Щастливите бебета са по-умни

Родители и учители обединяват усилията си да възпитат щастливи и успешни деца. С други думи, всички ние искаме те да се справят в живота. Като възрастни, ние често вярваме, че успехът определя щастието. Но много на брой проучвания през последните години сочат точно обратното – щастието предшества успеха, а постиженията в професионален план невинаги означават по-щастлив живот.

Доскоро на щастието през детството или дори през бебешкия период не се е обръщало внимание като фактор за постигане на успехи в бъдеще. Ново проучване разкрива, че щастливите бебета развиват по-висок коефициент на интелигентност в детството и получават по-добро образование след това.

За да измерим степента на щастие в децата, както и преимуществата, които то носи, ние наблюдаваме колко често те изпитват положителни и отрицателни емоции. Радостта и любовта влияят особено силно на креативността, способността за разрешаване на конфликти и сърдечността.

Тъжните деца се фокусират върху справянето с негативната емоция

Колкото повече положителни емоции изпитват децата, толкова повече време ще прекарват в игри, учене и социализация. И обратно – децата, които по-често изпитват негативни чувства като тъга или гняв, имат по-малко възможности да се учат, тъй като тяхното внимание е фокусирано върху опитите им да се справят или избягат от онова, което ги тревожи и потиска.

Следвайки тази логика, не е трудно да се съгласим, че щастието наистина изпреварва успеха, тъй като колкото повече децата изпитват положителни чувства, толкова повече време ще отделят за изграждане на умения и взаимоотношения, които биха им били полезни в живота.

30-годишното изследване върху бебета

През 1978 година екип от Фулъртън провежда изследване, в което взимат участие 130 родители на бебета. То продължава повече от 30 години и проследява развитието на тези бебета като възрастни. През годините родителите били ангажирани да дават информация за децата си: на 18 месеца те са съобщавали за това колко често изпитват положителни и отрицателни емоции, като тези данни са послужили на учените да изчислят тяхното IQ. На възраст 6-8 години наблюдаваните малчугани са решавали тестове за интелигентност, а на 29 години са съобщили на изследователския екип колко години са инвестирали в образование, както и дали се чувстват удовлетворени от живота си.

В отговор на очакванията на учените, децата с преобладаващи положителни емоции са се превърнали в успели 29-годишни млади хора. Успехите им не намират обяснение в техния социално-икономически статус, нито в коефициента им на интелигентност през детството. Без значение какви показатели за интелект са имали като деца или дали са живели в бедни или богати семейства, в повечето случаи именно по-щастливите бебета завършват средно и висше образование.

На по-късен етап щастливите бебета са показали по-високи стойности на IQ, което означава, че в детските си години те са имали много възможности да учат.

Щастието през други периоди на живота на децата със сигурност има същия ефект върху способността и възможността им да се учат и образоват, но не е било обект на изследване.

Не материалното благополучие определят щастието и успехите

По-щастливите бебета не просто жънат по-големи успехи в живота, те са и по-щастливи възрастни. Много хора сигурно смятат, че щастието зависи от благосъстоянието или интелигентността, но всъщност то не е свързано нито с едното, нито с другото.

Децата, отгледани в по-враждебна среда, изпитват повече негативни емоции, съответно са не толкова щастливи. Така те не успяват да погледнат на света, който ги заобикаля, с очите на онези деца, които имат свободата, възможността и желанието да се учат непрестанно. А те идват с щастливата семейна среда. Има проучвания, според които конфликтите и потискащата обстановка при отглеждането на дете понижава коефициента му на интелигентност и води до много по-слабо академично представяне.

По малко радост всеки ден

Нека уточним нещо наистина важно – щастието се определя от това колко често, а не колко силно, изпитваме положителни емоции. Родителите, които желаят да отгледат щастливи деца, могат да го направят като насочат фокуса си към малките промени. Малките промени в ежедневието на децата, които биха ги накарали да се усмихват. Например да играят с тях.

Не е нужно родителите да се престарават или да се стремят да им осигурят интензивни, наситени преживявания. Нито пък да им спретнат „най-невероятното парти за рожден ден някога“. Макар подобни върхови преживявания да са забавни, те са изтощителни както за родителите, така и за самите деца, а изтощението може да доведе до фрустрация.

Учените обръщат внимание и на още един момент в своите изследвания – кога и защо някои деца са по-щастливи от други и дали можем да повлияем на степента им на щастие. Щастието в детските години е променлива, върху която влияят отношенията с детегледачки и учители, както и научаването на нови неща. Жестовете, които нямат цена и са лесноизпълними като например проявите на доброта и благодарност могат да направят децата много щастливи. За нас, като родители, това са неща, които бихме могли с лекота да им осигурим.

В нашето съвремие е важно родители, учители и политици да се обединим не толкова около постигането на високи академични успехи, колкото върху занимания, свързани с изкуство, музика и спорт, които ги карат да се чувстват още по-пълноценни. Защото радостта и усмивките, които те им носят, са основата в основата на щастието.

На тях са им достатъчни уютът, насладата, топлината и дребните радости в ежедневието. Дори и да не ги запомнят, със сигурност ще ги оформят като уверени и щастливи хора.