Чуването на гласове е много по-често срещано, отколкото си мислите

Чуването на гласове, които другите хора не могат да възприемат, също като сънищата могат да бъдат тълкувани спрямо личните преживявания на всеки един човек. Преобладаващият медицински модел обаче насочва вниманието на професионалистите по психично здраве не толкова към значението на несъществуващите звуци, колкото към наличието им.

Според диагностичните библии на психиатрите и психолозите, а именно американския Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства 5 и Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето 10, слуховите халюцинации са симптом за психични разстройства като шизофрения. Според някои психиатри причините за чуването на гласове са генетични или биохимични, а не смислови реакции спрямо житейски случки и ситуации. Въпреки че по-малко от 1% от населението получава диагноза поради наличието на този симптом, международни проучвания показват, че около един от осем души съобщават за слухови халюцинации поне веднъж в живота си.

Джон Рийд, професор по клинична психология към Университета на Източен Лондон споделя своята гледна точка:

Слуховите халюцинации варират не само по честота. Някои хора чуват само лоши гласове – такива, които ги заплашват или дават потенциално опасни заповеди. Други разказват, че гласовете са добри – те ги подкрепят, успокояват или насърчават. Много съобщават за наличието на слухови халюцинации и от двата типа. За част от хората гласовете принадлежат на техни познати, роднини или приятели. В някои случаи гласът е само един, в други индивидът възприема много. Практикуващите психолози и психиатри обясняват, че някои техни пациенти чуват гласове още като деца – слуховите халюцинации водят своето начало от въображаемите им приятели. Възможно е обаче появата на нереалните звуци да се случи в по-късен етап от живота.

Често срещано е при мъжете и жените, които чуват гласове, да се опитат да придадат смисъл на своите изживявания, отричайки твърдението, че слуховите халюцинации са просто безсмислени прояви на химичен дисбаланс или друга предполагаема биологична дисфункция. Вероятно най-очевидният пример за значение и логика във възприемането на нереални звуци са изследванията, които показват, че значителна част от вече навършилите 60 години, чийто партньор е починал, признават, че са чули или видели своята загинала половинка скоро след смъртта й.

Обикновено негативните гласове са свързани с травмиращи житейски преживявания. Четири изследвания с участници, които са се възползвали от услугите на професионалисти по психично здраве. При хората, които са преживели физическо или сексуално насилие като деца, повече от половината слуховите халюцинации са свързани с тормоза. Други проучвания предоставят примери за случаи, в които въображаемите гласове принадлежат на насилника. Според професора по клинична психология Джон Рийд е желателно професионалистът по психично здраве да попита дали пациентът би искал да говори за случилото се, вместо да отхвърля слуховите халюцинации като безсмислени симптоми на мозъчно заболяване.

Съществуват множество примери от историята за хора, чуващи гласове и убедени в техния смисъл. Жана д'Арк е една от най-известните исторически фигури, които се причисляват към тази група. Въпреки това схващането, че гласовете са случайни и несвързани прояви на проблеми с функцията на мозъка е скорошно творения на културите, в които медицинският модел за човешкото страдание доминира.

Нормална част от живота?

Според някои народи чуването на гласове е нормална част от живота. Когато професорът по клинична психология Джон Рийд работи в Нова Зеландия, негов колега от маорски произход интервюира 80 представители на коренното население на острова, за да разбере каква е причината хората да получават слухови халюцинации. За участниците в интервюто възприемането на звуци, които никой друг не чува, представлява нещо нормално, а въпросът на учения е нелогичен за тях.

За някои хора гласовете не са странни, те са част от ежедневието. За други те са повод за запознанство и съдействие. През последните две десетилетия са се появили множество групи за подкрепа за и от мъже и жени, които чуват гласове. Членовете на тези групи могат да предоставят интересни проникновения и опит на професионалистите по психично здраве, особено за това как да слушат с уважение и да търсят смисъл.

Гласовете носят със себе си важни послания за проблеми, които трябва да бъдат преодолени. Може би психолози и психиатри трябва малко по-често да зададат въпроса "Какво казват гласовете?" на своите пациенти.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: unsplash.com