Три жени философи, за които вероятно никога не сте чували

Може би не са само три, но точно тези са посветили живота си на философията, по-специално на теориите за „идеалистичната“ осъзнатост.

Ако попитате някого да ви назове философ, за когото се сеща, почти сигурно е, че ще ви каже име на мъж. Е, тогава пък ние ще насочим светлината на прожекторите към три жени: Мари Колкинс (Mary Calkins), Мей Синклер (May Sinclair) и Хилда Оукли (Hilda Oakeley). И трите са били защитници на теорията за идеализма – идеята, че съзнанието е навсякъде, и по някакъв начин дори господства в света около нас.

Теориите за осъзнатото набират популярност и днес. Така например еколози като Сюзан Симард твърдят, че дърветата могат да „говорят“, а философи като Филип Гоф вярват, че елементарните частици представляват основни форми на съзнание.

Жените, за които ще ви разкажем по-долу, трябва да бъдат запомнени като едни от първите представители на това течение.

Мари Колкинс (1863 – 1930)

Тя учи психология и философия в Харвард. Макар да е отговаряла на всички изисквания за защита на докторска степен, такава й е отказана заради това, че е жена. Въпреки пречките, Колкинс има огромен принос в областта на философията, като поддръжник на теорията за идеализма. По същото време философи като Франсиз Хърбърт Брадли и Йосая Ройс започват да говорят за „абсолютния идеализъм“, или иначе казано – идеята, че вселената е изживяване или осъзнаване, нещо като изключително силен и необхватен ум. Тя притежава всичко, затова те наричат осъзнаването „абсолютно.“ Колкинс защитава тезата за абсолютния идеализъм и дори се задълбочава в нея, като разработва аргумент в нейна защита, състоящ се от 4 стъпки.

Стъпка 1

Тя твърди, че съществуват духовни, нефизични неща. Много философи приемат това твърдение. Дуалистите вярват, че нашият ум е нематериална субстанция или характеристика. Според Колкинс ние изпитваме директно духовните субстанции – възприятие, въображение, чувства.

Стъпка 2

Тя вярва, че духовният свят винаги включва Аз. Там, където има духовна активност – чувство, мечтаене, въображение, сън, има и Аз, което преживява въпросната активност. В подкрепа на своето виждане Колкинс изтъква човешкото осъзнаване. „Когато се самонаблюдавам, не виждам „щастие“ или „тъга.“ Вместо това аз притежавам тези чувства: Аз, моето Аз, се чувствам щастлив или тъжен.“

Стъпка 3

Колкинс е на мнение, че вселената е „изцяло и напълно духовна.“ Как е възможно това? Тя казва, че скалите и цветята не са осъзнати като нас, те „не обръщат внимание, не са активни, съществуват в замаяност.“

Ако всички гарвани, които някога сте виждали са черни, сигурно ще вярвате, че по принцип всички са черни. По сходен начин, Колкинс смята, че като осъзнати същества, ние, хората, изпитваме само и единствено духовни субстанции: възприятия, мисли, чувства. Като осъзнати същества за нас е немислимо да преживяваме света, в който живеем, без духовните субстанции: напълно неосъзнат човек не изпитва абсолютно нищо.

Ето защо тя вярва, че вселената се състои само от духовна субстанция, наречена осъзнатост.

Стъпка 4

Изхождайки от тезата си, че светът е духовна субстанция, Колкинс стига до заключението, че той е Аз-а. Според нея абсолютното е с мащабите на света около нас, едно безгранично Аз, което съществува и живее паралелно с нашите миниатюрни Аз.

Мей Синклер (1863-1946)

Всъщност Мей Синклер е артистичен псевдоним на английската новелистка Мери Амилия Сейнт Клер. Тя е наричана „увлекателния модернист“ и е прочута с нейните новели и участието й в движението на суфражетките (жени, които са се борили за предоставянето на повече права на женския пол във Великобритания и САЩ).

