обучението и социалното функциониране.

Разговорната терапия е много ефективна за справяне със стресовата ситуация и за научаване на нови умения, които да бъдат от полза за тийнейджърите в бъдеще.

2. Устойчиво депресивно разстройство (дистимия)

Устойчивото депресивно разстройство (дистимия) е нискостепенна хронична депресия, чиято продължителност е повече от година. Тийнейджърите с дистимия често са раздразнителни и имат ниско самочувствие, но също така нерядко изпитват чувство на безнадеждност.

Хранителните им навици и модели на сън също могат да бъдат нарушени. Често дистимията пречи на концентрацията и вземането на решения. Изчислено е, че приблизително 11% от тийнейджърите на възраст от 13 до 18 години страдат от дистимия.

Въпреки че устойчивото депресивно разстройство не е толкова тежко, колкото клиничната депресия, дългата продължителност може да окаже сериозно влияние върху живота на тийнейджърите. Често пречи на ученето, социализацията и цялостното функциониране. Освен това порастващите с дистимия са по-податливи на други разстройства на настроението на по-късен етап от живота.

Когнитивно-поведенческата терапия и лекарствата често са много ефективни при лечение на дистимия.

3. Биполярно разстройство

Биполярното разстройство се характеризира с епизоди на депресия, последвани от периоди на мания или хипомания (по-лека форма на мания). Както депресивното, така и маниакалното състояние продължават от няколко седмици до месеци. Симптомите на мания включват намалена нужда от сън, затруднено фокусиране и избухливост.

>>> Биполярно разстройство: каква е разликата между мания и хипомания

По време на маниакален епизод е много вероятно тийнейджърите да говорят бързо, да се чувстват много щастливи или глупави и да прибягват до извършването на рискови действия. Също така много подрастващи имат високорисково сексуално поведение по време на маниакален епизод.

Тийнейджърите с биполярно разстройство е много вероятно да изпитват значително нарушение в ежедневното си функциониране. Освен това сериозните им промени в настроението пречат на тяхното образование и приятелства.

При наличие на биполярно разстройство обикновено се прилага комбинация от лекарства и терапия.

4. Голямо депресивно разстройство

Голямото депресивно разстройство е най-сериозната форма на депресия. Изчислено е, че 13% от тийнейджърите на възраст от 12 до 17 години са преживели поне един епизод на разстройството през 2017 г., според Националния институт за психично здраве на САЩ.

Симптомите на голямото депресивно разстройство включват постоянна тъга и раздразнителност, мисли за самоубийство, липса на интерес към приятни дейности и чести оплаквания от физическа болка. Този вид депресия може да причини сериозни проблеми във взаимоотношенията у дома и в училище. Лечението обикновено включва терапия и прием на медикаменти.

Въз основа на пола разпространението на депресията е еднакво сред по-малките деца. След пубертета обаче момичетата са два пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с депресия.

>>> Тийнейджърите от поколение Z – по-застрашени от депресия, ако злоупотребяват с алкохол и наркотици

Лечение

За съжаление много тийнейджъри остават недиагностицирани и нелекувани поради факта, че често възрастните не разпознават признаците на заболяването при младите хора.

Ако забележите промени в настроението или поведението на вашето дете, които продължават повече от две седмици, запазете част при личния лекар. Изразете притесненията си и опишете симптомите, които наблюдавате.

Кажете ясно на вашето дете, че не го мислите за слабо или нестабилно. Говорете за проблемите с психичното здраве по същия начин, по който обсъждате проблемите с физическото състояние. Обяснете, че емоционалните проблеми се нуждаят от лечение по същия начин, както и физическите здравословни проблеми.

Личният лекар на вашето дете може да ви насочи към психотерапевт или психиатър за допълнителна оценка и лечение. Разговорната терапия, семейната терапия, груповата терапия и медикаментите могат да бъдат опции за лечение. Лечението обикновено се основава на вида депресия и тежестта на симптомите.