5 причини някои хора все още да не спазват социалното дистанциране

С разпространението на коронавирус по целия свят, служителите в сферата на общественото здраве отправиха и продължават да отправят категорични предупреждения за опасността, пред която сме изправени.

Всъщност степента на заболяване и смъртността от тази глобална пандемия зависи до голяма степен от това доколко сме ангажирани да забавим нейното разпространение. Един от най-мощните инструменти, с които разполагаме, е ограничаването на контакта между онези, които са заразени, и тези, които не са. С други думи - социалното дистанциране. Според експертите тези мерки биха могли да предотвратят смъртта на милиони хора.

Мнозина от нас наблюдават с недоумение и ужас как някои хора се противопоставят на призивите на специалистите за спазване на социална дистанция. Може би се чудите какво би могло да мотивира хората да действат по начини, които повишават риска не само за себе си, но и за най-уязвимите сред нас. „Какво си мислят тези хора изобщо?” - е мисълта, която вероятно минава през главата ви. Последното е и правилният въпрос, който можем да зададем.

Следните пет типа грешки в мисленето са в състояние да накарат човек да не спазва социалното дистанциране. (Ясно е, че тези грешки не се отнасят до тези от нас, които не го правят, заради работата си, като медицински сестри, лекари, пощенски работници и други.)

Свръхгенерализация

Когато свръхгенерализираме, ние приемаме, че нашият предишен опит може да бъде приложен за всяка ситуация. Въз основа на тази логика кризата COVID-19 няма как да е по-страшна от предишните огнища като SARS и H1N1. Важно е да знаем обаче, че предишният опит е точно толкова полезен, колкото е и уместен. Генерализирането на опита ни с други вируси игнорира уникалните характеристики на този коронавирус — като лекотата, с която той бива предаван, и възможността хората, които нямат видими симптоми, също да го разпространяват. По-добрият подход към проблема би бил този на „начинаещия ум“. Нужно е да мислим за кризата така, сякаш се сблъскваме за първи път с това конкретно заболяване, каквато е всъщност и реалността.

Минимизиране

Много от вярванията за коронавируса омаловажават сериозността на проблема:

• "Той е почти като грипа."

Това вярване се преповтаря многократно, макар че е очевидно невярно — например стана ясно, че смъртността от коронавирус е много по-висока.

• "Той засяга само възрастните хора."

Това вярване е смущаващо по две причини. Първо, то не е истинно; младите също са изложени на риск. Но дори да предположим, че беше такова, защо това трябва да ни успокоява? Не си ли струва да пазим най-уязвимите сред нас, дори това да създава някои лични неудобства?

• „80% от хората имат леки симптоми.“

Вярно е, че не всеки, който заболее от коронавирус, ще стигне до апарата за командно дишане. Въпреки това, дори случай, класифициран като „лек“, може да бъде изключително неприятен. Можем да сравним лекия случай на COVID-19 с „лесен маратон“ – т.е. въпреки че е лек, той все пак не е приятно изживяване.

Емоционално разсъждаване

Понякога нашите емоции могат да ни подскажат какво е вярно и какво не, но те са много ненадеждни. Например можем да предположим, че ще се случи нещо лошо, защото се страхуваме, но в действителност това да е фалшива аларма.

Човек може да направи обратния извод за COVID-19, вярвайки, че „не може да е кой знае какво, щом не се притеснявам“. Но както се казва, "Реалността не се интересува от чувствата ви", а това, че не се страхувате, не променя фактите за този вирус.

Гадателство

Някои хора вярват, че могат да гледат в бъдещето (може би въз основа на прекомерно генерализиране от миналото) и са сигурни, че това в крайна сметка ще се окаже много шум за нищо. Мнозина цитират своя опит с предишни огнища на зараза, уверени, че знаят какво ще се случи и този път.

Този вид пророчества могат да бъдат особено привлекателни, когато ни уверяват, че всичко ще бъде наред. Истината обаче е, че никой от нас няма кристална топка. Нужно е да разчитаме на прогнозите на хора, които знаят много повече от нас за вируса и за това, как най-добре да бъде овладян.

Право

И накрая, убеждението, че „имам право да правя това, което искам“, също може да доведе до неспазване на социалното дистанциране. Някои хора вярват, че то е като да свалиш предпазния колан в колата — личен избор, който засяга само тях. Но то е по-скоро като да свалиш своя предпазен колан, но и колана на тези, които са най-застрашени, — като бабите и дядовците ни например.

Ако разпознавате някое от тези убеждения в себе си, започнете да поставяте под съмнение доказателствата за него: Какви данни подкрепят вашата вяра? Има ли нещо, което може би пренебрегвате? Заслужава ли си да актуализирате убеждението си и да промените поведението си въз основа на по-пълното осъзнаване на ситуацията?

Ако стигнете до осъзнаването, че сте допуснали грешки в мисленето си, това не означава, че сте ужасен човек. (Това би било просто друг тип мисловна грешка.) Това просто означава, че сте човек, но също човешка дарба е да можем да поставяме под съмнение онова, което ни казва ума, и съответно да променяме убежденията си. Доближете максимално своите вярвания до фактите, които са вече известни, и позволете истината да ръководи вашите действия.