Дзен притча: луната не може да бъде открадната

Рьокан, известен учител по дзенбудизъм, живеел спокоен и уединен живот в малка къщурка, намираща се в подножието на планина. В скромното му местообитание се намирали само вещи от първа необходимост – материалните придобивки не представлявали интерес за великия мъдрец. И така той живеел ден след ден – по възможно най-простичкия начин. Една вечер, когато луната вече се намира високо на небосклона, крадец влязъл в малката колибка на Рьокан само за да открие, че там няма нищо за крадене.

В този момент учителя по дзенбудизъм се завърнал и заварил неканения гост в дома си.

"Сигурно си дошъл отдалече, за да ме посетиш – казал Рьокан на престъпника – и не трябва да се завръщаш с празни ръце. Моля те, приеми дрехите ми като подарък." 

Рьокан му предложил единственото ценно нещо, което притежавал. Крадецът се изненадал от думите на мъдрия учител, но все пак взел дрехите и с наведена глава си заминал.

Учителят по дзенбудизъм, останал без дрехи, седнал на поляната под нощното небе, съзерцавайки луната.

"Горкият човек – размишлявал Рьокан – де да можех да му дам и тази прекрасна луна."

***

Думите на мъдрия дзен учител ни кара да се замислим за истински важните неща. Животът ни е предоставил всичко, от което може да се нуждаем, за да съществуваме, обградени от красота, щастие и любов. Въпреки това алчното и ненаситно общество, което сме създали, ни кара да искаме все повече и повече материални неща, погрешно вярвайки, че те ще ни помогнат да запълним празнината в душата ни.

Мъдрият учител по дзенбудизъм от притчата ни кара да се замислим кое наистина е важно в този свят – материалните придобивки, които отчаяно търси крадецът, или насладата от живота. И най-важното: ако не можем да оценим красотата пред себе си – без значение дали става въпрос за прелестната луна, любящата прегръдка на някой близък или вкусната вечеря с цялото семейство – няма значение колко пари, дрехи, бижута или вещи имате, защото те никога няма да са достатъчни.

Когато крадецът от притчата се изправя лице в лице с бездушността и безсмислието на постъпката си, той осъзнава колко много всъщност притежава учителят и колко малко той самият. И така престъпникът, целящ само да взема, спира да забелязва красотата, която го заобикаля, пренебрегва чудото на природата, великолепието на добротата, щедростта и насладата от живота. 

Редактор: Нора Маркова 
Източник: theunboundedspirit.com
Снимки: unsplash.com