12 неразгадани мистерии за човешкия мозък

Че всичко е в главата ни, е факт, отдавна известен на човека. Движенията ни, говорът и всички останали аспекти от духовната и физическа част на нашия живот, са определени от процесите в мозъка. Човешкият ум е едно от най-великите творения на природата, което продължава да е една от най-изследваните загадки от учените. 

Вижте 12 от неразгаданите все още мистерии за човешкия мозък:

Съзнание

Събуждате се рано сутрин, наблюдавате как изгрява слънцето, чувате песните на птиците и започвате деня си с чувството, че сте щастливи – тоест, вие сте в съзнание и определено се чувствате добре. Още от древността учените се вълнуват от същността на съзнанието, като най-голям е интересът им към това по какъв начин мозъкът създава субективното възприятие и уникалните преживявания и впечатления.

Реакцията при замразяването

Вечният живот не е реалност, но това не спира учените да работят по въпроса и да вярват, че един ден науката ще бъде в състояние да подарява на хората по два живота. В САЩ все по-голяма популярност набират медицински центрове, в които се складират телата на починали хора, които приживе са дали съгласието си да дарят останките от телата си за експерименти. Телата им се съхраняват в леденостудени вани, пълни с азот. Температурата в тях е около минус 78 градуса.

Идеята на това „консервиране” е специалистите да докажат, че хората, починали от неизлечими болести, могат да бъдат замразени и върнати към живот в бъдеще - когато бъде намерен лек за болестта им. В подобен медицински център е „консервирано” тялото на баскетболната легенда Тед Уилямс. Все още учените спорят по въпроса каква да е температурата на разтапяне, при която клетките да не се превърнат в лед и да се взривят.

Остаряване

Угасването на ума е една от големите загадки за учените. Човек се ражда с комплекс от инструменти, които му помагат да се противопоставя на нараняванията и болестите. Но в процеса на остаряване, механизмите за възстановяване на тялото отслабват все повече. Мозъкът също започва да ни изневерява, в резултат на което отслабва съпротивата и устойчивостта ни към стрес и физически наранявания . Учените разделят теориите за това защо остаряваме на две категории:

1. Старостта, подобно на останалите човешки особености, е част от човешката генетика и тя е от полза за организма, незнайно все още защо.

2. Според по-песимистичните теории стареенето не следва конкретна цел, а е просто резултат от повредата на клетките с течение на времето.

Природа срещу природа

Учените събират все повече доказателства в подкрепа на теорията, че личността и мислите ни са контролирани от два фактора - гени и околна среда. Поредица от изследвания на човешките гени дава възможност да бъдат обяснени много черти от характера на хората, които са извън техния контрол. В същото време обаче влиянието на връстниците и средата през първите години от живота обяснява и много от решенията на ума  по-късно.

Смехът

Това е една от особеностите на човешкото поведение, които все още са обект на научните издледвания. Три важни зони в човешкия мозък дават сигнал при искрено разсмиване - мисловната част, която ни помага да разберем шегата; зоната, контролираща нашите движения, която изпраща сигнал към мускулите да се раздвижат; и зоната с емоциите, провокираща „гъделичкащото” чувство. Все още обаче е загадка защо за някои хора определени шеги са тъпи, но пък други ги смятат за много, много смешни, както и защо се случва така, че някои хора се смеят на страшни филмови сцени. Много учени са на мнение, че смехът е вид отговор на несъответствието - когато краят на историите не отговаря на очакванията и не е трагичен.

Паметта

Има неща, които човек не може да забрави, като първата целувка, например. Но как тези лични „филми” се запазват в съзнанието ни толкова дълго? С помощта на техники за отразяване на мозъчните процеси, учените изследват тези от тях, които отговарят за съхраняването на сюжета на някои моменти от живота. Според изследователите сивото вещество в мозъка изпълнява ролята на „черна кутия”, но не само това, в проучванията се наблюдава още един интригуващ факт - мястото за складиране в мозъка съдържа не само истински, но и фалшиви спомени за неща, които не са се случвали. По време на изследванията на спомените, учените предизвикват в участниците в експериментите асоциации с предмети, хора или места, които да ги подсетят за конкретната случка. Оказало се, че да бъдат извикани „фалшиви” спомени е много по-трудно, тъй като реално събитията не са се случили.

Биологичния ритъм

Хипоталамусът в мозъка или биологичният часовник на всеки човек, е така програмиран, че тялото да следва 24-часов ритъм - най-видимият ефект от него е цикълът с активния живот и съня. Хората не могат без сън. Но биологичният часовник определя и много други важни неща в живота – вземане на решения, телесна температура, кръвно налягане, хормони. Благодарение на дългогодишна работа учени доказаха, че сверяването на този механизъм спрямо светлата част от деня се определя от хормона мелатонин. Все още обаче не са разгадани процесите, свързани с биологичния часовник.

Фантомното чувство

80 процента от хората с ампутирани крайници усещат затопляне, болка или сърбеж в несъществуващ вече крак или ръка. Това явление все още е обект на изследвания. Според някои учени нервите, които са прекъснати, създават нов вид връзка с гръбначния мозък и продължават да изпращат сигнали към мозъка, сякаш липсващият крайник е все още е на своето място. Но други изследователи твърдят, че мозъкът е програмиран да работи така, сякаш разполага с всички части на тялото и е невъзможно да работи по друг начин.

Сънят

На хората сънят никога не им стига. Човек прекарва най-малко четвърт от живота си в сън – недоспиването може да доведе до промени в настроението, здравословни проблеми, халюцинации. Сънят протича в две фази - с бавно и бързо движение на очите. Много учени смятат, че по време на първата тялото ни консервира енергия и изпада в състояние на хибернация, докато втората фаза помага на мозъка да организира нашите спомени. Теорията, че сънищата отговарят на случилото се през деня, все още се изследва.

Сънищата

Според някои учени сънят е тренировка за мозъка, по време на която той упражнява прехвърлянето на сигнали между мозъчните клетки. Но има и друга теория, според която сънищата ни позволяват да разрешим проблеми, с които сме се сблъскали през деня.

Интелект

Учените все още не знаят по какъв начин невроните на мозъка разрешават конкретен проблем. Истинска загадка за учените е как информацията се съхранява и манипулира и коя е причината някои хора да са по-умни от други.

Смъртта на мозъчни клетки при Алцхаймер

Една от теориите е, че мозъчните клетки умират при пациенти с Алцхаймер заради протеин, наречен Тау. Все още обаче не е ясно как той успява да атакува мозъка.