Защо децата се нуждаят от правила

В интернет има толкова много „правила за родители“, че може да ни се завие свят. Можем да опитваме да наложим безброй повели, взели твърде сериозно съветите, прочетени случайно. Може да отречем всичко и да оставим детето да се развива, както му е писано. А може и да се замислим защо на малчугана са нужни правила, преди да предприемем действия. От хлапета са ни учили, че има приемливи и неприемливи неща.

Но защо?

“За да сме по-послушни и кротки”, “За да е по удобно на родителите ни” или “За да свикнем, с идеята, че по-силните от нас се налагат“?

Разбира се, че не.

Светът се гради на логика и правила, обществото се гради на такива, човешката личност също е основана на тях. Стабилността на човека е построена на това да знае къде са личните му граници, а не да се налага да бъдат привнасяни отвън. Ако искаме социално адекватно, емоционално стабилно дете трябва да се грижим то да разбира правилата.

Какво им е важното на правилата?

Незрялата психика на децата не може да прецени как влияят действията им на околните. Могат да видят началото и резултата, да направят оценка дали (и понякога защо), това което се случва предизвиква емоции. Могат да решат дали им е приятно, или не. Но до училищна възраст не могат да преценят как постъпката им би се отразила на другиго, ако този друг не го обясни.

Психичните процеси на децата имат нужда от предвидима и стабилна среда, за да изградят здрава и спокойна личност. Имайте предвид, че дори самите те, като “смутители на реда”,  могат да играят роля за рушене на структурата, от която зависи благополучието им. Поставянето на граници и правила въвежда ред, и логика в света — прави го предвидим. Предвидимият свят е спокоен, стабилен и полезен за децата.

Правилата учат децата какво е авторитет. Добре поставените правила, които поддържат структурата на предвидимия свят, показват на детето кой е авторитетът. Това е човек, който има повече възможности, умее повече неща, знае повече, но налага (и по-важното - спазва) същите правила. Този човек не е деструктивен, той не руши реда. Не налага нови правила, само за да покаже силата си или да достигне облаги. Той е лидер, а не насилник.

Ако налагащият правилата ги променя постоянно, не ги спазва и има унищожително поведение, просто ще даде пример на детето, че по-силният и жестокият е овластен. Подобно знание може да превърне детето в две неща - насилник, действащ на наблюдавания принцип, и жертва, подчиняваща се на такъв насилник.

Налагането на граници, което представляват правилата, показва кое е желателно. Просоциалното поведение, освен че избягва нежелателните действия, насърчава желателните такива. Преди на детето да се сигнализира, че не е хубаво да хапе (да се постави граница) то няма как да научи. И след като сме му обяснили защо не трябва да хапе (показвайки границата), можем да го научим да се извинява (да дадем пример за добро поведение). Отношението към света, желателното и нежелателното се градят основно на верните правила, създадени по верен начин.

Още една причина да се налагат правила - детето изгражда своя система за преценка на света, важните и маловажните неща в него. Успява да прецени кои мотиви за изпълнение на някакво действие са първостепенни и кои нищожни.

Как да налагаме правилата?

Важно е съобразяването на правилата с възрастта на детето, защото то не може да е адекватно на същия набор норми като нас. Но е важно и да обясним “защо” съществува това правило, периодично да напомняме и ако се случи изключение, да го маркираме като такова. Така детето ще има поставена граница, ще знае защо тя съществува и кога са случаите, в които може да я пристъпва.

Правилата учат децата, че съществуват естествени последствия от действията им. Престъпването на правило носи своите санкции (които са съобразени с възрастта на малчугана и сериозността на белята). Те не са приятни, на този който ги налага, но се случват.

Ако на детето се каже, че нещо ще се случи, а не се случи, то се оказва в ситуация с доста негативи. Стартира се с това че авторитетът на възрастния пада. Налагането на правилото е било пропуснато без да се каже, че е изключение - така че се очаква последствие (оказало се просто заплаха). Границата, налагана до момента се размива и това всява несигурност, което кара детето да провери случващото се, престъпвайки още граници.

Не трябва да сме деспоти. Едно е детето да е създало опасна за здравето ситуация, друго да проверява границите и трето да направи неволна беля. Нужно е след всяко прекрачване на границата последствията да отговарят на вида действие. Необходимо е да се използва вътрешното усещане кога да сме великодушни и кога строги.

Правилата и границите не са всичко в детското възпитание. Те просто допълват топлите чувства, доброто отношение и обясняването на случващото се. Но без тях децата няма да могат да адаптират психиката си към света, в който живеем.

Снимка: shaw.af.mil