12 начина за повишаване на независимостта при децата

Повечето родители са готови да направят всичко за децата си. Но през последните години нещата като че ли не вървят по плана, който са направили. Разрастващата се вълна на безконечно обрижване в родителството доведе до поколение, сякаш алергично към независимостта. Добрата новина е, че все повече родители осъзнават какво значи твърде зоркото и защитаващо обгрижване и се обръщат към маниери, даващи самоувереност на децата, вместо опияняващa зависимост.

Ето няколко начина за повишаване на независимостта и самоувереността у децата, които ще ги подготвят по-добре за живота

1. Хвалете, но разумно

Похвалата изгражда доверие, но само ако е наистина спечелена. Добре е детето да се хвали само ако наистина постигне нещо (макар и малко), вместо да се редят безразборни похвали. Защото детето добива маниер да използва похвалите като критерии за постиженията.

2. Задавайте отговорности и задачи (разбира се, съответстващи на възрастта)

Професорите често описват днешните учащи като интелектуално силно развити, но лишени от жизнени и социални умения. Последното е пряко следствие от липсата на опит при поемането на отговорност (липса на самостоятелност).

Започнете с прости задачи като подреждане на играчки и увеличаване на отговорностите за самообслужване, домакински дейности, домашна работа и подобни, докато детето расте. Няма нужда да го претоварвате, а просто да му дадете нужния опит с поемането на задължения и последствията от това.

3. Признавайте слабостите

Помогнете на детето да разбере своите слаби и силни страни. Това не просто ще насърчи здравото, реалистично усещане за собствена личност, но и признание на чуждите качества и уважение към другите.

Ако детето се вижда като най-добро във всичко (и без ни една слаба страна), то няма да изгради социални умения и ще е осъдено на терзания.

4. Отдръпнете се

Дайте на детето си шанс да решава проблемите само (отново напомняме - проблеми, които то има капацитета да реши). Ако нещо все още е извън обхвата му, не го отказвайте от идеята, отнемайки изцяло инициативата, а го превърнете в учебно преживяване с подхода "нека да разберем заедно".

5. Оставяйте понякога детето да изпитва неудовлетвореност, разочарование и отхвърляне — те са част от живота

Нищо не е толкова сърцераздирателно, колкото да гледаш детето си, отхвърлено от отбор или неизбрано в екип. Да бързате да утешавате, оправдавате и обвинявате другите обаче облекчава нещата за за момента, но е ужасно решение в дългосрочен план. Най-малкото – бързането родителите да „оправят нещата” преувеличава значението на подобни моменти в ума на детето. Важно е да прецените ситуацията и нито да превръщате нормално явление в световен катаклизъм, нито да го пренебрегвате. Вместо да скачате в дълбокото, просто предложете подкрепа, така че детето само да се отдръпне от ситуацията и да се справи с нея.

6. Научете детето, че грешките и неуспехите са част от живота

Помогнете на малчугана да разбере, че грешките и провалите не са краят му, а само стъпки по пътя. Добре е, когато няколко повторени опита са довели до успех, не само да похвалите постижението, а и процеса, довел до него, с думи като: "Гордея се с теб — наистина не спря да опитваш, докато не го направи!".

7. Изградете социални умения

Никой човек (или дете) не може да оцелее еднолично и да живее добре без приятели и социална среда. Насърчаването на социални умения като сътрудничество, споделяне, съпричастност, отдаване на помощ на другите и умение да се иска помощ от тях, когато е необходимо, ще поставят основите за изграждане на здрави взаимоотношения. Без тях обаче, животът не детето ще е доста труден.

8. Гледайте напред

Детето ви избягва ли последствията? Винаги ли оставя на други да поемат водещата роля? Склонно ли е да обвинява другите, когато нещо се обърка? Ако сте изкушени да пренебрегнете или да захраните подобна тенденция, запитайте се дали поведението му ще работи за или против него в зряла възраст. След това пренасочвайте постъпките, като насърчавате детето си да поема отговорност за действията си. Да, сега може и да му е малко неприятно, но в бъдеще ще си струва.

9. Давайте възможност за неконструирана игра

Свободното време позволява на децата да откриват и развиват собствените си интереси, да градят умения и да работят самостоятелно. Всеки учител знае, че самоуправляващ се ученик, работещ в посока, която му е интересна, е много по-съзидателен от тези, които работят без интерес по инструкция.

10. Оставете детето си да вземе някои от решенията

Когато даваме възможност на децата да правят собствен избор и да предприемат действия с ниска степен на риск, те развиват умение за взимане на решения, необходимо по-късно в живота. Ако нещо не работи по начина, по който детето ви очаква, обсъдете защо това е така и предложете начини за подобряване на  резултата. Това може да помогне при определяне на цели и забавяне на удоволствието (изключително важно умение за постигане на успехи в зряла възраст), като например: "Ако днес не изхарчиш парите си за сладолед, утре ще имаш достатъчно за играчката, която спомена, че искаш".

11. НЕ бъдете неизменно насреща

На всеки се е случвало да види празния поглед на дедето си в претъпканата стая, който изразява: "Мамо – помощ!". Това може да е внезапен пристъп на срамежливост, загубена играчка, предизвикателна задача. Но когато майката не е наоколо, повечето деца се изправят пред ситуацията и я решават съвсем успешно (без никаква помощ). Потърсете безопасна среда, изискваща подходящи нива на независимост. Лагерите, организираните спортове и заниманията с възпитател дават на децата възможност да се изправят пред света самостоятелно.

12. Проучете мотивацията си

Когато почувствате желание да скочите в проблема на детето, спрете и се запитайте защо. Наистина ли е в негова полза? Не влизате ли в родителски тенденции, които всъщност сте отричали? Дали просто не желаете да получите одобрението на другите родители? А ако не го получите?