Хората, които "трябва да бъдат обичани", рядко откриват това, което търсят

от 24 юли 2018г.

„Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя“. - Хорхе Луис Борхес

Малко източници на страдание са толкова изтощителни, колкото e острата нужда от любов. Понякога тя се превръща в натрапчиво желание винаги да получава нещо, дори ако това са само остатъци... Хората, които живеят с мисълта, че „трябва” да бъдат обичани и са готови да пожертват всичко в името на това да получат любовта, която заслужават, обикновено я търсят на най-неподходящите места.

Повечето хора познават това чувство. Колко пъти сте чували или вие самите сте изричали фразата: „Аз просто имам нужда да бъда обичан”? При някои хора обаче тази необходимост е постоянен спътник в живота им. Всъщност, дори да отговориш: ”Винаги ще има някой, който те обича, и това си ти самият”, това няма да проработи, защото хората, при които чувството за празнота е толкова голямо, а нуждата от любов - спешна, сляпа и отчайваща, имат много, много по-голям проблем. Липсва им търпение да седнат на чаша кафе със себе си, да говорят със себе си и да убедят себе си, че колкото и любов да получават от другите, от нея не би имало никакъв смисъл, ако те самите не се обичат.

Може би това е едно от най-големите психологически и емоционални усилия, които преживяваме: да накараме хората, особено тийнейджърите, да осъзнаят, че любовта не може да съществува от необходимост. Фразата "Обичам те, защото имам нужда от теб" говори за страх и несигурност и не е здравословна. „Добрата”, здравата любов е израз на свобода, лично удовлетворение и благополучие.

Нуждата от любов е причина за многобройни емоционални капани

Всички знаем това, но сякаш само на теория, която забравяме в ежедневието. В стремежа си да направим всичко, за да получим любовта на околните, ние налагаме вето на нашето лично израстване, което ни прави пленници на грешните хора. Убедени сме, че те са нашето спасение, които запълват със смисъл всяка празнина в сърцата ни.

И въпреки че знаем теорията, въпреки че прекрасно знаем колко е важно на първо място да се научим да обичаме себе си, ние продължаваме да следваме самосаботираща линия на поведение.

Но защо това поведение става хронично? Ето някои от причините.

Хората, които натрапчиво се нуждаят да бъдат обичани, по принцип нямат референтен модел, на който се основава поведението им. Обикновено причината се открива в детството, когато е създаден грешен стил на привързване.

Хората, за които получаването на любов се е превърнало в натрапчива идея, се чувстват удовлетворени дори от трохите, които им се подхвърлят. Това ги кара да приемат всичко, което идва при тях, без да го филтрират или оценяват. Те ще се приспособят към токсична връзка или ще направят всичко – включително ненужни саможертви и самоунижение, за да получат внимание, любов и привързаност.

Те живеят в непрекъснато противоречие. Неистовата, натрапчива нужда от любов е без съмнение саморазрушаваща за човека, който страда от нея. Той ще влиза отново и отново в отровни взаимоотношения, защото не може да осъзнае, че може да получи това, което иска, само ако го потърси в себе си.

Всички ние имаме "нужди" или важни стремежи: добра работа, по-голяма къща и дори малко повече късмет в живота. Това обаче са леки, дори шеговити "потребности", които рядко създават зависимост или неприятности. Ние сме наясно, че всекидневието ни може да бъде малко по-добро, ако постигнем тези стремежи, но те не ни обсебват: разбираме, че те са по-скоро желания, отколкото нужди.

Добра идея е да коригирате терминологията си и да живеете честно според нея. Вместо да се "обичаме" и обичаме околните - осъзнато и здравословно, ние "искаме", "настояваме" да бъдем обичани. Не е нужно да "намираме" любовта, а да "позволим" любовта да ни открие.

Нека позволим на съдбата, шансовете или на самият живот да ни срещнат с този специален човек, за когото мечтаем, а междувременно да не спираме да се грижим за вътрешната ни градина. Намерете удоволствие в тази самота, без да се придържате към невъзможния идеал или да поставяте празна купа пред другите, очаквайки те да я напълнят.

Помнете, че ако обичаме себе си, ако уважаваме себе си и се грижим за собствената си градина, ние няма да позволим да бъдем малтретирани, само за да се чувстваме обичани.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com
Снимка: taiseee.com

Още по темата: