Юнг, колективното несъзнавано и ролята му за нас

Концепцията за колективното несъзнавано е радикална за времето, в което се ражда.
Тя е създадена от Карл Юнг и се отдава на близките му отношения със Зигмунд Фройд.
Докато приятелството между Фройд и Юнг не издържа на времето, то идеята за колективното несъзнавано, породена от него, е приета за най-важния принос на автора си в психологията.

Въпреки огромното развитие и претенциите, предявени и от други психолози, светът е признал, че Карл Юнг е първият, изложил теория за този феномен, и творбите му са приети като изключително полезна част от научната мисъл, изследваща човека.

Какво представлява колективното несъзнавано

Юнг предполага, че колективното несъзнавано е слой на човешкото несъзнавано, който свързва всеки един от нас с историята на мислите и поведението на цялото човечество.

Идеята кристализира в Юнг след сън, че е в къща, чиито първи етаж е добре декориран и организиран (съзнателна личност), след това приземният етаж е по-средновековен и мрачен (лично несъзнавано), и накрая е мазето с признаци на примитивна култура и древни черепи, захвърлени в него (колективно несъзнавано).

Съвременната аналогия може да се представи като наследствена база данни или „облачно пространство“ за съхранение за информация. Това огромно информационно поле се корени в древни времена и ние всъщност имаме достъп до "файловете" при нужда от тях. Последното ни позволява да се възползваме от опита, характерен за човечеството.

Какво съдържа колективното несъзнавано

Всъщност това е пространството, от което идва така нареченият „архетип“. Архетипите са универсални понятия, които както изглежда инстинктивно познаваме. Те са това, което Юнг описва като "идентични психични структури, общи за всички". Архетипите означават, че можем да имаме същите мисли и идеи като други хора, които никога не сме срещали, въпреки че идват от съвсем различен произход и култура.
Пример за това е връзката с детето. Никой не ни казва какво е да си майка, но реагираме по определен начин на майчинство, независимо къде в света сме родени или каква е нашата култура, религия или раса.

Ако всичко това е вярно, защо тогава хората не са еднакви

За начало отговорът е в думата "несъзнавано" — колективното несъзнавано работи по начин, който е извън нашия психически контрол.

Архетипите, които се съдържат в колективното подсъзнание, също са в основата си пасивни. Както казва Юнг те могат да бъдат разглеждани като "депозитите на всички наши преходни преживявания, но не са самите преживявания".

Подобно на чертежите, архетипите се превръщат в опит, като ние несъзнателно избираме да действаме според тях, побутнати от нещо, което се случва с нас, като предизвикателство или жизнена криза. И тъй като това, което се случва с всеки един от нас, е уникално, ще използваме и ще проявяваме части от колективното несъзнавано по индивидуален начин.

Защо Фройд отрича толкова пламенно идеята за колективното несъзнавано

Не е вярно, че Юнг отрича оформящото действие на личния опит над индивида. Просто не вярва както Фройд, че човекът пристига като празна плоча в света, а после бива записан/оформен само и единствено от своите преживявания, което означава, че всяко нещо в нашата психика е уникално за нас.
Юнг намира тази гледна точка за ограничаваща и решава да обясни концепцията за колективното несъзнавано, която явно пасва идеално на празното пространството в теоретичните среди. Той изяснява, че всички имаме „архетипния потенциал“ и можем да изберем да го активираме и развием, или да не го направим.

За Фройд личният опит е начинът да разберем кои сме ние. Според Юнг той съществува, за да развие това, което вече е вътре в нас.

Как Юнг изгражда концепцията си

Сънищата изиграват голяма роля за Юнг при формирането на теорията. Още в детството си той е очарован от инстинктите и забелязва, че сънищата съдържат неща, които са извън собственото му познание и опит.

По-късно Юнг работи в психиатрична болница, където има възможност да проучва пациенти с шизофрения и да практикува научните си наблюдения. Той забеляза, че в халюцинациите и заблудите на пациентите му присъстват образи и символи, които са по-мащабни от техния личен опит и дори имат митични смислови препратки.

Дали това не е налудничаво или пък е истина

Подобни теории се анализират в съвременните клонове на науката, което означава, че идеята е била твърде напреднала за времето си.

Пример за това са етологията и поведенческата биология, включващи изучаването на животни в техните местообитания. Открито е, че всеки вид съдържа кодирана в него централна нервна система от вродени механизми за освобождаване. Те се разглеждат като наследствен набор от поведения, които стават активни, когато се сблъскват с правилния стимул. Пример за това са бебетата чайки, които виждат червеното петно на клюна на майка си и го кълват, за да им се даде храна.

По какъв начин колективното несъзнавано има връзка с мен

Юнг споменава, че можем да получим пряк достъп до колективното несъзнавано чрез нашите сънища. Можем да си спомним своите съновидения и да търсим архетипите. След това да тълкуваме мъдростта, която архетипът предлага. Например, ако сънуваме старец, който разговаря с нас, можем да решим, че това е знак, че сме на прав път в живота и се доближаваме до нашата лична вътрешна мъдрост.

Колективното несъзнавано също е начин да се чувстваме свързани, вместо да сме изолирани от другите в света. Може да идваме от различни места и да поддържаме разминаващи се гледни точки, но всички копнеем за майчина любов, чувстваме страх, когато мислим за смъртта, и търсим смисъл. Ние всички сънуваме в архетипи.