Социално и емоционално развитие на 13-годишните тийнейджъри

Вероятно при навлизане на детето в тринадесетата година заобикалящите възрастни ще видят някои интересни промени в юношата. Умственото развитие, което децата вече констатират, усещането, че вече са „големи“ и комбинацията на тези два факта с настъпващите физически промени превръщат ранното юношество в доста сложен период. Естествено е подрастващите да са доста объркани… почти колкото родителите си.

Нагласи за любовта и настроенията

Тринадесетгодишните тийнейджъри са под обстрела на различни хормони, които се променят съвсем неочаквано и допринасят за резките смени в настроението. Увеличаването на стресовите нива и проблемите с връстниците също не подобряват положението. 
Настроението на юношата обикновено е нормално, докато не му повлияе тази комбинация от фактори, но ако въобще липсват моменти на стабилност, е важно да се проследи за евентуални проблеми в психичната сфера. По това време може да се появят депресия, тревожност и други емоционални проблеми. 

Загрижеността за това дали всичко е нормално

Тринадесетгодишният човек е свръхчувствителен към промените в собственото си тяло, поради факта, че вижда същите в своите връстници. Той може да се притеснява от това, че е различен или да се чуди защо някоя, вече настъпила при други промяна, не се е появила и при него.

Имайте предвид, че това води до изключително много сравнения и притеснения, в тези моменти се появяват стеснителност и тревога, които се нуждаят от потушаване с безрезервна подкрепа от обгрижващите възрастни. В подобни ситуации родителите често са поставени в сложна ситуация, защото тревогите на юношата често са неразумни, но са истински и влияят пряко на психичното му състояние. Възрастните трябва да уверяват юношите, че всеки се развива с различен темп и е нормално някой да съзреят по-рано от други.
Най-важното, което трябва да помните - родители, учители и роднини -  е да не неглижират проблемите, защото макар и нищожни наглед, те са истински и важни.

Нужда от поверителност

Тринадесетгодишните тийнейджъри трябва да имат свое лично време и пространство. Това е периодът, в който, ако родителите още не са започнали да почукват на вратата на детската, преди да влязат, вече трябва да започнат. Личното пространство и интимността на тялото са изключително важни въпроси, а персоналният избор започва да набира тежест. Оставянето на разумно количество лично пространство е особено важно.

Нормален ли е този тийнейджър

Част от подрастващите в тази възраст са все още много „деца“, играещи с играчки и лудуващи в парка, а друга са „вече големи“ и опитват да изглеждат такива. И двата края на спектъра са напълно нормални, като може да очакваме от подрастващите следното:

- В тази възраст се развива усещането им, че са наблюдавани и постоянно съдени;
- развива се силна и болезнена загриженост за образа на тялото;
- самочувствието е уязвима зона и е възможно да се понижи трайно;
- чувството, че са неразбрани от близките, е много силно и с времето заяква;
- усещанията за яд и гняв могат да доведат както до сълзи, така и до по-крайни поведенчески изяви.

Много родители и учители на юноши в тази възраст се притесняват за темпа на социалното и емоционално развитие, но това не е основателно. Нужно е просто да се действа по-внимателно с тийнейджърите и да се отдаде специално внимание за признаците, които се появяват при злоупотреба с вещества или отклонения от психичната норма. Ако заподозрете подобни проблеми е добре да се обърнете към специалист възможно най-скоро, за да ограничите евентуалните последствия.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywell.com
Снимка: myfirstpaycheck.com