Три често срещани грешки, които родителите допускат

от 25 юни 2018г., обновено на 29 май 2019г.

Оглеждането и възпитанието на децата се практикува от хиляди години, но въпреки знанията и опита на редица поколения, родителите продължават да допускат грешки. Независимо от желанието на майките и бащите да положат възможно най-добрата грижа за синовете и дъщерите си, вземането на правилните решения относно възпитанието на малчуганите е по-трудно отколкото изглежда отстрани.

На вниманието ви представяме 3 често срещани грешки, които допускат родителите, според клиничния психолог към института Child Mind д-р Матю Роус (Matthew H. Rouse). Също така ви представяме няколко съвета, които ще ви помогнат да подобрите взаимоотношенията с вашите синове и дъщери.

1. Клопката на ескалацията
Грешката, свързана с ескалирането на напрежението и негативните емоции, може да се случи по два начина. Първият вариант представлява ескалация на поведението от страна на детето. Обикновено тази ситуация започва с искане на малчугана за сладко или видео игра, но след кратко обяснение, че вечерята наближава или вече е играло достатъчно, детето реагира на отрицателния отговор с плач, молби или гневно избухване.

Поведението на малчугана продължава, докато накрая не отстъпите, мислейки, че сте готови да направите всичко само и само дъщеря ви или синът ви да спре да плаче. Това, което детето ви е научило, е, че единственият начин да получи шоколада или видеоиграта е като крещи или плаче колкото се може по-силно. Когато родителите не отстояват позицията си, вероятността детето им да пробва същата стратегия следващия път, когато чуе отговора "не", се увеличава значително.

Разбира се и противоположната ситуация е възможна. Понякога детето учи родителите си, че ще направят това, което се очаква от тях само след ескалация от страна на възрастния.

Класическият пример е, когато казвате на детето си да направи нещо – да се приготви за лягане, да си измие зъбите или да си напише домашните – но то не реагира по никакъв начин. Едва след като повторите думите си няколко пъти и повишите тон, малчуганът решава да свърши задачата, която сте му поставили. По този начин учите сина или дъщеря си, че наставленията ви не се броят, освен ако не се развикате.

Как да се справите с трудната ситуация

За да избегнете повишаването на тон от ваша страна и бурните изблици на гняв и сълзи от страна на детето, не променяйте позицията си и останете спокойни. Ако сте отказали нещо на малчугана, то тогава се опитайте да не обръщате внимание на всякакво поведение на малчугана, чиято цел е да ви накара да си смените мнението. Игнорирането на виковете, хленченето и гневните прояви е трудна задача, но ще послужи да ограничи подобно недопустимо държание в бъдеще. Матю Роус съветва родителите да бъдат готови да похвалят малчугана, щом той се успокои и започне да си играе или да говори с по-спокоен тон,.

Същото важи, ако поставяте задача на детето си, но то не ви обръща внимание. Може да повторите заръката си още веднъж, но без да повишавате тон. Също така обяснете на малчугана, че ако не изпълни молбата ви, ще има последици.

Например: "Казах, че е време за вечеря. Ако не отидеш да се преоблечеш и да си измиеш ръцете, ще гледаш 10 минути по-малко телевизия преди лягане."

Ако детето ви изпълни молбата ви, бъдете готови да го поздравите, дори и да се е наложило да му кажете два пъти.

2. Грешното схващане Това е просто фаза

Друга често срещана грешка според клиничния психолог Матю Роус, която повечето родители допускат, е схващането, че проблемното поведение на децата им е просто фаза, която естествено и без помощ ще премине от само себе си. По този начин обаче те игнорират неприемливото държание, което може да се влоши с течение на времето.

Например: Вашето тъкмо проходило дете е агресивно към другите малчугани, с които си играе.

Възможно е малчуганът да прекрати проблемното поведение (което се изразява в удряне, щипане или замеряне с предмети) в някакъв момент. Въпреки това начинът, по който вие и другите възрастни реагирате, ще окаже влияние колко бързо детето ще престане да показва агресия.

Тестването на лимитите на останалите е естествено поведение за малчуганите, които тепърва започват да осъзнават кое е позволено и кое не. Ако родителите или другите възрастни не се намесят, за да обяснят на детето какво може и не може да прави, то ще реши, че проблемното поведение е приемливо. Именно поради това е от изключително значение да не се игнорира недопустимо държание от страна на малчуганите под претекста, че е само фаза.

Как да се справите с трудната ситуация

Матю Роус обяснява, че всички малки деца хапят и удрят останалите или вземат чуждите играчки в даден етап от развитието си – те изпробват нови видове поведения. Важно е родителите да реагират по адекватен начин, за да може малчуганите да разберат ясно кое е недопустимо. Определянето на лимити, комбинирано с похвали колко се може по-често, когато детето покаже правилно отношение към другите, ще спомогне за намаляването на неприемливите изяви.

3. Грешното схващане, че проблемното поведение на децата е извършено нарочно, за да ви ядоса

Тази грешка представлява неправилното интерпретиране на поведението на децата като нещо, което те правят нарочно, за да ядосат или дразнят родителите си.

Например: Казвате на детето си, че е време да спре с играта и да се приготви за посещението при баба си. Когато се връщате в стаята след 10 минути, заварвате малчугана още да си играе. Тогава се чувате да казвате – "Казах ти да се приготвяш, за да отидем при баба ти. Знаеш, че това е важно за мен, а не го направи. Правиш това нарочно, за да ме ядосаш."

Опасното тук е да мислите, че детето се държи по определен начин, за да ви нарани или да ви лази по нервите. Всъщност реакцията му зависи от редица фактори. Възможно е детето да не е развило адекватни стратегии, за да се справи с тревожността, предизвикана от напускането на дома. Или най-вероятно малчуганът е направил грешка. Съществуват множество евентуални причини за поведението на детето, като най-малко вероятната е, че то се е опитало нарочно да ви разгневи.

Ако сте прекалено фокусирани върху убеждението, че малчуганът ви представлява "малък манипулатор", чиято цел е да вгорчава живота ви, сигурно ще реагирате по доста негативен начин към него. Независимо от причините за проблемното поведение на детето ви е препоръчително да реагирате по спокоен и уравновесен начин, за да обезкуражите подобно държание и да помогнете на сина или дъщеря си да се справят с труден и предизвикателен момент.

Как да се справите с трудната ситуация

Матю Роус съветва първата ви стъпка да се изразява в премахването на думата манипулативно от речника ви. Схващането, че детето ви се преструва и играе роля само за да ви лази по нервите, а вие сте жертвата в цялата тази ситуация, не е конструктивно и няма да донесе нищо положително. Когато малчуганите действат нерационално или не могат да регулират емоциите си, си спомнете, че те все още не са усъвършенствали уменията си, свързани със самоконтрола. Гневните избухвания или ревове обикновено не са толкова добре планирани, а по-скоро отчаяна реакция от страна на детето.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: childmind.org
Снимки: unsplash.com; canva.com