Притча за любовта: Всеки сам избира какво да носи в сърцето си

Един красив момък дълги години бродил и се скитал по всички краища на света, за да намери любовта. Но никъде не я открил. Накрая, уморен и отегчен след дългото скитане, той се върнал в родината си. Прибрал се тъжен в родното си селце и затова не бързал да се срещне със своите роднини и старите си приятели, а решил първо да се разходи в близката планина.

Било пролет, прекрасен слънчев ден, синьо небе, зелени гори и поляни с благоуханни цветя. Във въздуха танцували красиви пеперуди и цялата планина се огласяла от прекрасни птичи песни, но той крачил нагоре по стръмните пътеки, без да обръща никакво внимание на тази неописуема красота. Така, завладян от тъжните си мисли за изгубените и пропилени години, младият мъж неусетно се изкатерил до подножието на най-високия планински връх и там видял малка дървена хижа.

Пред хижата седял белобрад старец, който го поканил да си поприказват на чаша билков чай.

- Ти си толкова млад, а ми изглеждаш много тъжен и уморен. Защо носиш тази тъга в себе си? – попитал старецът и младият мъж му разказал за липсата на любов в живота му и за дългите си терзания.

- Къде се роди твоята тъга, синко? – усмихнал се мъдрият старец.

- Разбира се, че в мен се е родила! – веднага отговорил младият мъж.

- Може ли да ми покажеш, къде точно се роди?

- Ето тук! – сложил ръката върху гърдите си младежът.

- Точно там ще се роди и любовта, за която тъгуваш! – усмихнато продължил старецът.

- Кога ще се роди? Това зависи само от теб! И знай, че тогава тъгата ще си отиде, защото там няма място и за двете.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: videezy.com

Още по темата:

• Притча за рибарите — каква е тайната на брака
• Притча за съдбата: Защо ни се случват лоши неща
• Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред
• Притча: Всичко, което ни се случва, е за добро