Разочарованието и нашият мозък — защо ни боли

Болката, която чувствате след преживяно разочарование, е реална. Нашият мозък обработва подобни преживявания като събития, които подкопават баланса и благополучието ни. Следователно, болката се появява, а нивата на невротрансмитери като серотонин или допамин намаляват.

Всички ние сме се чудили на някакъв етап защо разочарованието може да боли толкова силно. Всъщност то значително променя баланса на невроналната вселена в нашия мозък. Прави го до такава степен, че невролозите твърдят, че механизмите на депресия споделят някои процеси и структури с тези на разочарованието.

От неврохимична гледна точка разочарованието е почти същото като фрустрацията. Знаем, че последните са може би емоциите, които изпитваме почти ежедневно. Усещаме ги, когато компютърът ни внезапно забие, точно когато ни е нужен. Разочаровани сме, когато някой, с когото очакваме да се срещнем, отмени срещата.

Разочаровани сме, когато колата ни откаже да запали и не получим отговор за работата, за която сме кандидатствали. Ежедневието ни е пълно с фрустрации и разочарования. Въпреки че някои са безобидни, а други тежки, всички те ни оказват влияние. Например тези, които усещаме, когато останем излъгани от скъп за нас човек.

Наскоро невролозите откриват нещо очевидно — преди всяко разочарование настъпва невроналното „трептене“. При това трептене настъпва рязко понижение на серотонин, допамин и ендорфини. Всички онези молекули, отговорни за вашето благополучие, за момент напускат мозъка ни.

Разочарованието предизвиква болка в мозъка ни

Жан Пол-Сартр казва, че всеки мечтател е обречен да изживее голям брой разочарования. Има моменти, в които изграждаме високи очаквания. Кой от нас не е проектирал върху друг твърде много желания, идеали и дори прекомерни добродетели? Понякога хората ни разочароват, вярно е, но е вярно, че и ние сме също способни толкова да разочароваме тях, колкото и те нас.

Тази психологическа реалност е част от живота и въпреки това мозъкът ни все още не може да я обработи добре. Това се дължи най-вече на факта, че преди всичко той се управлява от социалните и емоционални принципи. Ето защо мозъкът винаги търси безопасност. Той „иска“ да се чувства част от нещо или някого по стабилен и предвидим начин. Например, ако имаме добър приятел, се надяваме приятелството ни да трае вечно. Надяваме се, че значимият ни друг е искрен. Искаме да чувстваме, че няма възможност за лъжи и предателства.

Въпреки това, идеалът за сигурност, който имаме в ума си, може да се разпадне в даден момент. По-долу ще обясним причините, поради които разочарованието боли толкова много, според невронауката.

Хабенулата: Центърът за разочарование в мозъка

Роберто Малиноу, невролог в Калифорнийския университет в Сан Диего, провежда проучване с екипа си, за да открие сложния механизъм на разочарованието. Онова, което успяват да демонстрират, е главното участие на хабенулата в процеси като разочарование и депресия.

По този начин, когато сме разочаровани, глутаматът и GABA се освобождават незабавно. Ако мозъкът изпрати голямо количество от тези невротрансмитери, чувството на разочарование ще бъде още по-голямо. Тоест, мозъкът ни интерпретира въздействието на преживяването и модулира интензивността на вашата емоционална болка.

Също така усещането за неудовлетвореност или раздразнение за това, че не постигаме нещо или грешим, също се обработва в този мъничък и древен регион на мозъка.

Защо разочарованието боли толкова много

Повечето от нас са запознати с разочарованието. То боли емоционално и физически. Може да забележим умора, тежест, вкочаненост и усещане, че светът върви твърде бързо, докато се опитваме да обработим онова, което се е случило.

Защо тнастъпва този процес? Данните за това са толкова поразителни, колкото и специфични. Знаем, че тялото ни освобождава ендорфини, за да облекчи болката доколкото е възможно, когато се порежем или изгорим. Нашият мозък реагира мигновено на съобщението, изпратено от рецепторите, във връзка с наличието на физическо нараняване.

Същото обаче не важи за психологическите „рани“. Въпреки че мозъкът ни тълкува разочарованието като въздействие срещу емоционалния баланс, той не реагира с ендорфини. Вместо това, в много случаи ние стигаме до соматизиране на безсилието като физическа болка, мигрена и мускулно напрежение.

Как мозъкът ни се справя с разочарованието

Невролозите посочват, че основната причина, поради която разочарованието боли толкова много, е, че то се преработва в лимбичната система. Това е най-примитивната структура в нашия мозък и е свързана с нашите емоции. В повечето случаи, когато не успеем в нещо или някой ни предаде, ние се чувстваме разочаровани. Филтрираме тези преживявания по чисто емоционален начин.

Един от начините да намалим въздействието на тези преживявания е да ги насочим към церебралния си кортекс. Тоест, да ги погледнем рационално. Не само това, трябва да се съсредоточим върху тях от по-обективна гледна точка. Ясно е, че това не е лесно, когато се чувстваме предадени, а доверието, което ценим толкова много, се е разпаднало. Нужно е обаче да го сторим.

Можем да работим върху проблема, като контролираме негативните мисли и не търсим виновни лица; като коригираме очакванията си; като бъдем по-реалистични; като приемем това, което не можем да контролираме. В крайна сметка разочарованията рядко се забравят, но със сигурност се преодоляват.

Можем да живеем с разочарование, знаейки какво се е случило, но заедно с това да помним, че нищо не е по-важно от това да продължим напред. Защото ще имаме още страхотни истории, които да запишем в книгата на живота си.