Амае – детинското поведение за получаване на внимание

“Амае” („amae”) в японската култура описва форма на поведение, целящо да сближи двама души по начин, наподобяващ връзката майка-дете.

Какво означава „амае“?

На всеки се е случвало да умолява мама или тате да направи нещо за него, нещо, което сам би могъл да направи. Или твърде отдавна сте напуснали бащиния дом, за да си спомняте? Ако е така, ще ви попитаме друго – молили ли сте партньора, съпруга/съпругата или близък ваш приятел да направи за вас нещо, на което сте способни и вие? По-вероятно е да отговорите с „Да“. Това означава, че в някаква степен сте били ангажирани в подобен тип взаимоотношения, наречени „амае“.

Какво всъщност е „амае“? Такео Дой (Takeo Doi) е първият, обърнал внимание на това явление в Япония в своя бестселър „Анатомия на зависимостта“. Такео Дой е професор и психоаналитик към японския университет. Получава вдъхновение да разгледа именно този въпрос през 1950 година, когато изживява културен шок, премествайки се в САЩ да учи психиатрия. Той решава да направи по-задълбочен анализ на японската психика, като вижда „амае“ просто като молба на човек да бъде обичан.

Концепцията за „амае“

Според Такео Дой идеята за „амае“ е човек да постигне хармония с останалите и да може да бъде зависим от тях, така както едно дете зависи от своите родители. Той смята, че дори то да се държи нелепо, родителите пак задоволяват желанията му. Дой вярва, че подобно усещане за близка, интимна връзка е най-съвършеното на този свят и неговата тайна съставка всъщност е точно „амае“.

Трудно ли ви е да възприемете подобна теза? Ето два различни сценария, които ще ви помогнат да разгадаете по-добре какво е „амае“.

Представете си, че сте родител на 12-годишно момиче, което ви моли да му помогнете да си завърже обувките. Очевидно молбата е абсурдна, тъй като отдавна е способно да го прави само. Сега си представете, че детето си е счупило ръката и затова ви моли да му помогнете при обуването. При първия сценарий се наблюдава „амае“, ако вие склоните да помогнете за обувките от позицията си на родител. При втория сценарий вие просто разбирате, че момичето наистина има нужда от помощ и е зависимо от вас, защото има проблем.

„Амае“ vs. зависимост

Сигурно ще кажете: „О, ясно, „амае“ означава зависимост. Всъщност е малко по-сложно. Основната разлика между „амае“ и зависимостта е контролът.

„Зависимост“ означава някой да упражнява пълен контрол над другия. При класическата й форма единият дава правото на пълен контрол на другия, защото го възприема като авторитетна фигура. Най-крайната степен на зависимост се открива при зависимото личностно разстройство, където човекът доброволно се подчинява и „прилепя“ за другия.

При „амае“ е точно обратното. Тогава той моли за помощ, за да овладее ситуацията, в която е попаднал. При нормални обстоятелства може да упражнява контрол и да играе ролята на авторитет за другите.

„Амае“ в глобален аспект

Казуко Бехренс (Kazuko Behrens) казва, че „амае“ се проявява във всякакъв тип взаимоотношения, на различна възраст и може да има както положителен, така и отрицателен ефект. Тя разглежда този тип поведение в собствената си страна – Япония, и в САЩ, където е преподавател по психология към политехническия институт „SUNY“.

Бехренс споделя, че в Япония думата „amae“ e уникална, защото събира в себе си толкова много феномени, типове поведение и взаимодействия. Като започнем с бебешкия плач, който моли майката да гушне бебето, и стигнем до съпругата, която моли съпруга си за онзи много скъп парфюм например. Тя е на мнение, че „амае“ съществува навсякъде по света и хората се сблъскват с него, без дори да знаят, че си има наименование.