Според Синклер времето като понятие се състои от неделими моменти, нещо като филмова ролка или първите фотографии, изобразяващи обекти в движение. Всеки индивидуален кадър е като застинал пейзаж, море в абсолютен покой. Когато обаче се наслагат всички кадри един до друг, става ясно, че това море всъщност се вълнува. Голяма част от философите през 20-и век са споделяли нейната представа за времето като понятие.

Вярвайки, че времето е като филмова ролка, Синклер го определя като пъзел. Как точно са свързани помежду си отделните моменти? Защо времето изглежда сякаш се придвижва от един момент към друг? Тя смята, че няма нищо, което да служи като спойка между отделните моменти. Единствената спойка е съзнанието.

Като се опрем на вътрешните си преживявания, ние знаем, че умът ни може да запомни миналото и да предусети какво го очаква в бъдещето. Затова и Синклер е на мнение, че точно умът е инструментът, който свързва, съединява момент с момент, минало с настояще и бъдеще. Да вплетеш в една нишка безкрайността на времето изисква безгранична осъзнатост: абсолютното.

Хилда Оукли (1867-1950)

Хилда Оукли не получава своята Оксфордска степен, когато завършва образованието си, отново защото е жена. Все пак тя издава 6 книги на философска тематика и е преподавала в „Макгил“, Манчестър, както и в „Кингс Колидж“, Лондон. Тя обаче защитава един по-различен вид идеализъм.

Онтологичните идеалисти (тези, които изследват съществуващото, реалността и битието), като Колкинс и Синклер, твърдят, че реалността е духовна субстанция. Обратно на тях, епистемологичните идеалисти (онези, които се занимават с произхода и особеностите на познанието) защитават тезата, че съзнанието се пропива във всичко, което знаем за реалността. Например Кант е смятал, че ние, хората, възприемаме нещата във времето и пространството, но те, сами по себе си, могат да нямат нито времево, нито пространствено измерение. Оукли е била истински привърженик на епистемилогочния идеализъм на Кант, но не е била съгласна с много от детайлите му.

За разлика от Кант, Оукли вярва, че времето е реална характеристика на света. Нашите възприятия се раждат от непознатото, при това непрекъснато. Оказва се, че не умът ни налага времева рамка върху нашите възприятия, по-скоро външният свят го прави.

Оукли твърди, че нашите спомени имат креативна функция. Те моделират преживяванията ни.
Представете си дете, което влиза в работилница. То вижда парчета метал и необработено дърво. Сега си представете дърводелец, който влиза в същата работилница. Той вижда чук, трион, шлайф машина, отвертки и така нататък.

За разлика от детето, дърводелецът разпознава предметите – той ги помни. Оукли смята, че спомените променят неговите възприятия. Детето вижда безформени предмети, парчета метал или дърво, докато майсторът разпознава чукове и длета. По подобен начин антрополозите са на мнение, че културата на човека определя и формира неговата реалност.

Защо трудът на тези жени е бил пренебрегван?

В областта на философията техният труд и усилия са били много ценени. Книгата на Колкинс – „Непроменливи проблеми“ има 5 издания, а самата тя става президент на Американската философска асоциация.

Оукли става третата жена президент на Аристотелското общество.

И въпреки това, техните философски възгледи са слабо познати. Те дори не са вписани в Станфордската енциклопедия по философия.

Едната причина вероятно е, че идеализмът не е на мода. А другата – женомразство.

Би могло да се добави още една – всички тези, изложени по-горе, насочват към самонаблюдение или вътрешно преживяване, което донякъде може да се определи като форма на интуиция.

Философите продължават да спорят относно стойността на интуицията. През последните няколко десетилетия обаче проучванията върху съзнанието дадоха нов живот на понятието „интроспекция“. Може би това е начинът да се отдаде заслуженото уважение на имена като Колкинс, Синклер и Оукли.