Депресията като последица от продължителната изолация

Новопоявилият се вирус COVID-19 постави в продължителна изолация една голяма част от населението в световен мащаб. Редица хора бяха принудени да ограничат своите социални контакти в реална среда, една немалка част от тях останаха и без работа, а последващото преориентиране или изчакване да се нормализира обстановката ги постави в травмиращи и тревожни състояния. Тези състояния са породени от необходимостта хората да се пригодят към изискванията на света в дадения исторически период.

Всички тези фактори, породени от сложната епидемична обстановка благоприятстват негативни вярвания в отделния човек, те могат да бъдат свързани както с негативния развой на събитията в световен мащаб, така и с личните планове, стремежи и цели, които в конкретния момент може би са ограничени от създадената ситуация. Продължителното оставане вкъщи до някаква степен ограничи възможностите за разнообразие в една част от обществото, а липсата на социални контакти и социална среда на себеизява отдалечи хората помежду им.

Тези фактори имат своите последици в психологичен план за всички хора. При част от тях се наблюдава засилване на панически кризи, породени от продължителната изолация и високата тревожност за собственото здраве, а при други липса на енергия и негативна интерпретация на последиците, както в личен, така и в световен мащаб.

Последица от изолацията за някои хора може да бъде развитие на депресивни състояния и епизоди. При депресия се наблюдава понижено внимание и концентрация, или липсата им, негативни мисли за света, бъдещето и за нас самите, умора, която може да трае през по-голямата част от деня, намалена сексуална функция, намалена енергия за извършване на елементарни дейности, свързани с бита, усещане за самота, нежелание за комуникация с други хора или липсата на такава комуникация, нарушение на съня, изразяваща се в липса на сън или прекалено много часове, прекарани в сън, някой хора споделят за усещане на психична болка, негативни емоционални преживявания, изпитване на вина, критичност към себе си, усещане за безпомощност, безполезност, негативна интерпретация за себе си и др.

Депресията представлява сериозно състояние и ако човек изпитва или има подобни симптоми в продължение на повече от две седмици без прекъсване, следва да се обърне към специалист.

Промените, които настъпват при депресия в нашия мозък са свързани с промяна в регулацията на хормони като серотонин и допамин. Продължителната изолация и невъзможността да бъдем близо до своите близки, както и загубата на работа, социални контакти и редица ограничения са предпоставка за изпитването на симптоми с депресивен характер.

Като превенция на депресивни и тревожни състояния е добре хората да разглеждат създалата се ситуация и като вариант за нови възможности в личен план, да се стремят да поддържат връзка със своите близки, в нашия свят имаме възможността това да бъде осъществено посредством напредналостта на обществото в технологичен план, запълване на времето с научаване на нови неща от света в посока образователна и надграждаща посока, разходки на открито, чрез спазване на правила и мерки, физическа активност, приемане на богата на витамини храна, слушане на приятна музика, занимателни дейности, които разгръщат творческата страна на личността ни.