Бехренс открива признаци на „амае“ дори в сериала „Приятели“, където персонажите сноват от единия в другия апартамент, и дори използват храната от хладилника на другите. Казуко Бехренс споделя: „Често казвам на познати, които отиват в Япония, че ако искат да попитат за посоката, е добре да избягват резките и внезапни спирания на минувачи, както и деловия, студен тон. Ако подходят така, японецът би се уплашил и би подминал. Ако обаче имат объркано, невинно изражение, и кажат, почти плачейки, „Май се изгубих…“, веднага ще срещнат съчувствие и подкрепа.“

Миловидното изражение, плахостта и предварителното извинение за създаденото неудобство се прилагат много често в Япония.

„Амае“ като форма на принуждаване

Понякога то се използва от хората с користни цели, например в работна обстановка. Началникът може да отправя по-настойчиви молби специално към жените в колектива да сервират чай на клиенти или посетители. Бехренс смята, че значението на „амае“ се е променило много през годините и концепцията на Такео Дой вече не покрива всеки от аспектите.

Очакването при „амае“

Очакването играе много важна роля. Започва първо с предположението на човека, че неговата молба ще бъде уважена. Но не всеки път отсрещната страна е щастлива да чуе тази молба и може да не откликне. Казуко Бехренс споделя, че е от голямо значение да се научим да разгадаваме хората, да си поставяме граници и да откриваме подходящия човек, към който да насочваме молбите си.

Игра между двама

Винаги има двама при „амае“. Жената например може да кокетничи пред мъжа, за да получи внимание или да бъде задоволена нейна прищявка.

Колегите може да решат да подадат колективно оплакване, че биват претоварвани на работното си място. Когато подобен тип поведение се приема и от двете страни, то е забавно и би могло да съживи отношенията между двама души. Дори когато вече са пораснали, децата могат да помолят своите възрастни родители за услуга, само и само да ги накарат да се чувстват полезни и пълноценни.

Тъмната страна на „амае“

Когато се прекрачат границите на благоразумното, „амае“ може да прерасне в ненавист или дори по-лошо. Да, тя е „мека сила“, средство, благодарение на което по-слабата страна в една връзка, дете или пък служител, иска помощ или подкрепа.

Когато обаче целите са користни, „амае“ вече добива недемократичен характер, без значение дали се използва вкъщи, или в офиса. Абсолютното придържане към „амае“ подсилва създадената йерархия и води до дисбаланс в упражняването на власт. Казуко Бехренс открива негативен ефект от „амае“ в онези форми на насилие, станали причина за началото на движението „#MeToo“.

Незадоволени потребности през детството

Ако възрастен човек неистово опитва да използва „амае“ в ежедневието си, Дой смята, че най-вероятно причината е неговото отхвърляне като дете. Ако на нуждите му не е било откликвано, то се превръща във възрастен, търсещ постоянно внимание и опора. Когато бебето плаче и родителите са там, за да го утешат, то ще се превърне в независим и уверен пораснал човек. Такива деца развиват увереността, че могат да изследват света, защото знаят, че винаги ще има някой, който да ги подкрепи при нужда. Пренебрегваните деца, които заспиват, уморени от плач, се превръщат в големи хора, които продължават да не знаят кога ще удовлетворят нуждите им, затова са несигурни в себе си и непрекъснато търсят утеха и помощ.

„Амае“ в Япония

Зависимостта, незрелостта и инфантилността все пак са нюанси на „амае“. В японското общество се цени много социалната хармония и затова тези нюанси са се превърнали в част от едно адаптивно поведение, което позволява на хората да потърсят помощ, да заздравят връзките си с останалите и дори да отправят неподходящи молби.

„В Япония е нормално и не е срамно да се отнасят с теб като с дете“ казва Куми Курода (Kumi Kuroda), невроучен и психиатър. За него „амае“ е начин да избягаме за малко от живота на възрастните. Това бягство може да ни освободи от стреса, защото всеки възрастен има нужда от нечие внимание и грижа.

Положителното „амае“ означава отново да станем деца. И в това няма нищо лошо. Всеки някога е бил дете, а в душите си все още сме, поне от време на време.