Психотичен срив – дефиниция, причини и лечение

Психотичен срив настъпва, когато индивидът загуби връзка с реалността. Причините за него могат да бъдат съпътстващо психично разстройство или тежко травмиращо събитие. Някои експерти го наричат още психоза или психотичен епизод.

Причини за психотичния срив

Има различни хипотези за причините, поради които настъпва психотичен срив. Според учените роля играят повече от един фактори или състояния. Най-често психозата се дължи на:

• Генетична предразположеност – Ако член на семейството ви страда от психоза или състояние, свързано с психоза, като например шизофрения и биполярно разстройство, то вие сте застрашени от психотичен срив.
• Физическа или емоционална травма – В случай, че сте станали свидетел или сте преживели травмиращо събитие, е възможно да изпаднете в психотичен епизод, особено ако сте и семейно обременени.
• Злоупотреба с наркотични вещества – Злоупотребата с амфетамини или алкохол може да увеличи риска от психоза.
• Травми на мозъка – Сериозните наранявания на мозъка също могат да причинят психоза.
• Други здравословни проблеми – Ако страдате от психично нарушение като шизофрения, биполярно разстройство, депресия, деменция и други, има голяма вероятност да преживявате психотични епизоди.
• Стрес – Психоза може да се отключи и при много силен стрес. Рискът се увеличава, ако този фактор се комбинира със семейна обремененост например.

Признаци на психотичен срив

Психотичният срив може да настъпи внезапно и да изплаши както вас, така и близките ви. Най-често срещаните ранни признаци са:

• затруднения в концентрацията;
• необяснимо влошаване на представянето в училище и на работното място;
• влошена лична хигиена;
• самоизолация;
• силни емоции;
• липса на емоции.

Според експертите психотичният епизод обикновено е придружен от халюцинации и делюзии. Халюцинацията може да бъде визуална или слухова. Делюзията е заблуда в съществуването на нещо, въпреки че има убедителни доказателства за обратното.

Примери за халюцинации и делюзии

• чувате звуци, които не са реални;
• виждате неща, които никой друг не вижда;
• вярвате, че притежавате специални сили и способности;
• убедени сте, че ви контролират външни сили.

Други ранни признаци на психотичен епизод

• говорите по-бързо или по-бавно от обичайното за вас;
• страдате от резки промени в настроението;
• изпитвате тревожност;
• изолирате се от света;
• държите се неадекватно;
• връхлитат ви хаотични мисли.

Лечение на психотичен срив

Обикновено лечението е комбинирано и включва медикаменти и психотерапия, в зависимост от тежестта на състоянието и причините за него.

Медикаменти

Известни са няколко антипсихотични медикаменти за лечение на заболяването. Целта на антипсихотиците е да регулират нивото на допамин в мозъка, тъй като невротрансмитерът играе съществена роля за развитието на психоза. Учените смятат, че серотонинът, глутаматът и NMDA рецепторът също могат да бъдат причина за състоянието.

Антипсихотиците са два вида: от първо или второ поколение, съответно типични или атипични.

Психотерапия

Лекарите често съчетават медикаментозното лечение с психотерапия. Някои от формите, които са с доказана ефективност при пациенти, преживяващи психотичен срив, са:

• Когнитивно-поведенческа терапия – КПТ подпомага лечението на редица сериозни психични разстройства. С нейна помощ пациентът разбира какво се случва с него по време на психотичен епизод и усвоява умения за справяне със симптомите. Той се научава как да намалява стреса и да се грижи по-добре за тялото и ума си.
• Семейна терапия – Психотичният срив засяга не само индивида, но и неговото семейство. Този вид терапия помага на роднините да се поставят на мястото на своя близък и им предлага различни начини, по които могат да облекчат симптомите му. Грижата и подкрепата по време и след психотичен срив са важна част от възстановителния процес.

Какво е важно да запомните, ако ваш близък страда от психотичен срив

Да виждате как ваш любим човек се бори с психотичен епизод със сигурност е неприятно и плашещо преживяване. Възможно е да направи или каже неща, които ще ви шокират или наранят. Не забравяйте обаче, че без вашата помощ той не би могъл да се справи със състоянието. Помнете, че, въпреки странното си поведение, вашият близък е същият онзи човек, когото обичате. Той не представлява заплаха за вас. Много по-вероятно е да нарани себе си, което прави вашата намеса още по-важна.